Решение № 404 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11842/2012 г.
ВАСVI отделение10.01.2013 г.докладчик Атанаска Дишева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4415/30.07.2012 г., постановено по адм. дело № 4365/2012 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА дирекция "Социално подпомагане" - Оборище, гр. София, да заплати на Соня Благоева Петрова от гр. София, ул. "Витиня" № 20Б, вх. А, ет. 2, ап. 5, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща разноски за производството пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 404 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11842/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Оборище, чрез пълномощника адв. Дамян Францов, против решение № 4415/30.07.2012 г., постановено по адм. дело № 4365/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № ПЗ-1166/23.03.2012 г. на директора на дирекция "СП" - Оборище и преписката е върната за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Соня Благоева Петрова от гр. София, представлявана от пълномощника адв. Мартин Попов, оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника и в съдебно заседание се излагат съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се възлагане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменена заповед № ПЗ-1166/23.03.2012 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Оборище, с която на Соня Благоева Петрова е отказано отпускане на еднократна парична помощ по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/; преписката е върната на директора на дирекция "СП" - Оборище за ново произнасяне по молба-декларация от 14.03.2012 г., подадена от Соня Благоева Петрова, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че заповедта е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразяващо се в неизясняване на всички релевантни факти и обстоятелства и при неправилно приложение на материалния закон. Според съда не е обосновано наличието на основанието за отказ, посочено в обжалвания административен акт - чл. 12, т. 7 ЗСПД, предвид това че не е изяснено обстоятелството относно датата на записване на жалбоподателката като студентка в редовна форма на обучение. По преписката се съдържа уверение № 99/14.03.2012 г., издадено от ХТМУ, според което жалбоподателката е записана на 13.02.2012 г. в летен семестър на първи курс пред учебната 2011/2012 г. редовно обучение на образователно-квалификационна степен "магистър". Съдът е посочил, че съгласно даденото в съдебната практика тълкуване на разпоредбите на чл. 12, т. 7 ЗСПД, вр. чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД, ако майката е придобила качеството студент след раждането на детето, правото на подпомагане по ЗСПД възниква от момента на записването й като студент в редовна форма на обучение; това е началният момент, от който тече срока по чл. 12, т. 7 ЗСПД. В тази връзка съдът е дал указания до административния орган да се установи дали към момента на раждането на детето - 06.07.2011 г., жалбоподателката Соня Петрова е имала качеството редовен студент по смисъла на чл. 67 от Закона за висшето образование /ЗВО/ или е придобила това качество на 13.02.2012 г., съгласно отразяването в приложеното по делото уверение на ХТМУ от 14.03.2012; както и да се изясни въпросът дали се касае за възстановяване на студентски права на 13.02.2012 г. след прекъсване на обучението. След изясняване на тези въпроси да се направи преценка относно началния момент, от който възниква правото на семейни помощи по чл. 8а ЗСПД съгласно чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно като краен резултат. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Соня Благоева Петрова, ответник в касационното производство, е родила дете - Лъчезар Панайотов Петров на 06.07.2011 г., както и че 14.03.2012 г. същата е подала молба-декларация, заведена с вх. № ПЗ-1166 от същата дата, за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете на основание чл. 8в ЗСПД. Към молбата-декларация е приложено уверение № 99/14.03.2012 г., издадено от Химико-технологичен и металургичен университет /ХТМУ/ - гр. София, от което се установява, че Соня Благоева Петрова е записана през 2011/2012 учебна година в летен семестър на първи курс редовно обучение на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "полимерни материали", като е посочено, че същата е записана на 13.02.2012 г. Съдържанието на това удостоверение се потвърждава от представеното с касационната жалба писмо с изх. № УВ-34-938/08.08.2012 г. от ХТМУ - гр. София /вх. № 67/007 от 09.08.2012 г. на дирекция "СП" - Оборище/, в което е посочено, че през м. октомври 2006 г. Соня Благоева Орманова-Петрова е записана в първи курс, редовно обучение, степен "магистър" и има заверен зимен семестър на учебната 2006/2007 г.; същата е отстранена от университета поради слаб успех със заповед № Р-ох 119/19.03.2010 г.; по време на раждането на детето си - 06.07.2011 г. същата не е имала правата на редовен студент; студентските й права са възстановени със заповед № Р-ох/31.01.2012 г. за летния семестър на учебната 2011/2012 г.; летен семестър на учебната 2011/2012 г. е от 06.02. до 13.04.2012 г., до момента /има се предвид до момента на издаване на писмото/ Соня Орманова не е заверила летния си семестър и следва ново отстраняване. Във връзка с последното посочено в това писмо, от страна на ответната страна по касационната жалба Соня Петрова е представено уверение № 357/03.09.2012 г., издадено от ХТМУ - гр. София, от което е видно, че Соня Благоева Орманова-Петрова е записана през 2011/2012 учебна година в летен семестър на първи курс в редовна форма на обучение, като е заверила летен семестър на 03.09.2012 г. От така описаните доказателства се налага извода, че към датата на подаване на молбата-декларация за отпускане на еднократна помощ по чл. 8а ЗСПД - 14.03.2012 г., Соня Петрова е била записана за студент в редовна форма на обучение и това записване е осъществено на 13.02.2012 г. Без значение за настоящия правен спор е обстоятелството, че преди тази дата същата е била отстранена и че към момента на раждане на детето не е имала правата на редовен студент. Становището на касационния жалбоподател, че за ползване на правото по чл. 8а, ал. 1 ЗСПД от значение е единствено дали към момента на раждане на детето майката е била записана за студентка в редовна