Решение № 9947 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12715/2009 г.

Решение № 9947 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12715/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Хидроекоенерго ТАС" ООД, гр. София против решение № 467 от 28.07.2009 г. по адм. дело № 1273/2008 г. на Административен съд - Благоевград, с което жалбата на "Хидроекоенерго ТАС" ООД, гр. София против решение № ПО-01-088/6.10.2008 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград" е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, тъй като изводите на съда за липса на основания за отмяна на административния акт са в противоречие със закона и събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което решението на административния орган да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район- Благоевград" не изразява становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, за което съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Благоевград е законосъобразно. Първоинстанционният съд правилно приема, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати нарушения, обосноваващи неговата отмяна. Аргументирано и в съответствие със закона съдът приема, че отказът е издаден от компетентния съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ) орган и при спазване на нормативно установените изисквания за форма. Постановеното решение, с което на жалбоподателя "Хидроекоенерго ТАС" ООД, гр. София е отказано издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, е в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания, мотивирали органа да се произнесе в този смисъл, както и останалите реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Заключението на първоинстанционния съд, че при издаване на оспорения административен акт не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила също кореспондира със закона. В съответствие с чл. 60, ал. 1 от ЗВ процедурата е образувана по заявление на касатора "Хидроекоенерго ТАС" ООД, гр. София за издаване на разрешително за водоползване на повърхностен воден обект - река Белишка за изграждане на МВЕЦ, към което са представени необходимите съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗВ документи. Спазени са изискванията на чл. 62 и чл. 62а от ЗВ - искането е преценено от органа и е обявено публично. След изтичане на срока за възражения по чл. 64 от ЗВ и при констатиране, че с разрешително за водовземане № 41140092/2.09.2008 г. върху същия воден обект вече са придобити права от трето лице с цел производство на електроенергия чрез изграждане на МВЕЦ, органът постановява решението, предмет на оспорване, с което отказва да издаде искането разрешително. Доводите за нарушение на административната процедура поради неспазване на срока за произнасяне на органа, установен в чл. 67, ал. 1 от ЗВ, са неоснователни. Действително 14-дневният срок, предвиден в цитирания текст за произнасяне не е спазен. Доколкото обаче мълчанието на органа в посочения срок не е атакувано от страната по реда на чл. 149, ал. 2 от АПК и е последвал изричен акт, предмет на разглеждане, бездействието за периода не може да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосноваващо извод за отмяна на акта. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че процедурните изисквания по издаване на акта са изпълнени, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие със закона. Изводите на административния съд, че при издаване на акта не са допуснати нарушения на материалноправни разпоредби също са законосъобразни. Отказът на административния орган да издаде исканото разрешително се основава на нормата на чл. 68, т. 1 от ЗВ и е постановен след като е установено, че върху същия воден обект вече са придобити права по реда на чл. 49, ал. 1, т. 1 от ЗВ - на трето за настоящото производство лице е издадено разрешително за водовземане № 41140092/2.09.2008 г. с цел производство на електроенергия чрез изграждане на МВЕЦ. Преценката за това дали върху същия обект вече са предоставени права на трето лице се прави към момента на постановяване на решението, поради което доводите на жалбоподателя, че тези права следва да съществуват към датата на образуване на производството са неоснователни. Поради това правилно съдът приема, че изискванията на закона са изпълнени. Съображенията, свързани с конкуренцията на правата по подадените две заявления - това на жалбоподателя и предхождащото го искане на трето лице от 16.01.2007 г., по което е издадено разрешителното, послужило като основание за постановения отказ, не могат да обосноват извод за незаконосъобразност на оспорения акт. С отмяната на чл. 69 от ЗВ органът няма задължението да оценява конкурентните заявления по предвидените в текста критерии. Освен това законосъобразността на издаденото разрешително на третото лице не може да бъде обсъждана в настоящото производство - касаторът не участва в проведената с третото лице процедура, а косвен съдебен контрол на влязъл в сила административен акт е недопустим. Доводът на касатора за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Съдебния акт е постановен след преценка на всички събрани по делото доказателства. При наличието на доказателства за издадено разрешително за водовземане от същия воден обект, за същата дейност и доказателствата, че средномесечните водни количества не са достатъчни за изглаждане на две водни електрически централи с посочените в заявленията на дружествата параметри (в този смисъл са заключенията на вещите лица по изслушаната единична и тройна експертизи), закономерно съдът приема, че отказът на административния орган да издаде исканото разрешение за водовземане е законосъобразен. При така събраните доказателства обоснован е и крайният извод на съдебния състав за липсата на основания за отмяна на оспорвания административен акт. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд - Благоевград е валидно и допустимо и при постановяването му не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК. Оспореният съдебен акт е законосъобразен и обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,