Решение № 57 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 695/2009 г.

Решение № 57 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 695/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 290 ГПК по касационни жалби на "С" А. чрез а. Х. Х. и на "Е" А. чрез а. А. Б. срещу първоначално и допълнително решение, съответно № 188/26.01.2009 г. и № 364/27.04.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр. д. № 850/2008 г. Касаторът "С" А. поддържа, че искът по чл. 135 ЗЗД, предявен от "Е" А. е недопустим, тъй като се касае за апортна вноска, а не до сделка. Липсват и останалите предпоставки за уважаване на П. иск - увреждане, знание или презумпция за знание. Липсва и правен интерес, поради предявен иск от синдика на "У" Е. /в несъстоятелност/ със същия предмет по чл. 649 ТЗ. Поддържа още, че искът по чл. 135 ЗЗД не може да бъде воден от един кредитор в полза на всички останали кредитори в несъстоятелността, тъй като това е правомощие само на синдика, но не и на някой от кредиторите. Касаторът иска отмяна на атакуваното решение - № 188/26.01.2009 г. и прекратяване на производството по делото с обезсилване на въззивното решение. Подробни съображения излага в писмена защита. Касаторът "Е" А. иска отмяна на допълнителното решение - № 364/27.04.2009 г. като поддържа, че то е постановено в нарушение на закона, конкретно на чл. 621 ТЗ, прогласяващ субсидиарното приложение на ГПК в производството по н., което според него е довело до погрешното прилагане на чл. 15, ал. 2 ГПК (отм.). Касаторът твърди, че ТЗ съдържа специални разпоредби по приложението на чл. 135 ЗЗД в производството по несъстоятелност. Този иск е предвиден за нуждите на производството по н. с чл. 649, ал. 3 ТЗ и следва да се подчини, а при нужда и пригоди за специфичните цели на универсалното принудително изпълнение. Недопустимо е, счита касаторът, отделен кредитор на несъстоятелността да предяви П. иск само в своя полза. По силата на ТЗ всички искове, имащи за предмет попълване масата на несъстоятелността, могат да се водят само в интерес и полза на всички кредитори. Касаторът иска отмяна на допълнителното решение и постановяване на друго решение, с което се постанови уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД и по отношение на другите кредитори в несъстоятелността. Подробни съображения излага в писмена защита. Двете жалби са взаимно оспорени, като становища са взети в писмените отговори по жалбите и в писмените защити към тях. "У" Е. /в несъстоятелност/ не взима становище по жалбите. С определение № 802/30.12.2009 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на решение № 188/26.01.2009 г. и допълнително решение № 364/27.04.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 850/2008 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК при формулирани въпроси от двамата касатори за допустимостта на иск по чл. 135 ЗЗД от отделен кредитор срещу ответник в производство по н. и правните последици от уважаването му. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: Касационните жалби са неоснователни. СГС е сезиран с предявен иск от "Е" А. срещу "У" Е. /в несъстоятелност/ и "С" А. по чл. 135 ЗЗД за обявяване недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на извършения от "У" Е. в "С" А. апорт на пет броя недвижими имоти и на тринадесет броя МПС. СГС е отхвърлил иска, а САС е отменил решението му и е постановил друго, с което е обявил за недействителен по отношение на "Е" А. недействителен по отношение на "Е" А. <Ад&@А. по предявения от него иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД на извършения от "У" Е. /в н. / апорт на пет броя недвижими имоти и на тринадесет броя МПС. С допълнително решение № 364/27.04.2009 г. по реда на чл. 193 ГПК (отм.) първоначалното решение е допълнено в смисъл, че е отменено решението на СГС в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 135 ЗЗД от "Е" А. срещу "У" Е. /в несъстоятелност/ и "С" А. и "С" А. <Ад&@А., обезсилено е решението на СГС в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 135 ЗЗД от "Е" А. против У. " Е. /в несъстоятелност/ и "С" А. за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на извършения от У. " Е. /в несъстоятелност/ апорт на пет броя недвижими имоти и на тринадесет броя МПС в капитала на "С" А., като е прекратено производството по предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на извършения апорт. САС е приел, че предявеният иск по чл. 135 ЗЗД от "Е" А. като кредитор на обявеното в н. дружество "У" Е. с прието вземане е допустим - чл. 649, ал. 3 ТЗ. Предявеният иск от синдика на "У" Е. /в несъстоятелност/ не обуславя хипотезата на чл. 95 ГПК (отм.) и недопустимост на предявения иск, поради липса на идентичност на предмета и страните по двете дела. САС е приел, че искът е основателен, поради наличие на елементите на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД. Прието е, че "Е" А. има вземания към "У" Е. /в несъстоятелност/, възникнали преди атакувания апорт и произтичащи от неизпълнение на задължения по сключен договор от 18.06.2001 г. за продажба на лекарствени средства. Срещу "У" Е. е открито производство по н. с решение на СГС, с приета начална дата на неплатежоспособност 5.02.2002 г. С апорт, извършен след тази дата и след възникване на вземанията на кредитора "Е" А., длъжникът "У" Е. /в несъстоятелност/ се е разпоредил със свое движимо и недвижимо имущество - пет броя недвижими имоти и тринадесет броя МПС чрез апортиране в новоучредено А. "С". С апортът е придобито акционерно участие в новоучреденото дружество - 51000 броя акции на приносител. САС е приел, че апортирането на движимо и недвижимо имущество от "У" Е. /в несъстоятелност/ в патримониума на "С" А. намалява значително възможността за удовлетворяване на кредиторите на длъжника, тъй като поради особеността на това правно действие, не е налице еквивалентност на престациите. Придобити са акции на приносител, чиято стойност зависи изцяло от имущественото състояние на новоучреденото дружество, като придобитият финансов актив е по-труден за принудително изпълнение в сравнение с недвижими и движими вещи, доказателство за което е последвалият договор, с който "С" А. се е разпоредил с придобитите от него 51000 броя акции - договор за даване вместо изпълнение. Прието е и наличие на знание за увреждане от длъжника - "У" Е. /в несъстоятелност/, доколкото едноличният собственик на капитала и управител на "У" Е. - А. И. е апортирал процесното имущество три месеца след спиране на плащанията по вземанията на "Е" А. - на 29.04.2002 г., като липсва договаряне, поради 1-странния характер на апорта като особен вид отчуждаване, респ. не е необходимо установяване на знание и от новоучредено А. "С". САС е приел, че искът по чл. 135 ЗЗД е основателен по отношение на кредитора "Е" А., но не и по отношение на останалите кредитори на масата на несъстоятелността, тъй като никой не може да предявява чужди права пред съда. В този смисъл именно с допълнителното си решение САС е допълнил диспозитива си - в коя част е отменено решението на СГС - в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 135 ЗЗД от "Е" А. срещу "У" Е. /в несъстоятелност/ и "С" А., обезсилил е решението на СГС с оглед произнасянето по същество по иска по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността и е прекратил производството в тази част. По така поставения въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване настоящият състав на ВКС намира следното: Допустим е иск по чл. 135 ЗЗД от отделен кредитор срещу ответник в производство по несъстоятелност. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 649, ал. 3 ТЗ. Основателността на този иск следва при доказани в случая предпоставки: действие - апорт, увреждащо кредитора и знание за същото от длъжника - чл. 135, ал. 1 изр. 1-во ЗЗД. В случая е извършен апорт, т. е. правно действие, представляващо особен вид отчуждаване, имащо едностранен характер, чрез което се отчуждават движими и недвижими вещи от едно търговско дружество - длъжник в друго. Налице е увреждане на кредитора на длъжника от това действие и на знание за увреждане от длъжника - "У" Е. /в несъстоятелност/ - предпоставки за основателност на иск по чл. 135 ЗЗД, както правилно е приел и САС. С извършеният апорт се намалява ликвиден актив от имуществото на длъжника "У" ЕООД. Актът на апортиране на движимо и недвижимо имущество намалява значително възможността за удовлетворяване на кредитора на длъжника с оглед придобитите от длъжника акции на приносител - 51000, чиято стойност зависи изцяло от имущественото състояние на новоучреденото дружество, при това длъжникът е придобил един финансов актив, спрямо който принудителното изпълнение е по-трудно осъществимо, отколкото срещу движими и недвижими вещи. В подкрепа на това следва да се посочи и облекчената възможност за разпореждане с придобитите акции на приносител, които се прехвърлят и залагат с предаването им - чл. 185, ал. 1 ТЗ. Налице е правен интерес от предявения иск по чл. 135 ЗЗД по настоящото дело, независимо от предявен иск от синдика на "У" Е. /в несъстоятелност/, който е с различен предмет от настоящия иск, индивидуализиран с други страни, производството по който е и прекратено - решение № 62/17.07.2009 г. на ВКС, ТК, 1 ТО по т. д. № 39/2009 г. по реда на чл. 290 ГПК, служебно известно на настоящия състав на ВКС с оглед характера му /ТР № 1/2010 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, т. 2/. Последиците от уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД - обявената недействителност на действията, с които длъжникът уврежда кредитора, ползва само кредитора-ищец и няма действие по отношение на другите кредитори на длъжника, т. е. недействителността не е абсолютна и в случая тя не ползва кредиторите на масата на несъстоятелността макар длъжникът да е в несъстоятелност. Нормата на чл. 135 ЗЗД не следва да бъде тълкувана разширително поради обстоятелството, че длъжникът е в н., както поддържа касаторът "Е" А., тъй като подобно разширително тълкуване не намира опора в закона. ТЗ регламентира особени искове /чл. 646 и чл. 647 ТЗ/, уважаването на които е с последици за всички кредитори на масата на несъстоятелността - изрично посочено в чл. 646, ал. 1 и чл. 647, ал. 1 ТЗ. Препращането в чл. 649, ал. 3 ТЗ към чл. 135 ЗЗД е само относно компетентния съд /подсъдността/ - съдът по несъстоятелността, но не и относно последици, различни от посочените в разпоредбата на чл. 135 ЗЗД. Субсидиарното приложение на ГПК - чл. 621 ТЗ, не е основание за разширително тълкуване на последици по иск, предявен по общия ред /чл. 135 ЗЗД/ и приравняването им на изрично посочените последици по исковете по специалния ред /чл. 646 и чл. 647 ТЗ /. В този смисъл е и постановеното решение на САС като краен резултат след допълнителното решение, макар и с известна непрецизност в мотивите като изказ, не по същество, което настоящият състав на ВКС споделя. Ето защо и при условията на чл. 293, ал. 1 предл. 1-во ГПК основното и допълнителното решение на САС следва да бъдат оставени в сила. С оглед неоснователността и на двете касационни жалби, направените разноски от двете страни следва да останат така както са направени, като съдът не присъжда разноски в полза на нито една от страните. Но двете страни - касатори следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВКС следващата се държавна такса по касационните им жалби, която не е събрана предварително, а именно: "С" А. - 10200 лв. - чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС и "Е" А. - 15 лв. - чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от ТДТСС. М. от горното, съдът: