Решение № 13918 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11411/2016 г.

Решение № 13918 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11411/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуалния му представител юрк. Ю. Я., срещу решение № 9069 от 20 юли 2016 г., постановено по адм. д. № 11860/2015 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е обявена нищожността на Изисквания на НЗОК при лечение на умерен до тежък активен серопозитивен ревматоиден артрит, ювенилен артрит, активен и прогресиращ псориатичен артрит и тежък активен анкилозиращ спондилит с биологични антиревматични лекарствени продукти на болни над 18 годишна възраст в извънболничната помощ, утвърдени от управителя на НЗОК (в сила от 01 август 2015 г.). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответниците по касация - "Българско сдружение на болните от болестта на Бехтерев", чрез адв. М. З., "С. А. на пациентите с ревматоиден артрит - АПРА" и А. Й. Д., чрез пълномощника им адв. Е. П., са постъпили писмени отговори, в които са изложени доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендират заплащането на направените пред касационната инстанция разноски. По делото е постъпила и частна жалба от "С. А. на пациентите с ревматоиден артрит - АПРА", чрез адв. Е. П., срещу решение № 9069 от 20 юли 2016 г., постановено по адм. д. № 11860/2015 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, в частта му, с която на сдружението е отказано присъждането на разноски. В срока по чл. 232 от АПК е постъпило писмено възражение от управителя на НЗОК, чрез юрк. Ю. Я., в която се поддържат доводи за неоснователност на подадената частна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. По отношение на подадената частна жалба дава заключение за нейната основателност. I. По касационната жалба на управителя на НЗОК: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е образувано по жалба на "Българско сдружение на болните от болестта на Бехтерев", "С. А. на пациентите с ревматоиден артрит - АПРА" и А. Й. Д. срещу Изисквания на НЗОК при лечение на умерен до тежък активен серопозитивен ревматоиден артрит, ювенилен артрит, активен и прогресиращ псориатичен артрит и тежък активен анкилозиращ спондилит с биологични антиревматични лекарствени продукти на болни над 18 годишна възраст в извънболничната помощ, утвърдени от управителя на НЗОК (в сила от 01 август 2015 г.) (Изисквания, Изискванията). С оспореното решение съдът е приел, че Изискванията представляват нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, както и това, че при издаването на подзаконовия административен акт е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е обнародван в "Д. вестник", което води до нищожност на Изискванията с оглед нормите на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Р. Б. във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 78, ал. 2 от АПК. Поради това и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК е обявена нищожността на Изискванията. Така постановеното решение е правилно. Основният довод в касационната жалба, поддържан и в първоинстанционното производство, е относно правната същност на Изискванията. Твърди се, че те не отговарят на критериите за подзаконов нормативен акт съгласно чл. 75 от АПК, тъй като се отнасят до определяем кръг субекти - здравноосигурени лица, които отговарят на медицинските критерии, залегнали в Изискванията и отговарящи на съвременните медицински стандарти за лечение на болните с ревматоиден артрит, като с тях не се засягат права и задължения на други граждани. Навеждат се и твърдения за "вътрешнослужебен характер" на акта. Легалното определение за подзаконов нормативен акт се съдържа в нормата на чл. 1а от ЗНА, според която нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Аналогична е и дефиницията в чл. 75, ал. 1 и 2 от АПК, според която нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. О. И., както обосновано е приел и тричленният състав, отговорят на тези кумулативно определени критерии за нормативен акт, тъй като са издадени от компетентния орган въз основа на делегация в друг административен акт - Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г., следователно - по прилагането на този нормативен акт, съдържа норми, детайлизиращи материята, залегнала в него, има нееднократно действие и се отнася до неопределяем кръг субекти. Обстоятелството, че с Изискванията се регламентират отношения, засягащи само болните от определени ревматологични заболявания, не води до промяна в извода за правната им същност и не се отразява на характера им на подзаконов нормативен акт. Адресатите на заповедта не са персонално посочени. Наименованието на акта също не го изключва от обхвата на нормативните административни актове, изброени в чл. 7 ЗНА. Правилно при преценката за естеството на акта съдът е съобразил неговото съдържание, като с оглед регламентираните правила за поведение е отчел наличието на административноправни норми. Необнародването на Изискванията като подзаконов нормативен акт в "Д. вестник" законосъобразно е възприето от тричленния състав като съществен порок, водещ до нищожност. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Р. Б. всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Конституционното изискване е възпроизведено в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от АПК, която предвижда всички подзаконови нормативни актове, освен тези на общинските съвети, да се обнародват в "Д. вестник". В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗНА. Обнародването на нормативния акт е условие за влизането му в сила и го прави част от действащото право. Правилен е изводът на тричленния състав, че с обнародването в "Д. вестник" нормативният акт се довежда до знанието на всички и чрез него се определя началният момент, от който той произвежда действие. Затова в съдебната практика се приема, че при липса на обнародване подзаконовият нормативен акт не поражда правни последици. В тази връзка правният извод на тричленния състав за липсата на последния елемент от фактическия състав на нормативния акт, водещ до опорочаването му до степен на нищожност, е законосъобразен. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и предвид направените за това искания, касационният жалбоподател ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените пред тази инстанция разноски, представляващи адвокатски хонорар, в размер на 600 лева за "Българско сдружение на болните от болестта на Бехтерев" и 500 лева за "С. А. на пациентите с ревматоиден артрит - АПРА". II. По частната жалба на "С. А. на пациентите с ревматоиден артрит - АПРА": Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, но е недопустима за разглеждането й по същество. С частната жалба се обжалва решение № 9069 от 20 юли 2016 г., постановено по адм. д. № 11860/2015 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, само в частта му, с която е отказано присъждане на направените по делото разноски от частния жалбоподател, за което в текста на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е предвиден специален ред. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Изчерпването на този специален ред за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В случая отзивния ред не е осъществен. Доколкото по съществото си частната жалба представлява искане за изменение на решението в частта му за разноските, делото ще следва да бъде прекратено в тази част и изпратено по подсъдност на тричленния състав на Върховния административен съд за произнасяне по така направеното искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,