Решение № 3048 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6316/2014 г.

Решение № 3048 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6316/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Надежда Атанасова Сукова срещу решение № 278 от 13.02.2014 г. по адм. дело № 3786 по описа за 2013 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт № 031301750 от 11.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 573 от 30.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна, с който са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по ЗОДФЛ (отм.), от които главница в размер на 126 325.14 лв. и лихва в размер на 92 683.83 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с отмяна на РА. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна, не взима становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу РА № 031301750 от 11.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 573 от 30.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна, с който са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по ЗОДФЛ (отм.), от които главница в размер на 126 325.14 лв. и лихва в размер на 92 683.83 лв. С обжалваното решение административният съд е приел, че процесният РА съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила е в съответствие с материалния закон. Обсъдил е основния поддържан довод от жалбоподателката, че ревизионното производство е образувано извън срока по чл. 109 от ДОПК, поради което и данъчните задължения за 2009 г. са погасени по давност, като е изложил подробните си съображения защо така поддържаната теза е неоснователна. По-нататък в мотивите на обжалваното решение съдът е установил, че между страните не съществува спор по фактите и спорът е изцяло правен. Конкретно, съдът е извел извода, че по делото не е налице спор относно наличното имущество и доходите на данъчния субект: жалбоподателката не оспорва факта, че е извършвала процесните дарения на сина си, както и че той е извършил последващите продажби на недвижимите имоти в с. Осеново, но счита, че не се установява твърдяната от приходната администрация симулация. След подробен анализ на относимите факти, съдът е счел, че е налице хипотезата на чл. 18, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) вр. чл. 14, ал. 1 ЗКПО (отм.), поради което правилно и законосъобразно е обложил Надежда Сукова за получения приход от сделката за продажба на двата недвижими имота. Воден от тези съображения, административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. Съгласно чл. 109 ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок не е давностен, а преклузивен срок. С изтичането му се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения. този срок се прилага служебно и предопределя допустимостта на производствата за установяване на задълженията за данъци. В този контекст следва да бъде посочено, че е основателно основното оплакване на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на преценката на съда, че ревизионното производство е започнало на 28.12.2012 г. с издаване на заповедта за възлагане. Този извод на решаващия съд е в противоречие с константната практика на Върховния административен съд, че началният момент на ревизионното производство е моментът на предприемането на действия по връчване на заповедта за възлагане, включително връчването на заповедта за възлагане. В случая, от представения от приходната администрация регистър "Ревизии" се установява, че процесната ЗВР № 1204587 е издадена на 28.12.2012 г., но е връчена на 31.01.2013 г. Първоначалният момент на започване на ревизията следва да се свърже с връчването на заповедта за възлагане на ревизията, а не със самото й издаване. Данъчната ревизия на Надежда Сукова е за задължения за данъци върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. Според правилата за броене на сроковете, за задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на производство по издаване на РА изтича на 31.12.2012 г. Административният съд се е позовал на нормата на чл. 112, ал. 1 ДОПК, според която ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия, но незаконосъобразно не е съобразил правилото на чл. 114, ал. 1 ДОПК, според което срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. С връчването на ЗВР на 31.01.13 г., процесното ревизионно производство се явява незоконосъобразно като образувано след срока, визиран в чл. 109 ДОПК. Като е достигнал до обратния извод, съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА досежно установените задължения за данък върху доходите на физическите лица по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 126 325.14 лв. и лихви в размер на 92 683.83 лв. При така формирания извод за започване на процесното ревизионно производство извън сроковете, предвидени в чл. 109 ДОПК, не следва да бъдат обсъждани изводите на приходната администрация по приложението на материалния закон, както и срещупоставените им възражения от страна на ревизираното лице. При този изход на спора, решението на административния съд следва да бъде отменено и досежно присъденото с него юрисконсултско възнаграждение. Разноски на касатора не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани нито в настоящото производство, нито в проведеното първоинстанционно производство. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение