Решение № 10738 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2016 г.

Решение № 10738 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2016 г., V о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" срещу Решение № 3635/30.05.2016 г., постановено по адм. д. № 2923/2016 г., по описа на Административен съд-С. град, с което е отменена негова Заповед № ЧР-199/29.02.2016 г. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното първоинстанционно съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Д. И. Л. от гр. Д. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника сй и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд-С. град е образувано по жалба на Д. И. Л. срещу Заповед № ЧР-199/29.02.2016 г., на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз", с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Д. И. Л., заемаща длъжността "главен одитор по чл. 45, ал. 1 ЗВОПС" с ранг II младши в дирекция "Одитна дейност" на Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз", считано от 7.03.2016 г., - поради получаване на възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността за периода 1.01.2015 г. - 31.12.2015 г. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед на което е отменил обжалвания административен акт. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят напълно от доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за наличие на отменително основание по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, а направените въз основа на нея правни изводи са правилни и обосновани. От доказателствата по делото безспорно е установено, че до прекратяване на служебното си правоотношение Д. И. Л. е заемала длъжността "главен одитор по чл. 45, ал. 1 ЗВОПС" с ранг II младши в дирекция "Одитна дейност" на Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз". За периода 1.01.2015 г. - 31.12.2015 г. служителят е бил атестиран по реда на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). По делото е приложен работен план съгласуван с оценяващия ръководител като на 28.07.2015 г., е проведена междинна среща между оценяващия ръководител и оценявания, а на 11.01.2016 г., е проведена заключителна среща. Попълнен е съответният раздел за обща оценка като на служителя е поставена обща оценка на изпълнение за периода 5 - "неприемливо изпълнение". Формулярът е подписан от жалбоподателката, като в графата "коментар на оценявания" е записано, че не е съгласна с така определената оценка от оценяващия ръководител, както и че ще се възползва от правото си да подаде възражение. На 19.01.2016 г., Л. е депозирала възражение относно поставената й оценка. Последното е било разгледано от контролиращия ръководител като е изготвен формуляр за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността на Л. с дата от 26.01.2016 г., като поставената от оценяващия ръководител годишна оценка за изпълнението на длъжността - "неприемливо изпълнение" е била потвърдена от контролиращия ръководител. Държавният служител е запознат с окончателната оценка на 27.01.2016 г. С процесната Заповед № ЧР-199/29.02.2016 г., служебното правоотношение на Л. е прекратено на основание чл. 107, ал. 2, вр. чл. 108 ЗДСл, поради получена най-ниска обща оценка при атестирането. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 5 ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността въз основа на постигането на предварително съгласувани цели и показаните компетентности. Оценяването се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са регламентирани с разпоредбите на чл. 9 - 11 от НУРОИСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от НУРОИСДА). Изводът на първоинстанционния съд за нарушения при изготвяне на работния план следва да бъдат споделен. В случая в нарушение на цитираните по-горе разпоредби от наредбата представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и компетентностите на служителя за оценявания период. В противоречие с нормата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА, като цели на работния план са възпроизведени голяма част от преките задължения на служителя по длъжностната характеристика, а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели. Описаните нарушения са съществени, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на Наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на постигане на целите на междинната среща, както и на заключителната. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 12, ал. 2 от НУРОИСДА. Проведената междинна среща не е изпълнена по начина и със съдържанието предвидено в Наредбата, - не е направен задълбочен преглед на изпълнението на длъжността на оценявания относно реализирането на целите, определени в работния план и изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика. Посочено е, че служителят полага старание при изпълнението на вменените му задължения, като е препоръчано да продължава да ги изпълнява и да полага усилия в тази насока. При така посочената формулировка, следва да се приеме, че даденият коментар от оценяващия ръководител на проведената междинна среща е по-скоро в положителен аспект, като липсва конкретно посочване на несправяне на служителя с някое от вменените му задължения. Този извод се налага от формуляра за оценка, в който провеждането на междинна среща е удостоверено с подписите на оценявания и на оценяващия ръководител. Констатираните и посочени по-горе нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. Правилен е и изводът на съда, че в нарушение на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена с декларативни изводи за това, че поставената цел в определените точки 3 и 5 не са изпълнени от служителя. В разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НУРОИСДА е предвидено, че преди определянето на годишната оценка на изпълнението оценяващият ръководител може да поиска мнение за работата на оценявания от други служители, които често работят с оценявания, а в чл. 3 е предвидено, че при определянето на годишната оценка оценяващият ръководител отчита и наличната информация за мнението на външни потребители относно работата на оценявания, което има за цел да гарантират всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, което в случая не е изпълнено от оценяващия ръководител. В противоречие с първия период от оценяването на държавния служител, в заключителната среща са направени коментари за неприемливо изпълнение на служебните му задължения, без да е обвързана степента на това неизпълнение с липсата на отразено неизпълнение през първата половина от едногодишния период на оценяването. Това противоречие води до липса на мотиви за оценката по чл. 18, ал. 1 от Наредбата и поради това направените коментари не са конкретни и основаващи се на надлежно установени факти, в който случай би могло да се обоснове преценка за неприемливо изпълнение на работата под нивото на изискванията за длъжността. Положителната оценка, дадена на служителя на междинната среща и липсата на обективно установими факти, настъпили след това и послужили като основание за даване на най-ниската оценка "неприемливо изпълнение" като годишна оценка, водят до извод за неспазване на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА. Не без значение е и фактът, че предходната годишна оценка на изпълнението на длъжността на служителя е 3 - "изпълнението напълно отговаря на изискванията". Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18 от НУРОИСДА са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и компетентно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от служителя професионални компетентности за периода на оценяване. Така издадена оспорената заповед е в противоречие и с целта на закона - годишната оценка на изпълнението на длъжността да се извършва безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, като годишната оценка на изпълнението на длъжността се мотивира писмено. По изложените съображения правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че оценяващият ръководител не е оформил надлежно атестационния формуляр при атестирането на държавния служител. При липсата на доказателства, че нормативноустановената процедура за атестация на държавните служители е спазена, изготвената оценка не може да бъде материалноправното основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране, с оглед на което като е отменил оспорената заповед на това основание, съдът е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за отмяна следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция министерство на финансите следва да бъде осъдено да заплати на Д. И. Л. от гр. Д. сума в размер на 1600.00 (хиляда и шестстотин) лева разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,