Решение № 11313 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2175/2013 г.

Решение № 11313 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2175/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Стоянов Стоянов, против Решение № 2022/27.11.2012 г. на Административен съд-Бургас, постановено по адм. дело № 1960/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮИР-79/09.04.2012 г. на началника на РДНСК-Югоизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, представляващ: "Масивна едноетажна сграда", разположен в североизточната част на УПИ X-1183, 1184, кв. 88 по плана на гр. Поморие, на регулация с УПИ XII- 1185. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решение поради противоречие на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответните страни Теодора Лазарова Боева, Анастасия Лазарова Керенска и Марийка Лазарова Караджова не вземат становище. Началникът на РДНСК - Югоизточен район взема становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на посоченото основание за издаването й. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено извършването на процесния строеж през 1956 г., в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, което го определя като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ и подлежащ на премахване като нетърпим при липса на условията по § 16 ПР на ЗУТ. Фактическите констатации за вида, времето на извършване и несъответствието с предвижданията на действащия ПУП, отразени в констативния акт, не са оборени от касатора, поради което имат доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. Съгласно чл. 53а, ал. 1 ЗУТ заварените строежи невключени в режима на застрояване на УПИ, се премахват от възложителя най-късно до завършване на разрешения строеж. Предпоставка за приложението на тази норма от закона е да е налице разрешен строеж в УПИ, в който се намира заварения строеж, невключен в режима на застрояване. В случая обосновани и верни са изводите на административния съд, че при завършено основно застрояване е налице основание за премахване на законно разрешения заварен строеж, който не е предвиден по действащия ПУП. Без правно значение за търпимостта на строежа е и наличието на издадено удостоверение по § 16 ПР на ЗУТ от гл. архитект на община Поморие. Последното има доказателствена сила само при нотариални удостоверявания с имота, не и в производството по премахване, където административният орган, а при съдебно оспорване и съдът, са задължени да изследват служебно условията за търпимостта на строежа. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице релевираните в касационната жалба пороци на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,