Решение № 4111 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2473/2010 г.

Решение № 4111 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2473/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от В. С. Г. против решение № 579/14.01.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 8312/09 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В. Г. против заповед № ЗС-98/02.07.2008 г. на министъра на отбраната. От мотивите на обжалваното решение става ясно, че съдът се е произнесъл по валидността на заповедта, приемайки, че жалбоподателят е пропуснал срока да оспори нейната законосъобразност. Съдът е преценил оспорената заповед като валидна. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Ответникът – министърът на отбраната чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение. Заинтересованата страна –Изпълнителната агенция"Военни клубове и военно-почивно дело" не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Производството пред тричленния съдебен състав на ВАС е образувано по жалба на В. Г. против заповедта на министъра на отбраната, която е индивидуализирана по-горе и с която на осн. чл. 80а ЗДС е разпоредено изземване от В. С. Г. на недвижим имот-частна държавна собственост, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] представляващ апартамент № 6. Фактическото основание, посочено в заповедта е, че договорът за наем е прекратен, но имотът не е освободен. В жалбата до съда, жалбоподателят е поискал заповедта за бъде обявена за нищожна, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й, както и на материалния закон, и е направено твърдение, че тя е без предмет. С обжалваното решение, съдът е приел, че жалбоподателят е пропуснал срока за оспорване законосъобразността на заповедта, поради което е сезирал съда с оспорване единствено на валидността й. Съдът е приел, че заповедта е издадена при наличие на правното основание, сочено в нея и от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й. Срещу решението е подадена касационна жалба, по която е образувано настоящото производство. След образуването му, касационното производство е спряно, до приключване с влязло в сила решение на гражданското дело, заведено от жалбоподателя срещу ответника, за прогласяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент. Производството по делото е възобновено след приключване на гражданското дело С решение 2286 от 06.04.2015 г., постановено по гр. д. № 15191/12 г. е отхвърлен предявения от В. С. Г. срещу Министерство на отбраната иск с пр. осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот - жилище от ведомствения фонд на Министерство на отбраната, представляващ ап. № 6, намиращ се на адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 46, 25 кв. м., ведно с избено помещение № 6 с полезна площ от 3, 61 кв. м., заедно с припадащите се 2. 3075% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавната земя, като неоснователен поради изтичане на давностния срок за упражняване на правото да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред. Върху решението има печат за влизането му в сила на 27.06.2016 година. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. От данните по делото се установява следното: по силата на заповед № 710/06.09.1985 г. на началника на Гарнизонна жилищна част-С. и договор от същата дата за отдаване под наем на държавен жилищен имот собственост на МНО, В. Г. с двучленното му семейство е настанен под наем във ведомственото жилище, находящо се в[жк] [жилищен адрес]. С молба от 23.05.1991 г. до началника на ГЖЧ, В. Г. е поискал да му бъде продаден апартамента, в който той, съпругата и детето му са настанени под наем. Видно от оценителния протокол от м. 06. 92 г. имотът е оценен на 10270 лева. Със заповед № 429/01.06.92 г. на началника на ГЖС-С. е заповядано въпросният апартамент да се продаде на В. Г. и Л. Г. за сумата от 10270 лева и 1% режийни разноски. По делото е налице неподписан договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти. Със заповед № 53/23.01.2001 г. на изп. директор на "Казармено-жилищен фонд и разпореждане с имущество", на осн. чл. 27, т. 1 от Наредба № 3/19.08.98 г. е прекратено наемното правоотношение с В. С. Г.. Жалбоподателят е уведомен за прекратяването на договора с писмо с изх. № 62-00-729/28.02.07 г. връчено му на 13.08.2007 година. Последвало е издаването на Заповед № ЗС-98/02.07.08 г. за изземване на апартамента от В. С. Г., която му е връчена с писмо с обратна разписка на 24.07.08 година. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал правилни изводи. Тричленният съдебен състав правилно е преценил, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Обоснован и правилен е изводът му, че имотът, предмет на заповедта е държавна собственост, предоставен в управление на Министерство на отбраната. По делото е останало недоказано твърдението на жалбоподателя, че е придопроверилбил имота. Фактическият състав по закупуването на апартамента не е завършен. Отхвърлен е и искът с пр. осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от жалбоподателя срещу ответника. Тези обстоятества опровергават довода на жалбоподателя, че въпросното жилище е собственост на семейството му към датата на издаване на заповедта за изваждане. От друга страна, по делото е налице документ- Акт № 3216/23.11.1985 г. за държавна собственост, както правилно е отбелязал съдът, установяващ собствеността върху имота, както и обстоятелството, че той е предоставен за оперативно управление на МНО. Следователно, установено по делото е, че апартаментът, предмет на заповедта за изземване е държавна собственост и е предоставен за управление на МО. Към датата на издаване на заповедта за изземване, наемното правоотношение с В. С. Г. е прекратено, както се установи от данните в преписката. По делото, нито се твърди, нито са налице данни, жалбоподателят да е проверил процедурата по § 65 от ПЗР към ЗИДЗДС (ДВ, бр. 87/10 г.) в резултат на която да му е предоставено пожизненото ползване на жилището. При тази фактическа обстановка, съдът обосновано и правилно е преценил, че заповедта за изземване е валидна, респективно, че не е нищожна, в какъвто смисъл са били твърденията на жалбоподателя. Съгласно чл. 80а, ал. 1 от Закона за държавната собственост, материалната компетентност за издаване на заповеди за изземването на имот като процесния е предоставена на министъра на отбраната, който е издателят на заповедта в конкретния случай. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, както правилно е приел и тричленният съдебен състав, постановил обжалваното решение и при спазване на закона. Решението като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд