Решение № 3592 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12030/2009 г.

Решение № 3592 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12030/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Диянка Крумова Георгиева от гр. Нова Загора срещу решение № 91 от 10.07.2009 г. по адм. д. № 300/2008 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Сливен не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 91 от 10.07.2009 г. по адм. д. № 300/2008 г., Административен съд гр. Сливен е отхвърлил жалбата на Диянка Крумова Георгиева от гр. Нова Загора против Решение № 19 от 15.10.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Сливен, с което е потвърдено Разпореждане № МП-2553-2 от 19.08.2008 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" гр. Сливен. Обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По първоначалното дело не е бил изяснен основен за спорните правоотношения въпрос, а именно внасяни ли са осигурителни вноски за процесните периоди на името на Диянка Крумова Георгиева. В допълнителните си разяснения по първоначалната експертиза, в съдебното заседание състояло се на 22.01.2009 г. вещото лице Аджемова изрично заявява, че РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив не й е осигурило достъп до информация за извършване на проверка. Изявления в тази насока вещото лице повторно прави в съдебното заседание на 26.03.2009 г. Въпреки това обаче съдът не е задължил цитираното поделение на НОИ да осигури достъп на експерта, с което не е приложено служебното начало в административния процес и е препятствано основното начало за установяване на истината. Изясняването на този въпрос е в пряко причинна връзка с откриването и на осигурителя, което е било сериозен проблем при разглеждане на делото. Във връзка със съществуването, реорганизациите и наименованията във времето на кравефермата в с. Крумово, Пловдивска област /имат се пред вид процесните периоди/, по първоначалното дело са налице писмени обяснения на лица, които са запознати с тези процеси. Съдът е трябвало да ги разпита като свидетели, за да имат тези показания доказателствена стойност. Свидетелски показания може да бъдат необходими и за изясняване на въпроса какво е станало с архивите на ТКЗС с. Крумово. Към касационната жалба са приложени квитанции, издадени от ТКЗС - Кравеферма, с. Крумово, Пловдивска област за изплащане на заплата на Диянка Крумова Георгиева през отделни месеци на 1991 г, 1992 г., 1993 г., 1994 г., 1995 г., 1996 г., 1997 г., 1998 г., 1999 г. и 2000 г., кантарни бележки от 1991 г. и 1993 г. за предадени прасета и телета на същото ТКЗС. При повторното разглеждане на делото трябва да се изследва и пълнотата на архивното стопанство при РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив за процесните периоди и по-точно предадени ли са били разплащателни ведомости от ТКЗС - Кравеферма, с. Крумово, Пловдивска област за тези периоди и ако се констатират сериозни непълноти следва да се има предвид разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК, съгласно която в случаите когато законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е изгубен или унищожен не по вина на страната. При съвкупната преценка на доказателствата от тях трябва да се изключат тези, които са признати за неистински официални документи по НОХД № 639/2005 г. по описа на Сливенския районен съд. Непълнотата на събраните по първоначалното дело доказателства препятства настоящата касационна инстанция да провери правилността на приложението на материалния закон и да се произнесе по спора по същество. Ето защо обжалваното решение се отменя, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Сливен. Въпросът за разноските ще бъде разгледан след окончателното решаване на спора по същество. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,