Решение № 1807 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7780/2016 г.

Решение № 1807 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7780/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на И. А. С., подадена срещу заповед № 8121К-2021/26.05.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Иска се отмяна на административния акт като незаконосъобразно издаден по съображения, изложени в жалбата и представената писмена защита. Претендират се разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата с доводи, развити в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и при наличие на правен интерес. Р. по същество е основателна, поради следното: Жалбоподателят заема длъжността инспектор, специалист III степен в група "Маршрути" от Териториалния куриерски пункт (ТКП) - С. към Централен куриерски сектор (ЦКС) - С. при дирекция "Специална куриерска служба - МВР. В оспорената заповед е посочено, че в периода от 15.03.2016 г. до 14.04.2016 г. е извършил системни нарушения на служебната дисциплина, за които му е наложеното дисциплинарното наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на основание чл. 197, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 201, ал. 1, т. 2 и § 1, т. 22 от ЗМВР. Първото вменено във вина на инспектор С. нарушение е, че в периода 15.03.2016 г. - 30.03.2016 г. не е изготвил докладна записка за оптимизация на дейността на група "Маршрути" от ТКП - С. към ЦКС - С. при ДСКС - МВР, с което не е изпълнил разпореждане на началника на ЦКС - С.. С бездействието си служителят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (неизпълнение на...заповедите и разпорежданията на...преките ръководители), за което е предвидено налагане на дисциплинарното наказание "порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР (неизпълнение на заповеди). Второто нарушение е, че инспектор С. не е изпълнил разпореждане от 01.04.2016 г. на директора на ДСКС да изготви докладна записка, в която да обясни мотивите за неговото особено мнение в контролен лист за отразяване на запознаването му на 31.03.2016 г. със заповед № RB214701-001-05/30.03.2016 г. за изпълнение на маршрутите от група "Маршрути" от ТКП - С. от ТКП - С. към ДСКС - МВР. Служителят е подписал с особено мнение цитираната заповед, като в контролния лист за отразяване на запознаването е изписал: "Направените промени в маршрутите на група "Маршрути" са нецелесъобразни, като създават предпоставки за грешки и претоварване на куриерските екипи". Директорът на ДСКС разпоредил на С. да се яви в кабинета му и в присъствието на двама служители му е заповядал да изготви докладна записка, в която да опише констатираните от него слабости, пропуски и несъответствия в заповедта за изпълнение на маршрутите, но жалбоподателят отказал да изпълни заповедта на директора и напуснал кабинета. С бездействието си С. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (неизпълнение на...заповедите и разпорежданията на...преките ръководители), за което е предвидено налагането на наказание "порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР (неизпълнение на заповеди). Третото нарушение е, че на 14.03.2016 г. около 18.00 часа при изпълнение на задълженията си на куриер от куриерския екип, след приключване на заповядан маршрут и след изтичане на работното време, инспектор С. напуснал работното си място, като оставил пакети с материали, съдържащи класифицирана информация в служебния автомобил извън зоната за сигурност (гаражните клетки на административната сграда на дирекцията), в нарушение на условията и реда за защита на класифицираната информация. Извършеното деяние съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (неизпълнение на служебните задължения), чл. 19 от ЗЗКИ (лицата, получили разрешение за достъп до класифицирана информация във връзка с изпълнението на конкретно възложена задача, са длъжни да спазват условията и реда за защита на класифицираната информация), чл. 102, т. 5 от ППЗЗКИ (на служителите е забранено да оставят след работно време материали, съдържащи класифицирана информация, в работното помещение)бюра, шкафове и др.), ако то не отговаря на съответните мерки за защита на информацията), чл. 28, ал. 1, т. 6 и чл. 29, ал. 1, т. 1 от Инструкция за организация на работа на ДСКС на МВР по приемане, сортиране, описване, съхранение, пренасяне и доставяне на материали, съдържащи класифицирана информация - поверително, Раздел II Основни длъжностни задължения от длъжностна характеристика рег. № 9288р-4505/12.08.2015 г., утвърдена със заповед рег. № 9288з-235/20.08.2015 г. на длъжност специалист VI - III степен в група "Маршрути" от ТКП - С. в ЦКС - С. към Териториални структури в град С. при ДСКС (участва в състава на куриерския екип, като изпълнява задължения на куриер както следва: своевременно приема, пренася и предава материалите, съдържащи класифицирана информация и оформя отчетните документи към тях, спазва маршрутите за движение, местата за размяна, реда за обслужване на организационните единици, при приемане на материали, съдържащи класифицирана информация, проверява правилното оформяне на пакетите и придружаващите ги отчетни документи, при приемане на материали, съдържащи класифицирана информация, куриерът е длъжен да се увери в правилното оформяне на пакета/пакетите, плика/пликовете и придружаващите ги отчетни документи. За това нарушение, квалифицирано по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения) е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Въз основа на така установени факти и обстоятелства, констатации и изводи, дисциплинарно наказващият орган в лицето на министъра на вътрешните работи е приел, че нарушенията на служебната дисциплина са извършени при условията на системност по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР (системни нарушения са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година), за което на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Съдът счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изикуемата се от закона форма и при наличие на необходимите реквизити, и при спазване на нормативно предвидените за дисциплинарната процедура правила. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за изтекла погасителна давност за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Едногодишният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е спазен, считано от на извършване на нарушенията. Спазен е и предвидения в разпоредбата двумесечен срок, по аргумент от чл. 196, ал. 1 на закона, тъй като материалите от дисциплинарното производство са постъпили при компетентния дисциплинарно наказващ орган на 27.04.2016 г., а заповедта е издадена на 15.04.2016 г. Не е нарушено и правото на защита на служителя. Същият се е запознал със заповедта на директора на ДСКС за образуване на дисциплинарно производство срещу него въз основа на докладна записка на прекия му началник, с която се иска санкциониране на С. заради проявено обидно поведение спрямо колеги при запознаване със заповедта за променените маршрути, което е в нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Жалбоподателят е дал писмено обяснение. Допълнителни обяснения и възражения е дал и след запознаване със справката, изготвена от тричленната комисия, в която дисциплинарно разследващият орган е посочил същите нарушения, които са приети за извършени в министерската заповед и е предложил налагане на наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Оспорената заповед обаче е издадена в нарушение на материалния закон. Неизпълнението на устно поставената на С. от прекия му началник задача да изготви докладна за оптимизация на маршрутите не съставлява дисциплинарно нарушение. Такова задължение не е включено в длъжностната му характеристика за изпълняваната длъжност и служителят е обяснил, че не може да изпълни нареждането поради обема на работата и своята ангажираност като куриер, както и поради липса на необходимата компетентност, тъй като отскоро е в сектора. Не е възразил да съдейства като участва в работна група, сформирана от опитни колеги, която да изготви предложение за оптимизация на маршрутите, каквато е била установената практика. Следователно не се касае за виновно неизпълнение на правомерно издадено устно разпореждане на пряк началник, за да се носи дисциплинарна отговорност за това поведение с налагане на наказанието "порицание". И. С. не е извършил и второто посочено в заповедта нарушение. Искането на горестоящия началник служителят да изготви докладна, в която да обясни мотивите си за несъгласие с целесъобразността на еднолично извършеното от прекия му началник ново разпределение на маршрутите, е направено след изтичане на работното време. От една страна, подчиненият служител не може да бъде задължен да аргументира изразено от него мнение. От друга страна, така поставената задача не е могло да бъде изпълнена незабавно, тъй като това изисква време, а и не е налице служебна необходимост. Неправилно тази устна "заповед" е квалифицирана като правомерно издадена и е счетено, че отказът на жалбоподателя е в нарушение на служебната дисциплина и следва да бъде санкциониран с "порицание". С оглед на изложените съображения, основани на събраните по преписката доказателства и на показанията на изслушаните свидетели, съдебният състав приема, че липсва "системност" при извършване на дисциплинарните нарушения. Само на това основание заповедта за наложеното на С. наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" в хипотезата на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е материално незакосъобразна и подлежи на отмяна съгласно чл. 146, т. 4 от АПК. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че третото нарушение е действително извършено, което признава и самият служител. Дисциплинарно наказващият орган обаче не е взел предвид конкретните обстоятелства, при които е забравен пакета със секретните документи в служебния автомобил, като и предприетите от инспектор С. действия. Същият е информирал дежурния служител и до материалите е препятстван нерегламентиран достъп, какъвто не е бил възможен и поради наличната система за сигурност. Изложеното и липсата на вредни последици сочи на маловажност на нарушението, на което съобразно тежестта му и цялостното поведение на жалбоподателя по време на службата би било съответно дисциплинарното наказание "мъмрене" в хипотезата по чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Но дори и да се приеме, че индивидуализацията на вида и размера на определеното наказание "порицание" е извършена при спазване на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, само по себе си това нарушение не обосновава налагане на по-тежкото дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" при липсата на "системност". Предвид тези съображения съдът счита жалбата за основателна и оспорената министерска заповед следва да се отмени като незаконосъобразно издадена. При този изход на делото следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в размер на 560 лева съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, за чието заплащане да се осъди МВР. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,