Решение № 15765 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9754/2017 г.
ВАСVII отделение17.12.2018 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 64 от 26.07.2017 г. по адм. д. № 56/2017 г. на Административен съд Търговище и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Петров срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1292-000099/10.03.2017 г. на началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР- Търговище, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 - месеца до 1 година, а именно за 180 дни. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15765 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9754/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник "Пътна полиция" при ОД на МВР Търговище срещу решение № 64 от 26.07.2017 г. по адм. д. № 56/2017 г. на Административен съд Търговище, с което е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1292-000099/10.03.2017 г. на началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР- Търговище, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП на П. Петров е наложена принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 - месеца до 1 година, а именно за 180 дни. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Неправилно съдът приел, че посочената разпоредба не намира приложение спрямо водачи управляващи МПС с изтекъл срок на валидност на притежаваното от тях свидетелство за управление на МПС. Невалидното свидетелство за правоуправление е равнозначно на липса на свидетелство за правоуправление. При съобразяване на разпоредбите на чл. 171, т. 2, б. "з", предложение първо от ЗДвП и чл. 151, ал. 9, изр. второ от ЗДвП следва извода, че съответно свидетелство за управление означава и в срок на валидност. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 11.08.2017 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 28.07.2017 г. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че по делото безспорно е установено, че към момента на проверката 10.03.2017 г. Петров е притежавал свидетелство за управление на МПС за съответната категория, но е било с изтекъл срок на валидност, а именно до 6.02.2017 г. и че след това на 15.03.2017 г. му е издадено ново свидетелство за управление на МПС за категории В, М, С, Тkm. Направил извод, че разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП се отнася до водачи, които никога не са притежавали свидетелство за управление, както и когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория, до такива, на които същото е отнето по съответния ред поради лишаване от правоуправление по съдебен или административен ред или поради загуба на правоспособност в изрично предвидените от закона случаи /като например в случаите по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП/. В конкретния случай не е налице такава хипотеза. Решението е неправилно. С оспорената пред съда заповед е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една година, а именно за 180 дни на П. Петров. По делото е установено, че при извършена проверка от служители на сектор ПП при ОД на МВР - Търговище на 10.03.2017 г., около 22. 30 часа в посока на движение ул. "Палаузов" водачът Петров е управлявал собствения си лек автомобил със изтекъл срок на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Съставен е акт за установяване на административно нарушение и въз основа на данните в него е издадена оспорената пред съда заповед. Член 171, т. 2а от ЗДвП, в редакцията действаща към момента на издаване на оспорения пред съда акт (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. Основателен е доводът на касатора, че съответно свидетелство за управление означава и да е в срок на валидност. С изтичането на срока на валидност за което е издадено свидетелството за управление на МПС, то става невалидно, следователно и несъответно по смисъла на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. При тълкуване на правната норма следва да се приеме, че с изтичането на срока на валидност, посочен в текста на чл. 150а от ЗДвП, е сред хипотезите на чл. 171, т. 2а ЗДвП, при което при условията на обвързана компетентност, следва да се наложи процесната принудителна административна мярка. Следва да се има и предвид и че свидетелството за управление на МПС, като официален удостоверителен документ е с определен срок. Съгласно § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" е този с изтекъл срок на валидност. При подмяната на свидетелството за управление на МПС, включително поради изтичане срока на валидност, съобразно нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. се изискват карта за оценка на физическата годност на водача и документи от медицинските органи., което означава, че водачът следва да докаже, че физически годен да управлява МПС. С оглед на това решението на първоинстанционния съд се явява неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови решение, с което се отхвърли подадената жалба. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 171, т. 2