Решение № 5640 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15441/2011 г.

Решение № 5640 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15441/2011 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ срещу решение № 4439/17.10.2011 г. по адм. дело № 5180/2011 г. на Административен съд - София - град, с което е отменена по жалба на Юлиана Йорданова Белева от гр. София, заповед № РД-6-056/25.05.2011 г., издадена от главния секретар на ДНСК. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила; иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Юлиана Йорданова Белева, от гр. София, чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповедта на главния секретар на ДНСК, с която е прието, че с описаните в нея действия и бездействия, състоящи се в несвоевременно изпълнение на разпореждания на ДНСК по писмо № СО-2160-06-886/11.10.2010 г. на ДНСК, извършени виновно, инж. Юлиана Йорданова Белева на длъжност старши инспектор в сектор София на РДНСК - Югозападен район е нарушила разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. и на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. и е наложено дисциплинарно наказание "забележка". АС е констатирал, че заповедта е издадено от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия със заповед № РД-13-454/01.11.2010 г. на началника на ДНСК да налага дисциплинарни наказания на държавните служители в ДНСК по чл. 90, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДСл. Заповедта е издадена в нарушение съществени административно - производствени правила. Не е спазена разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. - служителят да бъде изслушан от дисциплинарно наказващият орган. В случая Белева е изслушана от органа по назначението - началникът на ДНСК, който е резюлирал протокола за изслушването до наказващия орган - за заповед по чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Допуснато е още едно съществено съдопроизводствено нарушение по чл. 93, ал. 1 и 2 от ЗДСл. - не са обсъдени писмените обяснения на Белева, в които е посочено, че е изпълнила в дадения и срок до 20.10.2010 г. указанията за предприемане действия за образуване на административно-наказателно производство по ЗАНН срещу виновни длъжностни лица от район Люлин - София, като с писмо с цитиран изх. № от 20.10.2010 г. е наредила на кмета на район Люлин - СО да предостави трите имена на виновните длъжностни лица, ЕГН и домашен адрес, на 08.12.2010 г. на заместник -кмета на район Люлин Тодор Петров Тодоров е съставен акт за административно нарушение и на 25.01.2011 г. е издадено наказателно постановление, копия от които са приложени към делото. Констатирана е и частична липса на мотиви в обжалваната заповед. Решението е правилно. С делегирането на правомощието да налага определени видове наказания на главния секретар на ДНСК, началникът на ДНСК не губи това си правомощие, както правилно е посочил и АС. В случаите, когато главният секретар действа като дисциплинарно наказващ орган съобразно делегираните му правомощия, той следва да изсуша държавния служител съобразно императивната норма на чл. 93, ал. 1 от АПК. Освен, че не го е изслушал, същият не е обсъдил и писмените му обяснения относно по-горе посочените правно релевантни факти, свързани със започване на административно - наказателното производство по ЗАНН съобразно цитираното в заповедта писмо. Вместо това е обсъждал в мотивите на заповедта констативни протоколи за незаконни строежи, които нямат отношение към производството по ЗАНН и към изложените фактически основания в оспорената заповед, а към другата обжалвана от Белева заповед, по която е образувано друго съдебно производство. Тези две особено съществени съдопроизводствени нарушения, визирани в чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. са основание за отмяна на заповедта от съда, без да се обсъжда спора по същество. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на делото не може да се присъди претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят разноските за касационната инстанция в размер на 300 /триста/ лв. заплатено адвокатско възнаграждение, платими от ДНСК на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Белева не е обжалвала размера на присъдените и в първата инстанция разноски, поради което и настоящата инстанция не може да провери съдебното решение в тази му част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение