Решение № 7773 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 22/2018 г.

Решение № 7773 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 22/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. С. от гр. П. срещу решение № 310 от 10.11.2017 г., постановено по адм. д. № 344/2017 г. по описа на Административен съд - П.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде увеличен размера на пенсията. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. П., не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Е. А. С. от гр. П. срещу решение № 500813 от 14.06.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 500813**** от 24.11.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П. Основните спорни въпроси по първоначалното дело са се свеждали до това следва ли при изчисляване на пенсията на жалбоподателя да бъде включен допълнително осигурителен доход за м. октомври 1985 г. в размер 897.60 лв. и в тази връзка тя да бъде преизчислена. Със заявление вх. № 2109-13-29 от 28.09.2016 г. С. е представил удостоверение обр. УП-15 от 16.08.2016 г., в което и въз основа на разплащателните ведомости на прекратилия дейността си осигурител "Е. Г." АД гр. П. е отразено, че за м. 10.1985 г. лицето фигурира като "работник по 69-то постановление към Монтажна група без отр. дни и с изплатена сума - 897.60 лв. " В решение № 500813 от 14.06.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П. изрично е казано, че при отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст на С., за базисния период 1.10.1985 г. - 30.09.1988 г., осигурителният доход е изчислен по удостоверение обр. УП-2, изх. № 14 от 10.06.2013 г., издадено от "МИБУ ЕООД" гр. П., за длъжността "Директор ИВ". Спорните правоотношения през посочения период са се уреждали от Наредбата за използване на труда на работници и служители през свободното им време и на граждани, незаети в общественото производство, приета с ПМС № 69 от 29.12.1984 г., обн. ДВ, бр. 3 от 1985 г., в сила от 15.01.1985 г., отм., бр. 48 от 23.06.1987 г. Съгласно чл. 7, ал. 6 от наредбата работниците и служителите, когато работят по допълнителен трудов договор, се считат осигурени за трудова злополука, за което работодателите правят осигурителна вноска в размер 2 на сто върху допълнителното им възнаграждение. В чл. 7, ал. 5 от същата наредба изрично е казано, че полученото по това правоотношение възнаграждение не се взема предвид при определяне на размера на пенсията. Следователно фактът, дали по втория трудов договор за С. са били внасяни осигурителни вноски за всички осигурителни случаи вместо дължимите само за трудова злополука, е без правно значение. Разпоредбата на чл. 11 от отменения Закон за пенсиите взема предвид средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху който по силата на нормативни актове за общественото осигуряване са правени осигурителни вноски за всички осигурителни случаи. Нормативният акт, при условията на който С. е работил - ПМС № 69 от 29.12.1984 г., не е предвиждал такъв обем на осигуряване. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че вещото лице Попова изрично е заявила, че при проверките по ведомост и при НОИ не е установила наличие на рекапитулация за начислени осигуровки в размер на 35 % върху брутното трудово възнаграждение, както и че "не се виждат осигуровки". В тази връзка предположения и твърдения в обратен смисъл, не могат да бъдат приети, тъй като не са доказани. Съдът не е съобразил, че Правилника за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги, утвърден с ПМС № 35 от 5.06.1987 г., обн., ДВ, бр. 48 от 23.06.1987 г., отм., бр. 99 от 16.11.1999 г., в случая не е приложим, тъй като не е бил в сила към месец октомври 1985 г., за който период се спори. Следователно изложените мотиви относно хипотезите на чл. 34 от Правилника, не намират нормативна опора. В тази връзка съдът не е бил длъжен да дава указания на жалбоподателя, че не сочи доказателства, от които да бъде установено дали по основното си трудово правоотношение е работил на пълно работно време или е бил зает за част от законоустановеното работно време. Ето защо оплакванията на касатора за съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. След като жалбоподателят е работил при условията от Наредбата за използване на труда на работници и служители през свободното им време и на граждани, незаети в общественото производство, приета с ПМС № 69 от 29.12.1984 г., чийто текст на чл. 7, ал. 5 изрично сочи, че полученото по това правоотношение възнаграждение не се взема предвид при определяне на размера на пенсията, то не са били налице предпоставките на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО за изменение на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при включване на сумата 987.60 лв. в осигурителния доход. Стигайки до окончателния правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила по изложените в тези мотиви съображения. При този изход на спора разноски в полза на касационния жалбаподател не са дължими, а ответникът не е поискал присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,