Решение № 10651 от 12.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10602/2013 г.

Решение № 10651 от 12.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10602/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Павлов Манов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Велико Търново, срещу решение № 367 от 1.07.2013 г. по адм. дело № 1187 по описа за 2012 г. на административния съд - Велико Търново. С него по жалба на Румяна Христова Димитрова, едноличен търговец с фирма ЕТ "Шоко Ленд Румяна Христова" е отменен ревизионен акт № 041201314 от 10.08.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 599 от 12.11.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 15 923.80 лв. за данъчен период м. 10.2011 г. и определен ДДС за довнасяне в размер на 1 365.52 лв. и лихва за забава в размер на 98.43 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на едноличния търговец и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - Румяна Христова Димитрова, едноличен търговец с фирма ЕТ "Шоко Ленд Румяна Христова" не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Велико Търново е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 041201314 от 10.08.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 599 от 12.11.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на едноличния търговец по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 1.01.2007 г. до 31.12.2011 г., както и по прилагането на ЗОДФЛ (отм.) за ревизирана 2006 г. и на ЗДДФЛ за ревизирани 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. При административното обжалване ревизионният акт е потвърден в частта по повод облагането по реда на ЗДДС, отменен е по повод облагането по ЗОДФЛ (отм.) за осъществяване на нова ревизия, а по повод прилагането на ЗДДФЛ жалбата е оставена без разглеждане поради недопустимостта й. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по повод облагането по реда на ЗДДС. Констатирано е, че е отказано право на данъчен кредит по два броя фактури, издадени от "Венци Велико Търново" ЕООД с предмет на доставките "автомобил Toyota Land Cruiser 150", с брой места 6+1 и закупени материали във връзка с доставката на МПС. В хода на ревизията е установено, че МПС е осчетоводено по сметка 205 "Транспортни средства" за 79 619.05 лв., че няма отчитана покупка на гориво, няма съставени пътни листове и фактури за транспортни услуги, които да доказват използването на МПС за осъществяване на облагаеми доставки. От информационния масив на НАП е установено, че предприятието няма назначени работници и служители и че от 2007 г. търговецът не е осъществявал търговска дейност. Прието е, че това МПС не е свързано с независимата икономическа дейност на търговеца и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит, както и за закупените материални за автомобила - ветрозаборник, предпазен филм за дръжки и стелки. Административният съд е обсъдил събраните пред него доказателства, а именно удостоверение за декларирани данни изх. № 041201314 от 30.11.2012 г. от ТД на НАП-Велико Търново, според което дейността на едноличния търговец не е прекъсвана, счетоводен амортизационен план и договор за наем на процесното МПС от 1.10.2012 г., сключен между него и "Фортуна 22" ЕООД. Според него процесният автомобил е отдаден под наем за срок от 14 години на търговското дружество срещу наемна цена от 600.00 лв. с ДДС. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като експертът е дал заключение, че автомобилът е включен в амортизационния план за 2012 г. и за 2013 г., начислявани са амортизации. За 2012 г. са отчитани приходи от наем за м. 10., м. 11 и м. 12, а за 2013 г. за м. 01, м. 02, м. 03 и м. 04. Отчитани са и разходи за наем. Счетоводствата на едноличния търговец и на дружеството наемател са водени редовно, както и че автомобилът е актив, включен в имуществото на ревизирания търговец. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Административният съд правилно е приел, че са налице материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, респ. не е налице отрицателната такава предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, за да не се признае това право. Според правната норма, на която се е позовал административния орган това право не е налице, независимо, че са изпълнени условията по чл. 69 и чл. 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или дейности, различни от икономическата дейност на лицето. След като ревизираното лице е упражнило правото си на избор и е включило процесният автомобил в имуществото на предприятието си, то законосъобразно е упражнило и правото на приспадане на данъчен кредит, за актива, който е придобило, независимо, че веднага не е използван за професионални цели. Приходният орган не е доказал данъчна измама и не е оспорил констатациите на вещото лице от съдебно-счетоводната експертиза, а и не са доказани твърденията в касационната жалба, че представените писмени доказателства за отдаване на автомобила под наем са съставени с цел да се заобиколи данъчното законодателство, които са и двата касационни довода в нея. Правилно е позоваването от страна на съда на решение на СЕС по дело С-153/2011 г., съгласно което чл. 168 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета, а именно, че следва да се тълкува, в смисъл, че данъчно задълженото лице, което е придобило дълготраен актив има право да приспадне платения за придобиването му за него ДДС в данъчния период, в който данъка е станал изискуем независимо, че актива не се използва веднага за професионални цели. От данните по делото е видно, че впоследствие същият е отдаден под наем, като по този начин се реализират и приходи, т. е. се осъществяват облагаеми доставки и същият по този начин се използва за икономическите цели на предприятието. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение