Решение № 14053 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9504/2015 г.

Решение № 14053 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9504/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по молба на адв. Х. К., в качеството му на пълномощник на Д. Б. М., с която заявява, че с решение № 11558 от 01.11.2016 г., постановено по адм. д. № 9504/2015 г. Върховният административен съд е отменил решение № 265 от 07.07.2015 г. на Административен съд - гр. В. Търново, постановено по адм. д. № 879/2014 г. и е прогласил за нищожен ревизионен акт № 041401232/13.08.2014 г., издаден И. Й. К. - началник сектор "Ревизии" в качеството му на орган, възложил ревизията, и М. С. В. - старши инспектор по приходите и ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 430/10.11. 2014 г. на директора на дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново, следва да бъде прогласен за нищожен в частта, в която на Д. Б. М. - Колева, с ЕТ "Д. М." за 2008г, 2009 и 2010 г. са й установени по реда на чл. 122 и сл. ДОПК допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и лихви за него, вноски за ДОО, ДЗПО, УПФ и ЗО като самоосигуряващо се лица и съответни лихви. Молителят твърди, че в решението на ВАС няма произнасяне относно направените от доверителката му разноски за първата инстанция в размер на 2 250 лв. М. В. административен съд при условията на чл. 248 ГПК да допълни решението си, като присъди на доверителката му още разноски в размер на 2 250 лв. Ответният по молбата директор на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново взема становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, три членен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съгласно 248, ал. 1 от ГПК/нов./, приложим в настоящето производство съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК, в срок за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Предвид на това следва да бъде прието, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е основателна. От данните по делото е видно, че с процесното решение № 11558 от 01.11.2016 г., постановено по адм. д. № 9504/15 г. Върховният административен съд, първо отделение, е отменил решение № 265 на Административен съд - гр. В. Търново, четвърти състав, от 07.07.2016 г., постановено по адм. д. № 879/2014 г., в частта му, в която е отменил по жалба на Д. Б. М. - Колева, с ЕТ "Д. М.", ревизионен акт № 041401232/13.08.2014 г., издаден И. Й. К. - началник сектор "Ревизии" в качеството му на орган, възложил ревизията, и М. С. В. - старши инспектор по приходите и ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 430/10.11. 2014 г. на директора на дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново, в частта, в която за 2008г, 2009 и 2010 г. са й установени по реда на чл. 122 и сл. ДОПК допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и лихви за него, вноски за ДОО, ДЗПО, УПФ и ЗО като самоосигуряващо се лица и съответни лихви, като вместо него е постановил друго такова, с което е прогласил за нищожен ревизионен акт № 041401232/13.08.2014 г., издаден И. Й. К. - началник сектор "Ревизии" в качеството му на орган, възложил ревизията, и М. С. В. - старши инспектор по приходите и ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 430/10.11. 2014 г. на директора на дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново, следва да бъде прогласен за нищожен в частта, в която на Д. Б. М. - Колева, с ЕТ "Д. М." за 2008г, 2009 и 2010 г. са й установени по реда на чл. 122 и сл. ДОПК допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и лихви за него, вноски за ДОО, ДЗПО, УПФ и ЗО като самоосигуряващо се лица и съответни лихви. С решението Д"ОДОП"-гр. В. Търново е осъдена да заплати на ЕТ "Д. М." разноски за касационната инстанция в размер на 1 500 лв. От данните по делото е видно, че с първоинстанционното решение Д"ОДОП"-гр. В. Търново е била осъдена да заплати на ЕТ "Д. М." разноски по делото в размер на 2 237,47 лв. Първоинстанционното решение е било обжалвано от Д"ОДОП"-гр. В. Търново и в осъдителната част за разноски. По тази част от жалбата няма произнасяне в решението на Върховния административен съд . При условията на чл. 248 и чл. 250 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК решението на ВАС следва да бъде изменено и допълнено в смисъл, че решението на Административен съд - гр. В. Търново се отменя и в осъдителната му част за разноските, а Д"ОДОП"-гр. В. Търново следва да бъде осъдена да заплати още на ЕТ "Д. М." разноски по делото за първата инстанция в размер на 2 237,47 лв. Водим от горното и на осн. ч чл. 248 и чл. 250 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,