Решение № 13185 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7686/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано e по касационна жалба на Е. В. Х. срещу решение 4093/31.05.2024 г. постановено по адм. дело 1552/2023 г. по описа на Административния съд Бургас. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и да се постанови ново решение, с което да се отмени оспореното разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по Закона за културното наследство. Претендира направените разноски.

Ответникът - М. Сотиров - главен инспектор в регионален инспекторат за опазване на културното наследство ЦРП Бургас при Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" при МК и П. Василев - инспектор в регионален инспекторат за опазване на културното наследство ЦРП Бургас при Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" при МК изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването против разпореждане изх. 33-НН-1439/24.07.2023г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 22 и 23 от ЗАНН и чл. 192, ал. 1, т. 2, буква а от ЗКН, издадено от инспектори към Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство към Министерството на културата. Със същото решение оспорващият е осъден да заплати на Министерство на културата разноски в размер на 1365 лв..

С обжалваното разпореждане, на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, буква а от ЗКН, във връзка с чл. 22 и чл. 23 ЗАНН, с цел преустановяване и отстраняване на вредните последици от нарушение по чл. 200, ал. 1, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2, буква а ЗКН, изразяващо се в извършване на строителни работи, изпълнени извън съгласувана по реда на чл. 84 от ЗКН проектна документация за Преустройство и реконструкция на подпокривно пространство на съществуваща сграда в УПИ II-274, кв. 31 по плана на гр. Созопол, община Созопол на жалбоподателя е разпоредено да премахне до 15.12.2023 г.:

• покривен надзид, изграден по периметъра на съществуващото подпокривно пространство в плоскостта на южната, западната и северната фасадни стени в частта им по протежение на съществуващите стоманобетонни козирки на стреха-корниза;

• монтираните в надзида балконска дограма и два прозореца;

• западен скат на новоизграден скатен покрив, изпълнен като скъсен (холандски тип);

• тераса запад, изградена върху съществуващата стоманобетонна западна стреха- корниз.

Първоинстанционният съд е установил, че не е налице спор по делото, че съществуващата сграда, не притежава статут на единична недвижима културна ценност, но ПИ, в който се намира сградата попада в границите на групова недвижима културна ценност с категория "национално значение" Архитектурно-исторически резерват "Стара част на Созопол", обявена с решение на Бюрото на МС 320/07.09.1994 г., което според съда налага прилагането на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. а ЗКН.

Съставът е посочил, че видно от констативен протокол с вх. 33-НН-1439/05.05.2023г., придружен със снимков материал, се установява, че при проверка на строежа на място, контролният орган установил наличие на СМР, за които не е представен съгласуван проект или проект за изменение на съгласуван такъв. Към датата на проверката и към датата на съставяне на констативния протокол в НИНКН не е бил представен за съгласуване проект за промяна на инвестиционните намерения. Като е съобразил обвързаната компетентност на инспекторите, съдът е приел, че пред последните не стои възможност за преценка дали да налагат ПАМ, която задължително се следва по закон.

Съдът е констатирал наличието на съгласуване със становище СТ-84-584/13.09.2022г. от НИНКН на инвестиционен проект от 2022г., но не са налице данни и доказателства за проведена съгласувателна процедура, завършила с положително становище от страна на Министъра на културата по отношение на проект за преработка по време на строителството. В тази връзка съдът е приел за недопустимо първо да бъдат извършени/довършени СМР, след което да бъде съгласуван проект за тях. Установено е, че проверката на място е извършена в периода 27.04.2023г.-28.04.2023г., за което е изготвен констативен акт на 05.05.2023г., а едва на 25.05.2023г. в НИНКН е представен за съгласуване проект за промяна на инвестиционните намерения, чието съгласуване в последствие е отказано. Първостепенният съд е сметнал за ирелевантно последвалото подаване за съгласуване на проект за изменение при положение, че предвижданията по него вече са реализирани на място.

Според съда фактическият състав по чл. 192, ал. 1, т. 2 б "а" от ЗКН е изпълнен, с оглед обстоятелството, че сградата попада в границите на архитектурно-исторически резерват, налице са извършени СМР при липса на съгласувателна процедура с министерството на културата. Така мотивиран съдът с обжалваното решение е отхвърлил жалбата на Х. срещу разпореждането за прилагане на принудителна административна мярка по Закона за културното наследство.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към същите и не следва да ги преповтаря. Не са налице сочените от касатора пороци на атакувания съдебен акт, представляващи отменителни основания, налагащи неговата отмяна.

При постановяването му съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства, преценил ги е и в тяхната съвкупност. Въз основа на този подробен анализ е установил обективно фактическата обстановка по спора. Правилна е преценката на съда, че приложим в случая е ЗКН, а не разпоредбите на ЗУТ.

Настоящата инстанция намира разпореждането за прилагане на принудителни административни мерки на касатора за издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила и приложимия материален закон.

Процесното разпореждане е издадено по реда на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. а от ЗКН с цел преустановяване на нарушение по смисъла на същия закон, и в изпълнение на целта на закона, а именно да създаде условия за опазване и закрила на културното наследство като сбор от културни ценности. Целта на административното производство съответно не се свежда до премахване на незаконно строителство, а до опазване на описаните културни ценности. Съгласувателният режим по ЗКН е предвиден, за да предотврати възможността за допълнително увреждане при извършване на дейности в такива територии. Режимът приложим в случая, предвижда да бъде извършено надлежно искане за извършването на тези дейности и съгласуването им по съответния ред, за да се запазят и спецификите на архитектурния и художествен облик старата част на гр. Созопол.

Настоящата инстанция не намира за необходимо, респективно смята за неоснователен касационния довод, че е следвало съдебното производство да се спре до произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен акт по АД 1771/2023 г. по описа на АС Бургас. Въпросното производство е във връзка с отказаното съгласуване, което както беше отбелязано е запознало със заявление на Х., след издаването на констативния протокол 33-НН-1439/05.05.2023г., с който е установил наличие на СМР, за които не е представен съгласуван проект или проект за изменение на съгласуван такъв. Съдът правилно е отбелязал, че е недопустимо първо да бъдат извършени/довършени СМР, след което да бъде съгласуван проект за тях.

Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности, съобразно чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКН са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му и да съгласуват по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 проектите по чл. 80, ал. 3 и чл. 83. По делото е установено, включително и с назначаване на съдебно-техническа експертиза, че при огледа на място е констатирана двуетажна жилищна сграда с масивна конструкция, с три надземни етажа спрямо западната фасада. Според извършилите проверката изпълнените по време на строителството дейности са в отклонение на съгласувания със становище СТ-84-584/13.09.2022 г. на Министерството на културата проект, като съществено са изменени архитектурните и художествените характеристики на сградата и съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2, б. а ЗКН за същите се изисква съгласуване по реда на чл. 84 ЗКН.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2, б. а ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН, в охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго: визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за ново основно и допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите, а при археологически недвижими културни ценности - и проектите по част "конструкции", както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително и за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията.

В конкретния случай, както правилно е приел първоинстанционният съд, Х. е осъществил намеса, без съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН. В заключението по съдебно-техническата експертиза на вещо лице - архитект, е посочено че извършените СМР, които са предвидени в РППАМ за премахване, не са част от съгласувания от НИНКН с разрешение за строеж инвестиционен проект от 2022 г. Експертът е посочил, че Западния скат на новоизградения скатен покрив участва в изграждането на архитектурния облик на сградата, дава голяма стойност за формообразуването на обема и неговия завършек, осезаемо оформя възприятие на архитектурния силует по ул. Крайбрежна на Старата част на град Созопол и същият е нехарактерен за нито една от съседните сгради и целия ансамбъл, друг характерен стил. Последното съответства и на констатациите на административните органи, описани в РППАМ.

Неоснователни са въведените, за първи път пред касационната инстанция, упреци за допуснато съществено нарушение на процедурата при определянето на оспорващия като адресат на разпореждането. С оглед характера на наложената с разпореждането мярка следва да се направи аналогия с нормите предвидени в Закона за устройство на територията. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. В случая жалбоподателят е собственик и възложител, поради което отговаря за неговото премахване. В § 3, ал. 1 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. е посочено, че "Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. А според ал. 3 от същия в случай, че някои от лицата, посочени в чл. 225, ал. 6 ЗУТ, са съпрузи, същите отговарят солидарно за направените разходи по принудителното изпълнение на заповедта за премахване. Солидарната отговорност е относима за фазата на изпълнението. Доводът, че като адресати на заповедта следва да бъде посочена и съпругата на Х., няма отношение към законосъобразността на обжалваното разпореждане, тъй като не засяга легитимацията на оспорващия. Освен това всяко лице, засегнато от разпоредителната част на административния акт, има възможност да оспори самостоятелно заповедта за премахване на незаконен строеж след обосноваване на правен интерес.

Настоящата инстанция намира разпореждането за законосъобразна и като е отхвърлил оспорването срещу същото, Административен съд Бургас е постановил правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран.

С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по касационната жалба е представляван в касационното производство от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Министерство на културата сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Следва да се посочи, че позоваването на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ е несъстоятелно тъй като се отнася за възнаграждениеята за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания каквото настоящото производство не е.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, трето отделение