Решение № 9024 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 727/2016 г.

Решение № 9024 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 727/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Х. А. Х. и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 484 от 30.10.2015 г., постановено по адм. д. № 238 по описа на Административен съд - П. (АС - П.) за 2015 г. С него ГД "ИН" е осъдена да заплати на Х. сума в размер на 5000,00 лв., от които 50,00 лв. за вредите, причинени му през 2011 г., 3000,00 лв. за вредите, причинени му през 2013 г. и 1950,00 лв. за вредите от 01.01.2014 г. до 14.09.2014 г., представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в яд, нерви, безпокойство, стрес, унижение на човешкото достойнство, причинени от незаконосъобразни действия на затворническата администрация от затворите в гр. В., гр. Л. и гр. П., изразяващи се в нарушаване на тайната на кореспонденцията, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба на 11.02.2015 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния размер на предявената претенция над 5000,00 до 50000,00 лв. и за останалия период по исковата молба искът е от отхвърлен като неоснователен и недоказан. Искът срещу Министерство на правосъдието също е отхвърлен. В касационната жалба на Х. се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател поддържа становище, че първоинстанционният съд неправилно е приложил института на давността. Твърди, че се намира в местата за лишаване от свобода от 17.01.2000 г. и незаконните действия на ответниците никога не са прекратявани. Моли отмяната на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с което искът му срещу МП и ГД "ИН" да бъде уважен изцяло. С касационната жалба на ГД "ИН" решението, предмет на проверка се обжалва в частта, с която предявеният от Х. иск е уважен. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Неправилно е прието, че за Х. са настъпили вреди, които са в пряка връзка с незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица от местата за лишаване от свобода. Наред с това съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК и не е напътил страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. По така изложените съображения се иска отмяната на решението в обжалваната от този касационен жалбоподател част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В допълнение се прави оплакване и досежно размера на присъденото обезщетение като се твърди, че е завишено и не е определено при съобразяване на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). При условията на евентуалност се иска намаляване на неговия размер. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател Х. се явява лично. Поддържа своята касационната жалба, моли да бъде уважена като бъде уважен предявения от него иск в пълен размер. Касационният жалбоподател ГД"ИН" не се представлява в съдебното заседание. Представя писмено становище по съществото на спора. О. М. на правосъдието (МП) не се представлява и не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за оставяне в сила на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК За да се произнесе, настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с предявен от Х. А. Х. иск срещу ГД "ИН" и МП с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждането им да му заплатят обезщетение в размер на 50000,00 лв. за претърпените от него вреди, причинени му от длъжностни лица от затворите в Л., В. и П. в периода от 17.01.2000 г. до 15.09.2014 г. Независимо от това, че искът е бил предявен срещу двамата ответници за посочения период, като е съобразил разпоредбите на чл. 19 и чл. 19а от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН, отм.) и чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и без направено в този смисъл изявление от Х., в решението първоинстанционният съд е приел, че за периода 17.01.2000 г. - 31.05.2009 г. искът е насочен срещу МП, а за периода 01.06.2009 г. - 15.09.2014 г. - срещу ГД "ИН". Въпреки това е съобразил направеното от ГД "ИН" възражение за изтекла давност за периода от 17.01.2000 г. до 28.04.2009 г., като по подробно изложени съображения го приел за основателно за периода от 17.01.2000 г. до 19.02.2009 г. За този период обаче в решението е приел, че искът е насочен срещу МП. С тези мотиви аргументирал извода си за неоснователност на исковата претенция срещу МП за така посочения период. За времето от 19.02.2009 г. до 28.04.2009 г. е направил преценка за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност. Въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства и като е съобразил разпоредбата на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) съставът на АС - П. е направил извод, че фактът на незапечатване и неразпечатване на кореспонденцията от и до Х. в негово присъствие свидетелства за допуснато нарушение на правото му на лична кореспонденция, което прави действията на служителите на затвора незаконосъобразни. При това е приел, че Х. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в яд, нерви, безпокойство, стрес, унижение на човешкото достойнство, които се явяват в пряка причинна връзка с незаконосъобразните действия на администрацията на съответните затвори, тъй като вредите са резултат от нарушената тайна на кореспонденцията, без да съществува необходимост от осъществената намеса. Въз основа на критерия по чл. 52 ЗЗД и като е съобразил, че претенцията на Х. е за 50000,00 лв., а степента на увреждане на неимуществените му блага е сравнително висока, съдът е определил размер на обезщетението от 5000,00 лв., от които 50,00 лв. за вредите, причинени му през 2011 г., 3000,00 лв. за вредите, причинени му през 2013 г. и 1950,00 лв. за вредите от 01.01.2014 г. до 14.09.2014 г., а за разликата до претендираната сума от 50000,00 лв. е отхвърлил иска. Доколкото обезщетението е присъдено за периоди през 2011 г., 2013 г. и 2014 г., съдът е приел, че за заплащането на посочените суми следва да бъде осъден ГД "ИН", а исковата претенция срещу МП е отхвърлил изцяло. Решението е недопустимо. Прието е от състава на АС - П., че в изпълнение на указанията на съда Х. е уточнил, че искът му е предявен срещу ГД "ИН" и МП за заплащането на обезщетение в размер на 50000,00 лв. за претърпените от него неимуществени вреди в периода 17.01.2000 г. - 15.09.2014 г. поради незаконосъобразни действия на длъжностни лица от затворите в гр. Л., В. и П., които са служители на ответниците. Като е приел, че исковата молба е редовна, с Определение № 514 от 27.04.2015 г. съдът е конституирал страните и е насрочил открито заседание по делото. Не е съобразил обаче, че предвид направените от Х. изявления в уточнителните молби, предявени са всъщност два иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение заради претърпените от лицето неимуществени вреди - единият срещу МП, другият срещу ГД "ИН". В исковата молба и в уточнителните молби не се прави искане от Х. за солидарното осъждане на МП и ГД "ИН", не се сочи и всеки един от ответниците в кой конкретен период е допринесъл за твърдяното увреждане. В този смисъл неотчетено е останало от съда, че двата иска не са уточнени от Х. по период и по размер, което обаче е станало причина съдът по своя инициатива и то едва с решението да конкретизира, че за периода 17.01.2000 г. - 31.05.2009 г. искът е насочен срещу МП, а за периода 01.06.2009 г. - 15.09.2014 г. - срещу ГД "ИН". Така съставът на АС - П. практически е разгледал два иска: първият за периода 17.01.2000 г. - 31.05.2009 г. срещу МП, без да посочи неговата цена, който отхвърлил изцяло предвид направено от процесуалния представител на ГД "ИН" възражение за изтекла погасителна давност за периода до 19.02.2009 г. и като неоснователен в останалата част, поради липсата на предпоставки за този период за ангажиране отговорността на МП и вторият с цена 50000,00 лв. за периода 01.06.2009 г. - 15.09.2014 г. - срещу ГД "ИН", който уважил частично до размера от 5000,00 лв., а в останалата му част отхвърлил. Изложеното налага, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо поради постановяването му при нередовно упражнено право на иск. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Дължимо от първоинстанционния съд е било даването на указания в изпълнение на задължението му да напъти Х. А. Х. във връзка с надлежното упражняване на правото на иск, в това число да посочи еднозначно от кой ответник каква сума претендира като обезщетение за претърпени неимуществени вреди за всеки от периодите, за конкретизиране размерите и периодите на мораторните лихви (доколкото такава първоначално е била претендирана в размер на 25000,00 лв.), за конкретизиране искането до съда в тази връзка и за прилагането на доказателства за внесена държавна такса съобразно тези уточнения. В случая периодите, за които се претендира обезщетение за претърпените вреди са обуславящи за определяне надлежния ответник предвид разпоредбата на чл. 205 АПК. Неотчитането на посоченото от първоинстанционния съд при изпълнение на задължението му по чл. 129, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е станало причина за произнасянето му по нередовна искова молба, която не съответства на изискванията за нейното съдържание, установени в чл. 127, ал. 1, т. 2, 3 и 5 ГПК, и във вр. с чл. 205 АПК. Предвид изложеното след отмяната на обжалваното решение, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АС - П.. На първо място съдът следва да извърши дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба в изпълнение на чл. 129, ал. 2 ГПК, като следва да даде възможност на Х. А. Х. да уточни предявените искове, за което е длъжен да му съдейства и му даде нарочни указания в тази насока при съобразяване на мотивите на настоящото решение. Съдът е длъжен да прояви активност и да изиска от Х. уточняване на предявените искове, като конкретизира размера на обезщетението за вреди, което претендира поотделно от ГД "ИН" и от МП, съответно исковите периоди, а в случай, че иска солидарното им осъждане да конкретизира от какво произтича солидарността. Такава конкретизация не може да се прави от съда по заместване на ищеца, вкл. едва с решението, както е сторил това първоинстанционният съд, посочвайки за всеки от двата периода срещу кой от двамата ответници приема, че е насочен искът. Съдът следва да съобрази, че искът се индивидуализира в исковата молба чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и формулирано искане, като съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявения предмет. В зависимост от направеното уточнение, следва да има предвид, че за всяка от исковите претенции се дължи отделна държавна такса от ищеца, за внасянето на която следва да му бъде дадено нарочно указание. Съдът следва да пристъпи към разглеждане на делото и решаване на спора по същество в случай, че нередовностите на исковата молба бъдат отстранени. В тази хипотеза, следва да има предвид, че съгласно чл. 12 ЗИНЗС (обн., ДВ, бр. 25 от 03.04.2009 г., в сила от 01.06.2009 г.), действащ за част от исковия период, ГД"ИН" е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Следва обаче да съобрази и чл. 19а, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН, отм., бр. 25 от 03.04.2009 г., в сила от 01.06.2009 г.), в действащите към останалата част от исковия период редакции, съгласно които ГД"ИН" е била административно звено в Министерство на правосъдието за част от периода, а за друга такава ГД "ИН" е била юридическо лице към МП (вж. редакциите на чл. 19а, ал. 2 ЗИН, отм.). Съдът следва да вземе и становище досежно относимостта към спора на приобщеното по делото Решение от 10.03.2015 г. на Европейския съд по правата на човека по делото Х. А. Х. срещу България предвид приетото по т. 81 от това решение, във вр. с т. 4 и т. 5 от неговия диспозитив. При постановяване на решението съдът следва да се произнесе и по разноските, като има предвид специалните разпоредби на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ при разрешаване на въпроса относно отговорността за тях. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по оплакванията, наведени в касационните жалби за неправилност на обжалваното решение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение