Решение № 4248 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2852/2015 г.

Решение № 4248 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2852/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация" (ИА "БСА") против решение № 16 от 05.01.2015 г., постановено по адм. д. № 7997/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Васил Генов Ненов, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и иска неговото оставяне в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя заповед № 37/23.04.2014 г. на изпълнителния директор на ИА "БСА", с която, на основание чл. 107а, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение с Васил Генов Ненов е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните норми на ЗДСл. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Видно от представеното по делото споразумение от 23.04.2014 г., по несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че органът по назначаването и Васил Генов Ненов, заемащ длъжността Директор на Дирекция "Административно-правно и финансово-счетоводно обслужване" в ИА "БСА" са постигнали съгласие за прекратяване на служебното правоотношение на последния на основание чл. 107а от ЗДСл, срещу обезщетение в размер на четирикратния размер на последната получена основна месечна заплата. Въз основа на горното споразумение е постановена обжалваната пред първоинстанционния съд Заповед № 37/23.04.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА "БСА", връчена на служителя на същата дата. При така установеното изводът на първоинстанционният съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, е законосъобразен и обоснован. Основанието на чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Правилото на ал. 2 на чл. 107а от ЗДСл регламентира, че ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Следователно до прекратяване на служебното правоотношение на това основание се достига след като страните уговорят дължимото обезщетение. Съгласието относно размера на обезщетението следва да е валидно изразено, т. е. да се съдържа в писменото предложение на органа по назначаването и в писменото съгласие на държавния служител. В случая съгласие е постигнато, но е нарушено императивното изискване на чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл, регламентиращо, че органът по назначаването е длъжен да заплати на държавния служител уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Следователно фактическият състав на разпоредбата на чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл не е изпълнен, поради което оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните норми на ЗДСл. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, пето отделение,