Решение № 13185 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2662/2020 г.

Решение № 13185 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2662/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Петрова, чрез адв. Х. Христов, срещу Решение № 3 от 14.01.2020 г. постановено по адм. д. № 532 по описа на Административен съд - Сливен (АС – Сливен) за 2019 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - С. за осъждането й да заплати на Петрова обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 300, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2019 г. във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 19-0804-000876 от 03.05.2019 г., издадено от началника на група към ОД на МВР – С., Сектор "Пътна полиция", отменено с решение, постановено по анд № 795 по описа на Районен съд – Сливен за 2019 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Твърди се, че неправилно съдът е отхвърлил предявения иск, въпреки че са налице всички предпоставки за уважаването му. Излагат се съображения относно причините за непредставяне на договора за правна защита и съдействие още в хода на производството пред районния съд. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и уважаване на иска за обезщетение, ведно с лихвата, считано от 02.09.2019 г. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа касационната жалба. По същество моли да бъде уважена. Ответникът – ОД на МВР – С. не представя писмен отговор на касационната жалба. С представено по делото писмено становище преди съдебното заседание я оспорва и моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд. В съдебното заседание не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като изходяща от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на приетото по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявеният от Петрова иск за обезщетение за допустим, но недоказан, поради което го отхвърлил. Изложил съображения досежно наличието на първата необходима предпоставка, за да възникне правото на обезщетение – отмененото по съдебен ред наказателно постановление, което като властнически акт на административен орган представлява материалноправно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази връзка се позовал и на приетото в мотивите по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на съда за 2016 г. Направил извод обаче, че не са налице останалите елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на ОД на МВР – С.: вредоносен за настоящия касационен жалбоподател резултат – реално настъпила имуществена вреда, която да е в пряка причинна връзка с отменения акт. Съдът съобразил факта, че по анд № 795 по описа на Районен съд – Сливен за 2019 г. Петрова била представлявана от адв. Христов въз основа на представено по това дело пълномощно, в което няма уговорка за заплащане на адвокатско възнаграждение и по делото не бил представен договор за правна защита и съдействие по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Изложил съображения, че представянето на такъв извън рамките на съдебното производство по оспорване на наказателното постановление не обуславя наличие на реално причинена вреда. В подкрепа на тезата си съдът се позовал и на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 6 по описа на този съд за 2012 г. При приетата неоснователност на главния иск за обезщетение, съдът направил извод за неоснователност и на акцесорния такъв за заплащане на лихва. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявената пред АС - Сливен от Петрова претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, правилно е прието в решението, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ОД на МВР - С. по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въпреки така приетото в посоченото тълкувателно решение, правилни и обосновани на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон са изводите на състава на АС - Сливен за неоснователност на предявения иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди по причина, че Петрова не е доказала реално претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в действително заплащане на претендираното като такава адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото наказателно постановление. За да приеме това, правилно съдът е съобразил, че договорът за правна защита и съдействие е представен едва в производството по обезщетение пред АС – Сливен. Този договор няма достоверна дата, като наред с това не са представени други доказателства, от които да се установява изплащането на претендираното като вреда адвокатско възнаграждение по него. Такива е било възможно да бъдат представени още в първоинстанционното производство, включително адвокатския кочан за констатация, а на Петрова е било дадено указание от първоинстанционния съд, че носи тежестта да установи и докаже претърпените вреди и техния размер. Въз основа на представените в хода на производството за отмяна на наказателното постановление доказателства не може да се направи извод за уговарянето и заплащането на определен размер на адвокатско възнаграждение. Тези изводи не се променят от факта на осъщественото представителство на Петрова от адвокат в това производство. В тази насока са и направените от ответника по предявения иск за обезщетение възражения още с представеното в хода на първоинстанционното дело становище по него. Представянето на оригинала на договора и пълномощното с касационната жалба не променя горните изводи. Предвид това в случая обосновано на доказателствата и в съответствие със закона е преценено от първоинстанционния съд, че не е доказана реално причинена имуществена вреда във връзка с отмяната по съдебен ред на наказателното постановление, изразяваща се в платено адвокатско възнаграждение, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ето защо обжалваното решение, с което е отхвърлена претенцията на настоящия касационен жалбоподател с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на ОД на МВР – С. да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди е правилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение