Решение № 12128 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16206/2011 г.

Решение № 12128 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16206/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, срещу решение № 437/31.10.2011 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 312/2011 г., с което е отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт /РА/ № 900359/2.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с решение № 561/21.12.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 47/24.12.08 г., издадена от "Принцес 2006" ЕООД и по фактура № 91/7.02.09 г., издадена от ЕТ "Карат - Петя Иванова". В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че е доказано реалното осъществяване на доставки на стоки по процесните две фактури по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка е незаконосъобразно позоваването на заключението на вещото лице, според което към момента на фактурирането им стоките са били налични при доставчиците. Складовата разписка от своя страна не доказва приемане и предаване на стоките. Липсват и транспортни документи. Претендира се отмяна на решението, в т. ч. в частта му за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Тодор Сашов Василев, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Лъчезария - Тодор Василев" срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Тодор Сашов Василев, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Лъчезария - Тодор Василев" със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. "Седми юли" № 9 - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С решение № 4385/29.03.2011 г., постановено по адм. д. № 10779/2010 г. Върховният административен съд, първо отделение е отменил решение № 302/29.07.2010 г., постановено по адм. д. № 27/2010 г., на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Тодор Сашов Василев, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Лъчезария - Тодор Василев" срещу РА № 900359/2.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с решение № 561/21.12.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 70/27.11.08 г. за сумата 4 358.43 лв., фактура № 86/22.01.09 г. за сумата 3 678.83 лв. и фактура № 90/01.02.09 г. за сумата 1 445.04 лв., издадени от ЕТ "Карат - Петя Иванова" и е отменил РА в посочените части. Със същото решение ВАС, първо отделение е отменил горепосоченото решение на АС - Велико Търново и в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 47/24.12.08 г., издадена от "Принцес 2006" ЕООД и по фактура № 91/07.02.09 г., издадена от ЕТ "Карат - Петя Иванова" и е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на решението. По отношение на доставките от доставчика ЕТ "Карат - Петя Иванова" ВАС, първо отделение в мотивите на своето решение № 4385/29.03.2011 г., постановено по адм. д. № 10779/2010 г., е приел за установено следното: Доказана е реалността на доставките на стоки по издадените фактури. Макар произходът на стоките да не е част от сложния състав на признаване на правото на данъчен кредит, то е важно обстоятелство, от което следва изводът, че доставчикът е разполагал със стоките като налични и е бил в състояние в последствие да ги прехвърли чрез продажба на получателя. От събраните доказателства по делото - 65 броя ЕАД и заключението на вещото лице по назначената ССИ се установява, че доставчикът е придобил стоките чрез внос от Турция. Самите ЕАД, носещи печати на митническите органи при Митница Свищов, установяват, че тези стоки са достигнали до територията на страната и видно от същите ЕАД, са били транспортирани от турски превозвачи. Установено е, също така, че стоките след вноса са съхранявани от доставчика в негова складова база в гр. Горна Оряховица. Ползването на едно и също складово помещение от доставчика и от жалбоподателя също е установено чрез договори за наем, квитанции за платен наем и свидетелските показания на свидетеля Кирил Анев. Всяка фактура /с изключение на фактура № 91/7.02.09 г./ е придружена от складова разписка, съдържаща подробно описание на стоките и удостоверяваща предаването на същите от доставчика към получателя. Чрез ССЕ е установено заприходяването на стоките при доставчика и съответно - изписването при продажбата им на жалбоподателя. По отношение на фактура № 91/7.02.09 г. в мотивите на отменителното решение на ВАС, първо отделение е прието, че към нея няма складова разписка и не е ясно как и въз основа на какви документи вещото лице е успяло да индивидуализира стоките по вид и количество и е установило несъответствия между наличностите при доставчика и фактурираните количества като продадени на жалбоподателя. Поради липсата на данни за стойностите на стоките съдът не е в състояние да отграничи продадените стоки и това е наложило отмяна на решението на ВТАС и връщане на делото за ново разглеждане. По отношение на фактура № 47/24.12.08 г., издадена от "Принцес 2006" ЕООД, ВАС, първо отделение е приел в мотивите на решение № 4385/29.03.2011 г., постановено по адм. д. № 10779/2010 г., че в нея стоките са индивидуализирани - мушама, найлонов материал, торбички, ПВЦ постелки, хастар и плат памук. Делото е върнато за ново разглеждане с указания чрез назначаването на допълнителна ССЕ да се установят наличностите на стоките при доставчика и да се отговори на въпроса налице ли са несъответствия между тях и продадените количества. При решаването на правния спор съдът да съобрази и издаденото кредитно известие към процесната фактура. В изпълнение на указанията, дадени от ВАС, при повторното разглеждане на делото АС - Велико Търново е допуснал изготвянето на допълнителна ССЕ. От това заключение на вещото лице е установено, че и към фактура № 91/7.02.09 г., издадена от ЕТ "Карат - Петя Иванова", има съставена складова разписка - № 7/7.02.09 г., в която количествата и стойността на стоките отговарят на количествата и стойността на стоките по процесната фактура. Експертът е установил наличностите на стоките при доставчика, в т. ч. и по отношение на спорния плат памук жакард. По отношение на фактура № 47/24.12.08 г., издадена от "Принцес 2006" ЕООД, от допълнително назначената ССЕ е установено, че доставчикът е разполагал със стоките, описани в нея като налични и е бил в състояние да ги продаде на жалбоподателя. Още в първоначалното заключение на вещото лице и при неговия разпит в открито с. з. е установено, че "Принцес 2006" ЕООД е придобило процесните стоки от ЕТ "Карат - Петя Иванова". Това обстоятелство е потвърдено и от допълнителното заключение. Съобразено е от съда и издаденото кредитно известие. Приемайки, че складовите разписки към двете фактури установяват предаването на стоките в склад на доставчиците, съдът е достигнал до извода, че обстоятелството кога и с какъв транспорт стоката е напуснала склада на доставчиците не е определящо за признаване правото на данъчен кредит при наличието на достатъчно други доказателства, установяващи реалността на доставките. Така постановеното решение е правилно. Съдът точно е изпълнил задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВАС, първо отделение, които се свеждат до установяване на факта на наличностите на посочените количества и видове стоки при доставчиците и тяхното съответствие с продадените такива на жалбоподателя по процесните фактури. По доводите на касатора, наведени в касационната жалба, относно доказването на транспорта на същите и преценката на доказателствената стойност на складовите разписки към фактурите се е произнесъл Върховния административен съд в своето решение № 4385/29.03.2011 г., постановено по адм. д. № 10779/2010 г. и изводите му се възприемат изцяло като правилни и законосъобразни от настоящия съдебен състав. Установено е, че стоките - предмет на фактурите, издадени от двамата доставчици, са придобити от ЕТ "Карат - Петя Иванова" чрез внос от Турция. ЕТ "Карат - Петя Иванова" освен че е пряк доставчик на жалбоподателя по фактурите, по които с решение №4385/29.03.2011 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 10779/2010 г., е прието, че са извършени реални доставки, вкл. процесната фактура № 91 от 7.02.09 г., по която спорен е бил само въпросът за това дали наличните количества при доставчика съответстват на продадените, е и предходен доставчик на "Принцес 2006" ЕООД. Във връзка с издадената от "Принцес 2006" ЕООД фактура № 47/24.12.08 г. делото е върнато също за изясняване на въпроса за съответствието между наличните и продадени стоки и съобразяване с издаденото кредитно известие. В отменителното си решение ВАС изрично е посочил, че издадените складови разписки към фактурите установяват предаването на стоките от доставчиците на получателя, а по отношение на транспортирането им е прието, че е доказан транспортът на същите до първия доставчик ЕТ "Карат - Петя Иванова" от турски превозвач, видно от ЕАД, както и ползването на едно и също складово помещение от него и от жалбоподателя, което не налага събирането на доказателства за транспортирането на стоките до склад на жалбоподателя. С оглед на изложеното, решението на АС - Велико Търново като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не заявява претенция за присъждане на разноски за касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,