Решение № 5235 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2550/2011 г.

Решение № 5235 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2550/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милен Тодоров Манолов, от гр. Велико Търново, срещу решение № 15815 от 21.12.2010 г. по адм. дело № 7328/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № К-4713/28.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи. По подробно развити в жалбата и поддържани в съдебно задание оплаквания се твърди, че атакуваното решение е постановено при наличие на нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. В касационната жалба се изразява становище, че при постановяване на решението си тричленният състав на ВАС, в нарушение на процесуалните правила, не е обсъдил и преценил възраженията на жалбоподателя за липсата на материалноправните предпоставки за издаването на обжалваната заповед на посоченото в нея правно основание - чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, вследствие на което същата се явява постановена в нарушение на материалния закон. Пред настоящият състав отново изразява твърдението си, че обжалваната заповед е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, т. к. не е извършил действия, представляващи нарушение на служебната дисциплина, предвидени в законовите разпоредби, послужили за основание за издаването на обжалваната заповед. Развиват се доводи и за нарушения по смисъла на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР, вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4, допуснати от административния орган при постановяване на заповедта, които не са обсъдени от тричленния съдебен състав и чието отчитане би довело до други правни изводи. Процесуалният представител на министъра на вътрешните работи е изразил становище за неоснователност на жалбата, основано на довода, че не са налице твърдяните от касатора нарушения на материалноправни разпоредби и на административнопроизводствени правила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящият петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № К-4713/28.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "директор на ОДМВР - Велико Търново", категория "Б" в Министерството на вътрешните работи (МВР). За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че обжалваната заповед е издадена в изискуемата от закона форма, от компетентен орган в рамките на правомощията му и при спазване на установените административнопроизводствени правила. В мотивите към атакувания съдебен акт са развити съображения, че за да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение", министърът на вътрешните работи обосновано е приел, че в периода месец април 2009 г. - месец март 2010 г. служителят е извършил тежки нарушения на служебната дисциплина, несъвместими с оставането му на служба, изразяващи се използване за лични нужди на предоставени му от управителя на търговско дружество "Стройбилдинг" ООД (наемател на ведомствен недвижим имот) два броя автомобили; зареждането им с гориво с електронна карта, издадена от "Петрол" АД на друго търговско дружество; неправомерно издаване на разпореждане на началника на сектор "Пътна полиция" в областната дирекция, касаещо контролни регистрационни табели, съдържащи цифрови комбинации по избор, предназначени за регистрация на МПС, като от м. април 2009 г. е запазил за себе си и раздал на трети лица 49 броя от табелите, като 9 от тях са станали притежание на криминално проявени лица, а 7 броя са предоставени на управителя на дружеството - наемател. На последно място е посочено образувано досъдебно производство по описа на Окръжна прокуратура - Русе. Установените в хода на производството факти, несъмнено сочат на вмененото с обжалваната заповед поведение на касатора, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, което едновременно с това е и тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Достатъчно за да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя е обстоятелството, че той е ползвал за лична нужди луксозни автомобили, предоставени му в качеството на директор на ОДМВР, зареждал ги е с гориво чрез карта, издадена на трето лице и е разпоредил на подчинен служител да му предоставя контролни регистрационни табели, съдържащи цифрови комбинации по избор, предназначени за регистрация на МПС, които е раздавал по лично усмотрение, в т. ч. на криминално проявени лица. Тези негови действия правилно са били квалифицирани от министъра на вътрешните работи като поведение, несъвместимо с изискванията на т. т. 4, 5, 7, 8, 13, 31 и 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, да не злоупотребява с правомощията си и да не се възползва от служебното си положение с цел лично облагодетелстване, както и да не допуска да бъде поставен във финансова или друга зависимост от определени лица и организации, които могат да повлияят на изпълнението на служебните му задължения или да нарушат професионалния му подход по определени въпроси. Деянията на касатора уронват престижа на службата и съставляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 1, т. 4 ППЗМВР. При тази квалификация на извършените от касационния жалбоподател нарушения на служебната дисциплина, установеното от законодателя с нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР дисциплинарно наказание е само едно - уволнение. Настоящата инстанция споделя тезата на решаващия състав, че установените в хода на проведеното дисциплинарно производство действия непосредствено нарушават принципите, на които се основава дейността на МВР, регламентирани в разпоредбата на чл. 4, т. 1 ЗМВР. Доколкото съгласно нормата на чл. 5 ЗМВР при изпълнение на служебните си задължения служителите на МВР представляват цялото общество следва, че нарушението на етичните правила на държавните служители в МВР непосредствено уронва престижа на службата. В тази насока решаващият състав удачно е изтъкнал, че в обществен план определена категория лица - политици, магистрати, високопоставени служители на МВР и други, са обект на засилен интерес и внимание, както в личен, така и в публичен аспект. Именно поради това, за тези категории лица са разработени етични норми на поведение, инкорпорирани в служебните им задължения. На фона на изострената обществена чувствителност, подобен манифест от страна на най-висшия служител на МВР в областта - ползването на чужди луксозни автомобили като лични и зареждането им с гориво, посредством чужда карта; запазване на регистрационни номера, чиято конфигурация се забелязва от всички и едноличното им раздаване по усмотрение, създават впечатление за това, че в обществото има лица, които модифицират правилата в своя полза и изгода. Оповестеното поведение на Манолов, станало публично известно, според приложените към преписката издания на местния печат и излъчвания в регионалните електронни медии, компрометират честта му в обществото и провокират отрицателна обществена оценка за професионалния морал на служителите в МВР. Освен, че нарушават посочените разпоредба от Етичния кодекс, тези действия уронват престижа на МВР. Поддържаните в касационната жалба доводи за липса на тежко нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, са неоснователни. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е извършил описаните в мотивите на оспорената заповед дисциплинарни нарушения. Извършеното несъмнено е несъвместимо с оставането му на служба, като налагането на дисциплинарното наказание "уволнение" и прекратяването на служебното правоотношение е съобразено с императивно установените от законодателя административнопроизводствени правила. Обстоятелството, че няма данни за хода на провежданото пред Окръжна прокуратура - Русе досъдебно производство № 2309/4.12.2009 г. е ирелевантно за отговорността на касатора, т. к. безспорно характера и тежестта на всяко едно от вменените му в останалите три пункта на заповедта дисциплинарни нарушения, поотделно и в съвкупност обосновава законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. По изложените съображения Върховният административен съд, намира, че правилно тричленният състав е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу заповедта на министъра на вътрешните работи, с която му е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и това решение следва да бъде оставено в сила. За законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е достатъчно от обективна страна да бъде установено несъвместимо с етичните правила, залегнали в одобрения с МЗ № Iз-2013/8.11.2006 г. Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поведение на наказания служител, с което се уронва престижа на службата. В случая, както бе посочено и по-горе в тези мотиви, тази обективна предпоставка за възникване на дисциплинарната отговорност е била налице. По силата на императивната норма на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР дисциплинарното наказание задължително трябва да бъде уволнение. Поради това и доводът на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалноправните норми е неоснователен. Фактическите обстоятелства, установени от доказателствата към административната преписка и изложени в самата заповед сочат за съответствие с правните такива, обосноваващи поведение на жалбоподателя, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като извършените от него действия уронват престижа на службата. Налице е съответствие между тежестта на наложеното наказание и извършеното нарушение по смисъла на чл. 229, ал. 2 ЗМВР, предвид на изложените фактически обстоятелства в заповедта. Не се подкрепя касационното оплакване за нарушение на материалния закон във връзка с преценката на съда относно наличието на необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно уволнение. Както изисква законът, заповедта е мотивирана и притежава всички изброени в чл. 246, ал. 1 ППЗМВР реквизити, което е дало основание на съда да я прецени като законосъобразна и от формална страна. Обжалваната заповед е издадена в установената от закона форма и от компетентния орган, който е министърът на вътрешните работи - по аргумент от нормата на чл. 228, т. 1 ЗМВР. Спазени са процесуалноправните разпоредби при издаването й: изпълнени са изискванията на чл. 243 ППЗМВР за извършване на дисциплинарно разследване. Спазена е процедурата на чл. 239, ал. 1 ППЗМВР, като проверката е започнала по писмена заповед на министъра на вътрешните работи. С тази заповед жалбоподателят е запознат на 23.03.2010 г. Спазени са и изискванията на чл. 243, ал. 3 ППЗМВР, като за резултатите, изложени в изготвената обобщена справка рег. № 1985/09.04.2010 г., жалбоподател е запознат лично на 12.04.2010 г. Същият е депозирал и писмено възражение рег. № Я-6053/13.04.2010 г. Изпълнена е и процедурата на чл. 232, ал. 1 ЗМВР относно запознаването със заповедта, която е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 10.05.2010 г. Следователно в хода на производството пред административния орган, на жалбоподателя е било осигурено правото на защита, възражения и представяне на доказателства във връзка с нарушението, за което му е наложено дисциплинарното наказание. Обжалваната заповед е мотивирана и в нея са изложени фактическите обстоятелства, които тя следва да съдържа съгласно разпоредбите на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР. Оплакването, че липсват задължителни реквизити на заповедта е неоснователно. Административният орган е изложил мотиви към заповедта си, представляващи описание на фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, в съответствие с изискванията на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР. Нормативното изискване на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР е изпълнено с извършената обстойна проверка на фактите в хода на проведеното дисциплинарно производство. Конкретизацията на времето на извършване на нарушенията е възприето от административният орган, съобразно данните, които са събрани в хода на проверката и сам жалбоподателят е посочил. В хода на първоинстанционното производство съществуването на описаните релевантни за спора факти не е опровергано. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на административния акт могат да предхождат издаването му и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта и ако последният е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. След като в оспорената заповед органът изрично се е позовавал на справка рег. № 1985/09.04.2010 г. и становище № 2151/15.04.2010 г. на СЪД "Инспекторат" - МВР, актът отговаря на законовите изисквания за форма и необходимо съдържание, мотивиращо властническото волеизявление. Административният орган е спазил установената форма при издаване на атакуваната заповед, посочени са конкретно нарушенията на жалбоподателя, за които не съществува законова пречка да се наложи предвиденото в закона, в чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР наказание - "уволнение", което несъмнено е най-тежкото дисциплинарно наказание, налагано за тежки нарушения на служебната дисциплина, които са несъвместими с оставането на служба. Ето защо първоинстанционният състав законосъобразно е приел, че атакуваният административен акт съответствува и на разпоредбите на материалния закон и на целта на същия. Като е приложил правилно материалния закон, съобразно релевантните за спорното право юридически факти, тричленният състав е постановил правилно решение. Не са налице твърдяните в касационната жалбата отменителни основания, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,