Решение № 3862 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14728/2011 г.

Решение № 3862 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14728/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на отбраната /МО/, чрез пълномощника юрисконсулт Мая Янакиева, против решение № 100/6.10.2011 г., постановено по адм. дело № 67/2011 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци /АУЗТБО/ № 1/18.01.2011 г., издаден от старши счетоводител в дирекция "Местни данъци и такси" /"МДТ"/ при Община Ловеч. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и в писмени бележки моли решението да бъде отменено, а вместо него, постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община Ловеч, представляван от пълномощника юрисконсулт Пламен Печев оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът е постановил решението при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, тъй като в противоречие с чл. 168, ал. 1 АПК се е ограничил с обсъждането само на наведените в жалбата доводи за нищожност на акта, без да се произнесе по останалите основания по чл. 146, т. 2 - т. 5 АПК. Счита, че решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново произнасяне от друг състав на съда. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Ловеч е отхвърлена жалба на Министерство на отбраната против АУЗТБО № 1/18.01.2011 г., издаден от старши счетоводител в дирекция "МДТ" при Община Ловеч, потвърден с решение № 1/18.02.2011 г. на директора на дирекция "МДТ" при община Ловеч. За да постанови този акт съдът е приел, че жалбата против АУЗТБО е подадена в срок и е допустима, но по същество е неоснователна по наведеното в нея основание за нищожност на акта. Изложил е, че оспореният АУЗТБО не е нищожен поради противоречие с влязлото в сила решение по адм. дело № 170/2009 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, с което е обявена за нищожна заповед № 711/20.05.2009 г. на кмета на община Ловеч, с която е било определено задължение за такса битови отпадъци за недвижим имот с идентификатор № 43952.506.540 по КККР на гр. Ловеч за периода 2004 г. - 2008 г. Съдът е посочил, че заповедта е обявена за нищожна като издадена от некомпетентен орган, а преписката е върната на административния орган с указания по приложението на закона, като при новото произнасяне производството е започнало отначало. Приел е също, че обжалваният АУЗТБО е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 9б, вр. чл. 4, ал. 1 - 5 ЗМДТ от лице, което съгласно заповед № 1266/6.08.2008 г. на кмета на община Ловеч е определено за орган по приходите на основание чл. 4, ал. 3 ЗМДТ. По тези съображения съдът е направил извода, че не е налице твърдяното противоречие на обжалвания акт с влязло в сила решение на съда и не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Съдебното производство по адм. дело № 67/2011 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч е образувано по жалба на Министерство на отбраната против няколко акта за установяване на задължения за такса битови отпадъци, издадени от служители в дирекция "Местни данъци и такси" при община Ловеч, като с определение № 187/5.04.2011 г. съдът е разделил производството по делото по всеки от отделните АУЗТБО. По адм. дело № 67/2011 г. е продължило производството по жалбата на МО против АУЗТБО № 1/18.01.2011 г., издаден от старши счетоводител в дирекция "МДТ" при Община Ловеч, потвърден с решение № 1/18.02.2011 г. на директора на Дирекция "МДТ" при община Ловеч. С оспорения АУЗТБО е установено задължение за такса битови отпадъци, дължимо от Министерството на отбраната за 2004 г. относно недвижим имот по декларация № М8000193, находящ се в гр. Ловеч, бул. "България" № 53, в размер общо на 101616,13 лв., включващо такса за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 44457,06 лв., такса за депо - 6351 лв. и такса за чистота - 50808,07 лв., както и лихва в размер на 83206,18 лв., или общо задължение в размер на 185368,27 лв. Изводите на първоинстанционния съд за валидността на оспорения АУЗТБО са правилни. Актът е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал. 3, вр. чл. 9б ЗМДТ, който е надлежно овластен със заповед на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ. Оспореният пред съда АУЗТБО не е нищожен поради противоречие с влязлото в сила решение по адм. дело № 170/2009 г. на Административен съд - гр. Ловеч. Правилно съдът е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, според която актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. С посоченото съдебно решение е обявен за нищожен административен акт /заповед на кмета на общината/, с който са били определени задължения на МО за такса битови отпадъци за периода 2004 - 2008 г. и преписката е върната на административния орган за произнасяне. Издаденият нов административен акт подлежи на самостоятелно обжалване по общия ред, поради което всички доводи и съображения за неговата законосъобразност следва да бъдат обсъдени в това производство. Всъщност доводите и оплакванията, които са изложени в жалбата до съда по своето естеството представляват такива за допуснати нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон при издаването на новия акт, но същите изобщо не са обсъдени от съда, а са възприети като оплакване за нищожност на акта. Като се е произнесъл само по валидността на оспорения АУЗТБО съдът е допуснал съществено нарушения на съдопроизводствени правила. При обжалването по административен ред АУЗТБО е потвърден изцяло с посоченото решение на директора на дирекция "МДТ", постановено по реда на чл. 107, ал. 4 ДОПК, приложим на основание чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, вр. чл. 9б ЗМДТ. Оспорващият е уведомен за решението на решаващия орган на 21.02.2011 г., видно от представеното по делото заверено копие от съпроводително писмо изх. № МД/962 от 18.02.2011 г. на Община Ловеч, заведено с вх. № 09-00-300/2010 г. от 21.02.2011 г. в МО; датата на получаване е видна и от товарителница на куриерска служба "Д и Д експрес" с № 2893579, изпратена на 18.02.2011 г., получена на 21.02.2011 г. Жалбата против АУЗТБО е подадена до съда на 2.03.2011 г. по пощата с писмо с бар код R PS 1000 0143QB R. Следователно, жалбата до съда против АУЗТБО е подадена в 14-дневния срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК, считано от датата на връчване на решението по чл. 155 ДОПК, с което акта е потвърден при обжалването по административен ред. В този смисъл жалбата е допустима за разглеждане на всички основания посочени в чл. 160, ал. 2 ДОПК, според който съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Посочената разпоредба намира приложение при обжалването на актове за установяване на задължение за такса битови отпадъци, тъй като съгласно чл. 9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - 5 ЗМДТ; обжалването се осъществява по същия ред, а в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължение на данък върху недвижимите имоти по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК. В чл. 144 ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Следователно, при обжалването на АУЗТБО е приложимо правилото на чл. 160, ал. 2 ДОПК, което задължава съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, независимо от наведените оплаквания и доводи от оспорващия. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, според която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. След като жалбата, с която е сезиран съда е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК съдът е следвало да обсъди изцяло законосъобразността на оспорения пред него акт. В случая съдът се е произнесъл само по оплакването за нищожност на акта, без да обсъди останалите основания по чл. 160, ал. 2 ДОПК, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Съдът не е формирал изводи по релевантните за спора факти и обстоятелства и не е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, което представлява отделно нарушение на процесуалните правила по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, приложими на основание § 2 ДР ДОПК. Посочените нарушения са довели до неправилност на съдебния акт, поради което същият следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията, дадени в настоящото решение. Не може да бъде постановено решение по същество от настоящата инстанция, тъй като предвид допуснатите процесуални нарушения от първоинстанционния съд, такова произнасяне би довело до накърняване на правото на страните на защита в двуинстанционно съдебно производство по спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,