Решение № 5171 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4243/2018 г.

от 14.09.2017 г. на Кмета на Столична община, район Сердика. Наред с това е ВЪРНАТА преписката за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението в 14 дневен срок от получаване на преписката. Освен това е ОСЪДЕНА Столична община да заплати на В. Папазова сумата от 500,00 (петстотин) лв. деловодни разноски. Решаващият съд за да достигне до този резултат приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган. След извършен анализ на приложимите разпоредби на Закона за гражданската регистрация (ЗГР) се приема, че кметът на общината е административният орган, постановяващ индивидуални административни актове по реда на ЗГР. Според решаващият съд оспореното писмо е издадено в предвидената от закона писмена форма, но не съдържа всички законови реквизити на един административен акт, като не е посочено правното основание. Намира, че при издаването на административния акт е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Смята за установено, че лицето е починало като български гражданин и следователно в регистрите на актовете за гражданско състояние и в регистъра на населението следва да се впишат всички настъпили промени в нейното гражданско състояние – разводът и, повторния и брак, промяната на имената, смъртта й. Счита, че от изложеното от ответника в оспорваното писмо не може да се установи защо той не приема представените му документи, отразяващи промените в гражданското състояние на лицето. Намира, че в оспорваното писмо няма каквито и да е мотиви, от които да се установи, защо длъжностното лице по гражданското състояние е отказало да отрази настъпилите промени в гражданското състояние на Папазова и да издаде удостоверение за наследници, въз основа на представените му документи. Приема за нарушен от административния орган основополагащ принцип на служебното начало, тъй като ответникът е следвало да събере необходимите му доказателства, да извърши преценка на същите, и ако е преценил, че следва да се представят и други доказателства или да се изпълни някаква процедура, вкл. съдебна, да укаже на заявителя какви още доказателства са му необходими или каква процедура следва да бъде проведена. В заключение адм. съд намира, че оспореният акт е незаконосъобразен, като са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК вр. чл. 168 АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира решението за правилно, а подадената срещу него жалба за неоснователна. Правилно и обосновано адм. съд е приел, че съгласно ЗМСМА и Закона за гражданската регистрация (ЗГР) кметът на общината е компетентен орган по гражданското състояние. Съгласно чл. 35 ЗГР кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация. Кметът на район "Сердика", Столична община - издател на обжалвания индивидуален административен акт е компетентен административен орган - чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Същият има качеството на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК. Правилен е изводът на съда, че оспореният адм. акт в своето съдържание е непълен, поради което не е мотивиран надлежно. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, при липса на данни в съответния регистър за издаване на удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ. С оглед предмета на обжалване в него се разглежда правилността на постановен адм. отказ, който като последици има правоизключващ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект. Това налага конкретно и ясно излагане на мотивите, послужили за неговото издаване. В издадения акт липсва необходимата конкретика и не става ясно поради какви причини се постановява отказа. Не е посочено защо не се приемат представените заедно със заявлението писмени документи, издадени от официални органи на САЩ. Това наред с обстоятелството, че отказът не съдържа правни основания за неговото постановяване следва да го дефинира, като немотивиран- чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Правилен е изводът на съда, че оспореният адм. акт е издаден в нарушение на административно производствените правила - чл. 146, т. 2 от АПК. С удостоверение за наследници на починало лице, се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 54 от ЗГР, отразен в регистрите на населението. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗГР удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението. Регистрите на населението в общината се съставят по реда на чл. 23 от ЗГР, като съдържат личните регистрационни картони на всички лица, подлежащи на гражданска регистрация. Правилно решаващият съд приема, че сочените от молителя данни не следва да бъдат игнорирани и заедно със служебно установените трябва да послужат за преценка и едва тогава да се издаде обоснован административен акт. В случая е необходимо да се отговори дали представените пред адм. орган писмени документи, удостоверяващи събития случили се на територията на САЩ, са актове на гражданско състояние, съставени от местен орган- чл. 70, ал. 4 ЗГР, чл. 185 от ГПК. Административният орган не е преценил и не е посочил кои документи от представените актове на гражданското състояние на чуждата държава признава и кои не признава, съобразно приложимата уредба на чл. 117 - чл. 121 Кодекс на международното частно право (КМЧП). Не е преценил дали чуждестранните актове следва да се зачетат по реда на чл. 117 и следващите от КМЧП. Налице ли са предпоставките по чл. 117, ал. 1, т. 1 - т. 5 КМПЧ. Има ли и кои от тях, представляват чуждестранен официален документ и каква е тяхната доказателствена сила - чл. 40, ал. 2, изр. 2 АПК, чл. 185 от ГПК. Правилен е направеният от съда извод, че доколкото в случая е установено произнасяне на органа без да са изяснени всички факти, които са от значение за издаване на поисканото удостоверение, оспореният пред него административен акт следва да бъде отменен. В случая административният орган е извършил нарушение на административно производствените правила, като не се е съобразил с чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Принципът на служебното начало – чл. 9 от АПК изисква процесуална активност от страна на административния орган, като съобразно изискванията на чл. 36 от АПК доказателства се събират и служебно от него. Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила.