Решение № 1285 от 7.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Българска народна банка (БНБ) чрез пълномощника й адв. Войнова срещу решение 2627 от 19.04.2022 г., постановено по адм. д. 6650/2017 г. по описа на Административен съд София град В ЧАСТТА МУ, с която БНБ е осъдена да заплати на А. Игорова обезщетение за имуществени вреди в размер на 3737.85 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва от 19.06.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли ВАС да отмени същото в осъдителната му част и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на А. Игорова като неоснователна с произтичащите от това правни последици.

Срещу същото съдебно решение, но в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от А. Игорова иск против Българска народна банка за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за разликата от 3737.85 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., е предявена втора касационна жалба от А. Игорова.

Вторият касатор твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната от него част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в тази част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да присъди исканата като обезщетение за имуществени вреди сума в пълния й претендиран размер.

По делото е депозирана и частна жалба от Българска народна банка против определение 4220 от 26.05.2022 г., постановено по адм. д. 6650/2017 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено искането на Българска народна банка за изменение на решение 2627 от 19.04.2022г. в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, иска отмяната му и произнасяне на ВАС по същество с присъждане на претендираното по делото адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба, предявена от А. Игорова, съответно за неоснователност на касационната и частната жалби , предявени от БНБ.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания , както и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

1. По касационните жалби :

Касационните жалби са процесуално допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваните от всяка една от тях части е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

АССГ е сезиран с искова молба, предявена от А. Игорова срещу Българска народна банка, с която ищцата като вложител в Корпоративна търговска банка АД претендира от ответника обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 000 лв., съставляващи равностойността на законната лихва върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв., дължимо за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., причинени й от незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от имащата директен ефект разпоредба на чл. 1,§ 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30.05.1994 г. относно схемите за гарантиране на влоговете, изразяващо се в неизвършването своевременно на констатация за неналичен депозит .

Със съдебното решение АССГ е осъдил БНБ да заплати на А. Игорова обезщетение за имуществени вреди в размер на 3737,85 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 05.11.2014 г. вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД в срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл.1, пар.3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва от 19.06.2017 г. до окончателното плащане; отхвърлил е иска в останалата му част за разликата над 3737,85 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. и е осъдил е БНБ да заплати на ищцата сторените в производството разноски в общ размер на 1440 лв.

За да постанови решението си, АССГ е приел за доказани сочените в исковата молба факти - ищцата е имала договор за преференциален безсрочен депозит в КТБ; на 20.06.2014 г. на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с решение 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 27.10.2014 г. БНБ внася в НС доклад за ситуацията в КТБ и предприетите действия; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. С Решение 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на ФГВБ приема проекта на тристранния договор между ФГВБ, квесторите на КТБ и обслужващите банки и определя 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните влогове в КТБ с отнет лиценз.

АССГ е приел, че в случая е сезиран с иск за вреди от неправомерното неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период, вкл. до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателства,като именно това /наред с обстоятелството, че нарушената разпоредба е безусловна, ясна и прецизна/ е причината ищцата да основе исковата си претенция на прякото й действие - по-точно на последното изречение от нормата, съгласно което компетентните органи установяват, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи колкото се може по-скоро, но не по-късно от 5-дни след като компетентните органи са се уверили за първи път, че дадената кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на РБългария в случая разпоредба на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/, БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити , от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. По горните съображения АССГ е заключил, че е сезиран с иск за имуществени вреди, които се претендират от незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/-задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Неизпълнението на това задължение, пряко произтичащо от правото на Общността, представлява достатъчно съществено нарушение на общностното право , доколкото разпоредбата на чл.1, параграф 3, б.i от Директивата създава императивни правила за държавите членки за предприемане на определени действия и представлява правна норма, целяща на частноправните субекти да се предоставят права, които да позволят на вложителите предявяване на искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите.

За да уважи частично предявения от А. Игорова иск за имуществени вреди, АССГ е приел, че за периода от 25.07.2014 г. до 05.11.2014 г. са налице всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение,пряко произтичащо от закон, реално претърпени вреди от вида на твърдените и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и установеното незаконосъобразно бездействие. Според АССГ още на 20.06.2014г. / датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор / ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на Корпоративна търговска банка АД, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им 25.07.2014 г., който е първият работен ден след изтичане на 20 дни, броени от изтичането на 5-дневния срок по чл.1, параграф 3, б.i от Директивата.

За да определи дължимия размер на претендираното обезщетение, АССГ е съобразил обстоятелството, че периодът, за който се дължи обезвреда за забава е 25.07.2014 г. 05.11.2014 г., поради което размерът на обезщетението възлиза на 3737,85 лв., определен като разлика между изчислената за посочения период договорна лихва в размер на 1889.80 лв. и законната лихва за същия период в размер на 5627.65 лв. По горните съображения АССГ е осъдил БНБ да заплати на А. Игорова сумата от 3737.85 лв., ведно със законна лихва считано от 19.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдебното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Правилни са изводите на АССГ за допустимост на иска, за квалификация на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за насочването му срещу надлежен ответник БНБ, която при осъществяване на вменените й правомощия по надзор върху дейността на търговските банки упражнява властнически правомощия, за предявяване на иска пред надлежния съд.

Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми.

По силата на императивната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган дължи активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити , от който момент текат и задължителните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. Налице е незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на Корпоративна търговска банка , т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган .

В случая, постановявайки Решение 73/20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл.1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.).

Следва да се вземат предвид и постановените в хода на производството по делото решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на правото на Съюза.

Неправилно обаче АССГ е определил началния момент на дължимост, както и размера на претендираното обезщетение.

Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ. Действително в хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение,че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху процесния депозит, както и че в размера от 196 000 лв., изплатени на ищцата, е включена както главница, така и договорна лихва за периода 30.06.2014г. до 06.11.2014г. в размер на 1889.80 лв. Същата лихва обаче не следва да се приспада от претендираното обезщетение, както предвид различния й характер и произход, така и предвид обстоятелството, че същата е начислявана за част от исковия период, при това не върху 196 000 лв., а върху пълния размер на депозита. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала.

Договорната лихва е начислена върху вземането на ищцата към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората санкционен, поради което е и по-висока. Именно затова евентуалното участие на суми, представляващи договорна лихва в рамките на сумата, изплатена от Гаранционния фонд, не води до липса на вреди от незаконосъобразното поведение на държавата във вида на претендираните. Вредата за ищцата в случая се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196000 лв., независимо какви точни вземания във връзка с депозита към КТБ гарантира той.

Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

Относно началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014г. (датата на поставянето на КТБ под надзор), изтича на 27.06.2014г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014г. 05.11 2014г.

Размерът на обезщетението, а именно нормативно определената законна лихва върху сумата 196000 лв. за периода 26.07.2014г. 05.11.2014г., следва да се счита за ноторна. Настоящият състав изчислява този размер технически посредством достъпния на интернет страницата на Националната агенция за приходите калкулатор. По този начин размерът на обезщетението следва да се определи на 5 624.38 лв. Съответно решението следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която е отхвърлен предявения от А. Игорова иск срещу БНБ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над присъденото обезщетение в размер на 3 737.85 лв. до 5 624. 38 лв., както и в частта, в която е уважен предявеният иск извън периода 26.07.2014г. 05.11.2014г. и ,вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора,с което с което БНБ да бъде осъдена да заплати на ищцата допълнително сума в размер на още 1 886.95 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2017г. до окончателното й изплащане. В частта, в която искът е отхвърлен за сумата над 5 624.38 лв. до пълния му предявен размер от 10 000 лв., съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

2.По частната жалба:

Предявената от Българската народна банка срещу определение 4220 от 26.05.2022 г., постановено по адм. д. 6650/2017 г. по описа на Административен съд София град частна жалба е допустима, но неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение АССГ е отхвърлил искането на БНБ за изменение на решение 2627 от 19.04.2022 г., постановено по адм. д. 6650/2017 г. в частта за разноските. Заявеното искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в полза на БНБ е неоснователно поради неприложимост на общата уредба на отговорността за разноски, съдържаща се в чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК.

Както правилно е посочил административният съд, разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията й съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 19.06.2017 г.

Съгласно приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция) не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъде присъдена претендираната сума за процесуално представителство.

С оглед гореизложеното и, съобразявайки се с трайната практика на ВАС, трето отделение по въпроса за разноските по чл. 10 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че АССГ правилно е оставил без уважение искането на БНБ за изменеие на решението в частта за разноските.

С оглед изхода от спора БНБ следва да бъде осъдена да заплати на А. Игорова сумата от 800 лв. съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,