Решение № 13848 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10747/2010 г.

Решение № 13848 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10747/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Иван Жеков Иванов от гр. Варна за отмяна на решение № 1323/22.07.2009 г., постановено от Административен съд - Варна по административно дело № 2129/2008 г., и на оставилото го в сила решение № 4043/25.03.2010 г. по административно дело № 13550/2009 г. на Върховния административен съд, второ отделение, тричленен състав. Изложеното в молбата, че съдилищата не са конституирали молителя като заинтересована страна, което е нарушило правото му на участие в делата, е относимо към отменителното основание по чл. 239, т. 5 от АПК във връзка с чл. 246, ал. 1 от АПК. Ответниците по молбата за отмяна ЕТ "Дафинка Иванова - Дафико", гр. Варна, и Жанета Иванова Докторова от гр. Варна, в писмено становище твърдят, че тя е основателна. Ответникът по молбата за отмяна Община Варна чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Димитрова в писмено становище я оспорва като неоснователна, поради което моли за отхвърлянето й, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство пред настоящата инстанция. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: С решение № 1323/22.07.2009 г. по административно дело № 2129/2008 г. Административен съд - Варна е отхвърлил предявения от ЕТ "Дафинка Иванова - Дафико" и Жанета Иванова Докторова срещу Община Варна иск с правно основание чл. 257 от АПК и петитум Община Варна да бъде осъдена да извърши проверка за наличие на незаконно строителство в партерния етаж на сградата, находяща се в гр. Варна, ул. "Сан Стефано" № 7, имот № 1756, да състави констативен протокол и постанови премахване на незаконното строителство. С решение № 4043/25.03.2010 г. по административно дело № 13550/2009 г., Върховния административен съд, второ отделение, тричленен състав, е оставил в сила решение № 1323/22.07.2009 г., постановено по административно дело № 2129/2008 г. по описа на Административен съд - Варна. По отношение на допустимостта на искането, настоящият съдебен състав съобрази, че разпоредбата на чл. 247 от АПК препраща към сроковете за отмяна, уредени в чл. 240 от същия кодекс. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникване на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия член искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от АПК от узнаване на решението. По делото няма доказателства молителят Иван Жеков Иванов да е уведомен за постановените решения. В този смисъл следва да се приеме, че подадената от него молба за отмяна е процесуално допустима. Разгледано по същество, искането за отмяна на описаните влезли в сила съдебни решения, е неоснователно. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като решението на ВАС е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в тази разпоредба основания, каквито в случая не са налице, в това число и основанието по т. 5 от същия член. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, която се намира в глава четиринадесета, раздел I с наименование "Отмяна по искане на страна по делото" допуска отмяна на влязло в сила решение по искане на страна по делото, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Молителят Иван Жеков Иванов не е бил конституиран като страна в първоинстанционното производство пред Административен съд - Варна и в касационното производство пред Върховния административен съд, а изложените в молбата за отмяна съображения се свързват с основанието по чл. 246, ал. 1 от глава четиринадесета, раздел II с наименование "Отмяна по искане на трето лице" от АПК. Съгласно текста на чл. 246, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Когато съдът установи допустимостта на искането, той извършва проверка на съществуването на предявеното право на отмяна на атакувания акт. Фактическият състав, от който то възниква в тази хипотеза, включва съществуването на влязлото в сила решение, неучастието в делото и наличие на гарантирано от процесуалния закон право на участие в него, т. е. задължителна процесуална легитимация. Молителят обуславя искането си за отмяна с това, че е следвало да бъде конституиран като заинтересована страна, тъй като е ползвател на недвижимия имот в партера на жилищната сграда в гр. Варна, ул. "Сан Стефано" № 7, за удостоверяване на което прилага нотариален акт (представен още в производството пред Варненския административен съд, номериран като лист 16 от досието на първоначалното дело). Спорният в случая въпрос е дали молителят отговаря на условията на закона, за да му бъде уважено искането за отмяна в качеството му на трето лице. Тълкуването на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК налага извода, че искането би било основателно, ако са налице три кумулативни предпоставки: 1) да не е участвал по делото - да не е бил конституиран като страна в процеса; 2) решението да е неблагоприятно за искащия отмяната (при условие, че е имал по силата на закона обезпечено право на участие в делото); 3) решението да има сила спрямо него - т. е. правните му последици - сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие, трябва да важат и за него. От данните по делото е видно, че Иван Жеков Иванов не е участвал като страна по делото. Второто и третото от изискванията, установени от законодателя, обаче не са налице по отношение на молителя. Исковото производство е инициирано от ЕТ "Дафинка Иванова - Дафико", представлявано от Дафинка Великова Иванова, и от Жанета Иванова Докторова, които са съответно съпруга и дъщеря на лицето, претендиращо отмяната. Горното и това, че голяма част от писмата по административното производство са адресирани и до Иван Жеков Иванов, е категорична индиция, че той е знаел за воденото от близките му дело. Неучаствалите по делото лица, уведомени за образуването му, които в законоустановеният срок не са направили волеизявление да встъпят в производството и по този начин са станали причина за неконституирането им като страна в процеса, не попадат в кръга на заинтересованите лица по чл. 246, ал. 1 от АПК. Отмяната по този ред е единственият бърз и ефикасен способ за извънинстанционен съдебен контрол на влезли в сила решения по административни дела и легитимирани да правят искане са тези заинтересовани лица и органи, които по независещи от тях причини не са участвали в производството. Извън горното, решението, с което се отхвърля иска, е установително, и като такова важи само за страните по делото, но няма сила за заинтересованите от акта трети лица. Тъй като те не са били страна в процеса, всяко от тях на собствено основание може да инициира съдебно-административно производство, без да може да му се противопостави възражение за пресъдено нещо. Решението за отхвърляне на иска няма действие спрямо неоспорилите и по непредявените искове, затова те нямат интерес и право да искат отмяната му. Освен това в случая не може да се приеме, че молителят, понеже е запазил правото на ползване на продадения от него недвижим имот, е легитимиран да иска отмяна на влезлите в сила съдебни решения в качеството си на неконституирана по делото заинтересована страна, защото постановените съдебни актове не засягат правната му сфера. Иван Жеков Иванов е трето лице, нелегитимирано да атакува по чл. 257 от АПК, защото по същество се касае за търговски интерес на търговец, в който молителят не участва, поради което няма как решението да разпростре силата си и по отношение на него поради неделимост на спорното административно правоотношение - той не е неучаствал субект на правоотношението. Същият имот, предмет на сделката по нотариалният акт, е предоставен от Жанета Иванова Докторова на Дафинка Великова Иванова в качеството й на собственик и управител на ЕТ "Дафинка Иванова - Дафико" за безвъзмездно ползване със статут на магазин. Заинтересованост да участва в съдебно-административното производство по чл. 257 от АПК за молителя не следва автоматично от обстоятелството, че той е съпруг на лицето, упражняващо дейност като едноличен търговец, и баща на собственика на магазина. Предвид изложеното, молбата за отмяна на решението на Варненския административен съд се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед горното, неоснователно е и искането за отмяна на решението на тричленния състав от второ отделение на Върховния административен съд. Касационните решения, потвърждаващи първоинстанционното решение, не подлежат на самостоятелна отмяна отделно от първоинстанционния съдебен акт, защото нямат собствени извънпроцесуални последици, а са само условие за влизането му в сила. При този изход на спора претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лв. (дължими от молителя) съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,