Решение № 147 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2015 г.

Решение № 147 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. С., [населено място], [община], чрез пълномощника и адвокат В. Г., срещу въззивно решение № 620/03.04.2015 г. по гр. дело № 2686/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. С определение № 308 от 27.07.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос относно това дали е допустимо при разпределяне на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС съдът да предписва бъдещо преустройство. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че ползването на процесния обект трябва да се разпредели, тъй като отношенията между страните са лоши и така ще се избегнат нови противоречия между тях. Ответникът по касация К. З. Х., [населено място], оспорва касационната жалбакато неоснователна. ВКС, състав на II г. о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 2901/2014 г. по гр. д. № 4552/2011 г. на Пловдивския районен съд, с което на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на общатата част - коридор, в двуетажна жилищна сграда, изградена в дворно място, в [населено място], ул. "Б. " № 13, цялото с площ 257 кв. м. между К. З. Х. и М. И. С. по скица № 2 от заключението на вещото лице В. Г. /лист 171 по делото/. Въззивният съд е приел, че страните са етажни собственици в процесната двуетажна сграда. Последната е многофамилна с два входа - северен и южен. Страните като етажни собственици са в лоши отношения. Разбирателство за ползването на общата част - коридор на първия етаж, не може да бъде постигнато. Затова приемливо и уместно е прилагане на възможността за разпределяне ползването според експертизата на в. л. инж. Г. чрез едно минимално преустройство. Двете врати на северен и южен вход са с ширина под минимума - един метър /респ. 0.65м. и 0.85м./. Като се разпредели площта по скица № 2 на СТЕ, ще се постигне фактическо положение на самостоятелно ползване, което да избегне нови противоречия между страните. Въззивният съд изцяло е възприел мотивите на първоинстанционния съд и е препратил по реда на чл. 272 ГПК към тях. Според тях съгласно кредитираното заключение на вещото лице Г. предписва извършване на преустройство в спорния коридор, което се изразява в разширяване на всеки един от входовете към общото помещение и промяна на рамото на дървената стълба, която осигурява достъпа до втория етаж /собственост на М. С./. Разпределението на ползването следва да се осъществи по изградената преграда на вътрешната врата, означена с цифри 2-5 от скица № 2. С вход откъм южната фасада на сградата, т. е. частта, която е обхваната от т. 1-2-5-6 ще се ползва от ищцата. Ответницата ще ползва входа откъм северната фасада на сградата, т. е. частта обхваната от точки 2-3-4-5. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: С решение № 71/19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., ВКС, II г. о., решение № 409/2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., ВКС, I г. о. постановени по реда на чл. 290 ГПК е уеднаквена практиката по релевантния за изхода на делото въпрос в следния смисъл: С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото или взетото във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Използването, респ. служенето с общата вещ означава прякото и използване, съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията и или да се накърняват свойствата и. Именно затова съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. По основателността на жалбата. Настоящият съдебен състав като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Безспорно е установено по делото, че страните са етажни собственици в процесната сграда, построена през 1929 г. Тя е двуетажна многофамилна с два входа - северен и южен. Ищцата е собственик на първия жилищен етаж, а ответницата на втория етаж като всяка от тях има по ** и. ч. от общите части на сградата. Процесният коридор на първия етаж е обща част. Той осигурява достъп на живущите до първия и до втори жилищен етаж, тъй като в него е ситуирана витата стълба, водеща до втория етаж. И двата входа на сградата са с широчина под минимално определената нормативно такава - 1 метър. Съгласно приетото заключение на техническата експертиза на вещото лице К. процесният коридор е архитектурно предназначен да осигурява достъп до двата етажа. Парапетът на витата стълба плътно опира по средата на отвора /входа/ откъм северната фасада на сградата. Този вход е с широчина 0.65 м., не отговаря на техническите норми за вход и не може да се ползва за достъп до втория жилищен етаж. Според заключението на вещото лице Г. оформянето на два дяла за ползване на коридора и двата входа е свързано с преустройство на дървената стълба и на северния вход на сградата, за да се премахнат наличните в момента неудобства. С влязло в сила решение по гр. д. № 1444/2013 г. на Пловдивския окръжен съд К. З. Х. и Н. С. Х. са осъдени да премахнат всички прегради в коридора /процесния/ на първия етаж на сградата, препятстващи достъпа до стълбището за втория етаж, както и личните си вещи от коридора, с които пречат на М. И. С. да упражнява правото си на собственост върху втория етаж на сградата. При всички тези данни незаконосъобразен и в противоречие на цитираните по-горе решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е изводът на въззивния съд за разпределяне ползването на коридора - обща част по възприетия начин. Въззивният съд е постановил разпределение не при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта, а като е предписал и предвидил бъдещи преустройства на общи части по естеството си - стълбата към втория етаж и северния вход на сградата, с цел обособяване на отделни дялове. Не е отчетен и статутът на коридора, който в частта, с която осигурява достъп до стълбището, е обща част по естеството си и не може да бъде изключен от ползване от собствениците на втория етаж и да бъде предоставен за ползване само от собствениците на първия етаж. Изложеното налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Предявеният иск трябва да се отхвърли като неоснователен. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени 2 207,50 лева деловодни разноски, представляващи платени възнаграждения за един адвокат и държавни такси за трите съдебни инстанции, посочени в представения в съдебно заседание списък за разноски и установени с приложените доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.