форма на обучение, е неправилно. В разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Редът за упражняване на това право е регламентиран в чл. 16а, ал. 2 ППЗСПД - чрез подаване на молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, към която следва да бъдат приложени съответните документи, посочени в ал. 3. В чл. 12, т. 7 ЗСПД е предвидено, че вземанията за еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено /осиновено/ детето. Съгласно приложимата за случая редакция на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД /ДВ, бр. 34 от 2009 г., в сила от 08.05.2009 г./, правото за получаване на еднократната помощ по ал. 2 /има се предвид правото по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД/ възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 ЗСПД. По силата на тази разпоредба, в конкретния случай за Соня Благоева Петрова правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е възникнало от датата на записването й като студентка, учаща в редовна форма на обучение, или от 13.02.2012 г. Погасителният срок по чл. 12, т. 7 ЗСПД се отнася само до хипотезата на възникване на правото при раждане на детето. Въпросът за погасяване на правото по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД в хипотезата, при която това право възниква от записването на майката като студентка, учаща в редовна форма на обучение, т. е. след раждането на детето, не е нормативно уреден. На основание чл. 46, ал. 2, изр. първо от Закона за нормативните актове при непълнота на нормативния акт за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи. Предвид това, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 12, т. 7 ЗСПД, която предвижда шестмесечен погасителен срок за вземането за еднократна помощ по чл. 8а, ал. 1 ЗСПД. Когато правото е възникнало от записването на майката за студентка в редовна форма на обучение, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването. Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилно тълкуване и приложение на разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД, в резултат на което се създавала нова категория правоимащи лица. Съдържанието на тази разпоредба в приложимата за случая редакция несъмнено регламентира възможност правото на еднократната помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД да възникне или от датата на раждане на детето, или от датата на записването на майката като студентка в редовна форма на обучение /предвид използването на съюзите "и/или"/. Първата от посочените хипотези се отнася за случаите, при които към датата на раждане на детето майката вече е била студентка в редовна форма на обучение, затова в този случай правото на получаване на помощта възниква от раждане на детето. Втората от посочените хипотези се отнася за случаите, при които майката не е била записана за студентка в редовна форма на обучение към датата на раждането на детето, а това се е случило след раждането и затова в този случай, правото на получаване на еднократната помощ възниква от датата на записването. Поради това че за втората от хипотезите не е посочен давностен срок в разпоредбите на чл. 12 ЗСПД, то следва да се приложи аналогия на закона и да се приеме за приложим шестмесечният давностен срок по чл. 12, т. 7 ЗСПД, предвиден за сходни случаи, а именно - за случаите, при които правото възниква от датата на раждане на детето. Следва за яснота да се посочи, че в случая не намира приложение изменената разпоредба на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД, която е приета с ДВ бр. 95/2012 г., в сила от 04.12.2012 г., тъй като не й е придадено обратно действие. Разпоредбата няма действие по отношение на фактически състави, възникнали преди влизането й с сила, какъвто е настоящият случай. По изложените съображения, неправилно административният орган в случая е отказал отпускането на еднократна помощ по чл. 8а, ал. 1 ЗСПД и като е отменил обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение като краен резултат, което следва да бъде оставено в сила. При новото произнасяне на административния орган следва да бъдат съобразени указанията в мотивите на настоящото решение, тъй като въпросът относно датата, на която Соня Петрова е записана за студентка в редовна форма на обучение е изяснен от представените доказателства и не е необходимо извършването на допълнителни проверки по този въпрос от страна на административния орган. Следва да се има предвид, че изложеното по-горе тълкуване на приложимите правни норми е в съответствие с установената практика на Върховния административен съд, шесто отделение по сходни казуси, изразена например в решение № 8445/14.06.2011 г. по адм. дело № 13943/2010 г., решение № 8104/06.06.2012 г. по адм. дело № 3294/2012 г., решение № 8751/18.06.2012 г. по адм. дело № 939/2012 г., решение № 13031/19.10.2012 г. по адм. дело № 6071/2012 г., решение № 14735/22.11.2012 г. по адм. дело № 8490/2012 г. и др. При този изход на правния спор искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 05.09.2012 г., според който Соня Благоева Петрова е заплатила уговореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 900 лв., поради което следва да се приеме, че страната е направила разноски в посочения размер. В съдебното заседание пред касационната инстанция, проведено на 29.11.2012 г., от процесуалния представител на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото. Настоящият касационен състав намира това възражение за основателно, тъй като делото не е със значителна фактическа или правна сложност, по подобни казуси има установена практика на ВАС, което облекчава защитата на страната, освен това страната е представлявана от адвокат пред първата инстанция и проведената пред тази инстанция защита е същата като защитата пред касационната инстанция. Поради това и съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, следва да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, като бъде присъдена сума в минималния размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, определена съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Следва да се отбележи, че ответната страна неоснователно претендира присъждане на разноските, които са направени пред първата инстанция, тъй като същите вече са присъдени с обжалваното в настоящото производство съдебно решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение