Решение № 3466 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1342/2010 г.

Решение № 3466 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1342/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 233 и чл. 245, ал. 2, т. 8 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Николай Викентиев Викентиев от гр. София, против заповед № К-10215 от 08.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в качеството му на полицейски инспектор IV степен в сектор "СК на ГКПП" към отдел "ГКПД при ГД "Гранична полиция" - МВР. Твърди, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, необоснована е. Сочи, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването - нарушени з са разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и не е спазена процедурата по издаването и. Моли за отмяна на обжалваната заповед. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, трето отделение с оглед наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт в срока по чл. 149 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваната заповед министърът на вътрешните работи, в рамките на правомощията си по чл. 228, т. 1 от ЗМВР, е наложил на жалбоподателя Николай Викентиев, държавен служител в МВР - дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 18.10.2009 г. около 23.20 ч. в гр. София, кв. "Враждебна", ул. "8-ма" при управление на личния си автомобил, след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 1,5 промила, установено с алкохол за химическа експертиза № 3079 от 19.10.2009 г., е извършил ПТП, удряйки спрял автомобил марка "Ауди" с ДК № С 6864ХВ и излезлия от него Георги Попов - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата. Нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. На основание наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с Министерството на вътрешните работи. Заповедта е връчена на 08.12.2009 г. лично на наказаното лице. Производството е открито с писмена заповед на министъра на вътрешните работи № К-8479/21.10.2009 г., издадена на основание чл. 230 от ЗМВР, чието съдържание съответства на разпоредбата на чл. 239 от ППЗМВР. В хода на производството определеният от дисциплинарно наказващия орган разследващ орган е запознал срещу подпис служителя със заповедта по чл. 230 от ЗМВР, лично на 10.11.2009 г. и в писмена покана № 37705 от 09.11.2009 г., също така връчена лично, му е разяснено правото да даде обяснения и да представи доказателства. В дадените на 10.11.2009 г. писмени обяснения с вх. № 37939 същият е посочил, че не може да обясни какво се е случило, тъй като се е ударил при произшествието. Видно от приложения протокол за химическа експертиза жалбоподателя е имал 1,5 промила концентрация на алкохол в кръвта си. В приложения констативен протокол № К1048 е отразено, че водача Николай Викентиев е изпробван с алкотест и е установена употреба на алкохол. За резултата от разследването е било изготвена обобщена справка № 38839 от 16.11.2009 г., съобщена срещу подпис на служителя на 17.11.2009 г., за което той, в съответствие с нормата на чл. 243, ал. 5 от ППЗМВР е положил личния си подпис. В три дневния срок по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР допълнителни обяснения и възражения не са направени. Дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство със становище до министъра на вътрешните работи № 39269 от 19.11.2009 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на това основание. В заповедта си от 08.12.2009 г., въз основа на установените в рамките на производството данни, министърът на вътрешните работи като дисциплинарно наказващ орган, действащ в рамките на предоставените му с нормата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР правомощия е приел, че с действията си жалбоподателя е извършил тежко дисциплинарно нарушение, осъществил е деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. Прието е че е нарушил е нормите на т. 7, т. 8 и т. 17, б "б" от Етичния кодекс. Приложил е нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като за констатираното дисциплинарно нарушение е наложил задължителното при направената квалификация дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратил служебното правоотношение с наказания служител. С оглед събраните в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта писмени и гласни доказателства, Върховният административен съд, трето отделение в настоящия си състав намира, че така постановената заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР. Правилата на дисциплинарното производство са спазени, като не са налице твърдените в жалбата нарушения на административнопроизводствените правила по издаването и още повече, че в жалбата същите дори не са конкретизирани. Основните му доводи изразени в жалбата не са конкретизирани, свеждат до възражения относно спазването на административнопроизводствените правила за издаване на заповедта и спазване на материалния закон. Относно установената фактическата обстановка и причините за наличие на етилов алкохол при изпробването с техническо средство и в дадената кръвна проба не сочи доказателства, като единственото му възражение е, че все още не му е връчено наказателно постановление. При определяне вида на наказанието дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като въз основа на правилно установената фактическа обстановка е приел, че жалбоподателят с действията си е нарушил етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, т. е. е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Доколкото нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като тежко, предвид обстоятелството, че действията съставляват и деяние с определена степен на обществена опасност и са били основание за започнало административно-наказателно производство, следва да се приеме, че то уронва престижа на службата. Ето защо съдът счита, че квалификацията на нарушението и определяне на съответстващото му наказание по чл. 227, ал. 1, т. 10, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност, са правилни. Не намират правно основание и доводите, основани на липсата на издадено наказателно постановление. Наказателната отговорност няма преюдициален характер по отношение на дисциплинарната отговорност, поради което дали е издадено и кога НП, то няма значение за законосъобразността на обжалвания в настоящото производство административен акт. Това е така, тъй като извършените от жалбоподателя деяния са в разрез с изискванията към държавните служители в системата на МВР да спазват законите и да се съобразяват с тях поведението си. Макар и извършено в извън работно време и нямащо пряка връзка със служебните му задължения, поведението на жалбоподателя е морално укоримо. Съгласно чл. 224, ал. 2, т 4 от ЗМВР нарушението на Етичния кодекс представлява дисциплинарно нарушение, за което се налага най-тежкото дисциплинарно наказание. законодателят е въздигнал нарушаването на етичните правила, свързани с дейността на служител на МВР, в дисциплинарно нарушение и затова следва да се приеме, че обжалвания административен акт съответства и с целта на закона. С оглед изложеното, Върховният административен съд, трето отделение намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК