Решение № 15014 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12611/2010 г.

Решение № 15014 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12611/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Иледа" ООД, гр. Русе, представлявано от управителя Илиян Друмев Илиев, срещу решение № 1695 от 30.07.2010 г., постановено по адм. д. № 570/09 г. от Варненския административен съд, първо адм. отд., шести състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 180800421/25.11.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 780/27.01.2009 г. на зам.-директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, с който му е отказано право на данъчен кредит за д. п. м. 07/07 г. в общ размер на 25 463,60 лв. по фактури № 18/14.07.2007 г., 22/15.07.2007 г. и 28/16.07.2007 г., издадени от "Камея Провадия" ООД и са определени задължения за ДДС и лихви. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна сумата 957,58 лв. юрисконсулско възнаграждение. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнителна уточнителна молба се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго решение, с което да отмени обжалвания РА. Като алтернативно се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Иледа" ООД - гр. Русе, представлявано от управителя Илиян Друмев Илиев, срещу Ревизионен акт № 180800421/25.11.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 780/27.01.2009 г. на зам. директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който му е отказано право на данъчен кредит за д. п. м. 07/07 г. в общ размер на 25 463,60 лв. по фактури № 18/14.07.2007 г., 22/15.07.2007 г. и 28/16.07.2007 г., издадени от "Камея Провадия"- ООД и са определени задължения за ДДС и лихви. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка, както и мотивите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките на "Камея Провадия" - ООД с предмет "пшеница" - липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, както и наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. След това е обсъдил и мотивите на решаващия орган, изложени при административното обжалване, както и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза. На база на това е направил извод, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не установяват доставчикът "Иледа" ООД да е разполагал с фактурираните количества пшеница, не е установен произхода на стоката, както и предходни доставчици, не е установено стоката да е налична и че е налице прехвърляне на собственост между страните по фактурите. Поради това съдът е приел, че изводите на органа по приходите за липса на доставки по процесните фактури е правилен и законосъобразен. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се развиват в касационната жалба, са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и доводите на страната, в резултат на което е изградил неправилни и необосновани правни изводи, както и неправилно е приложил материалния закон. Направените оплаквания са неоснователни. Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 180800421/25.11.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 780/27.01.2009 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит за д. п. м. 07/07 г. в общ размер на 25 463,60 лв. по фактури № 18/14.07.2007 г., 22/15.07.2007 г. и 28/16.07.2007 г., издадени от "Камея Провадия"- ООД. Процесният ревизионен акт е издаден при повторна ревизия след отмяна на първоначално издадения ревизионен акт и връщане на преписката за извършване на нова ревизия с даване на задължителни указания. Извършените процесуални действия по установяване на обективната истина от страна на ревизиращия екип са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. Въз основа на тях са направени констатации, че доставчикът "Камея Провадия" ООД не е земеделски производител, не разполага със складова база за съхранение на зърно, че стоката е изкупувана директно от земеделски производители - частни лица, като липсват приемо-предавателни протоколи, а наличните не са подписани от производителя, като в хода на проверката физическите лица, сочени като производители, отричат да са извършвали каквито и да е доставки на пшеница на "Камея Провадия" - ООД. Тези констатации са послужили като основание да бъде направен извод, че липсват реални доставки по процесните фактури, че не е настъпило данъчно събитие, което до обуславя задължение за издаване на данъчна фактура и прочие, в това число, че не е възникнало задължение за начисляване на данък, съответно не възниква право на данъчен кредит. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че тези изводи на органа по приходите са логически обосновани и при правилно тълкуване на закона, като те не се опровергават от ревизираното лице при административното и съдебното обжалване. Този извод на първоинстанционния съд се споделя и от настоящата съдебна инстанция. Той не се променя от това, че страните по фактурите са регистрирани лица по ЗДДС, съответно че фактурите са осчетоводени от доставчика и получателя. От обстоятелството, че ревизираното лице е фактурирало издадено му от доставчика фактури с предмет на доставка "пшеница" не следва автоматично изводът, че тези доставки действително са изпълнени от това лице. Извършването на доставката на родово определена вещ е факт от обективната действителност, който подлежи на доказване с допустими доказателствени средства, като при условията на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК тежестта на доказване е на ревизираното лице, доколкото последното черпи благоприятни последици (възникване на право на данъчен кредит) от тяхното установяване. По време на ревизията физическите лица, сочени като производители и първоначални продавачи на пшеницата, отричат да са продавали такава на доставчика "Камея Провадия" - ООД, съответно липсват приемо-предавателни протоколи, или те не носят подпис на продавача. На база на това при условията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК ревизиращият орган е направил логически издържан извод за липса на доставки, в резултат на което се е позовал и на нормата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Този негов извод не е опроверган по време на съдебното производство, в това число и със заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Представените анкетни карти за земеделския производител Бейтула Мехмедемин също не доказват факта на извършване на доставките от този производител. При тези данни административният съд е направил правилен извод за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, съответно за неоснователност на жалбата. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по делото в полза на Дирекция "Оуи" - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 957.58 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,