Решение № 10328 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3609/2010 г.

Решение № 10328 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3609/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Горубсо - РМЗ" ЕООД против решение № 308/18.01.2010 г., постановено по адм. д. № 291/09 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на вземане на Община Мадан за такса битови отпадъци № 2107-013/26.06.2008 г. в потвърдената част от Областния управител на област Смолян.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Касаторът навежда касационните основания визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отмяна на атакувания акт.

Ответникът по касационната жалба-кметът на община Мадан не изразява становище по жалбата.

Ответникът-областният управител на област Смолян чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата с искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, а досежно основателността и приема следното:

Пред административния съд е обжалван акта в частта относно:

1. определената такса битови отпадъци за 2004 г. по декл. № 21070020 и лихвата върху тази сума;

1. определената ТБО за 2005 г. по същата декларация и лихвата върху сумата;

1. определената ТБО за 2006 г. по същата декларация и лихвата върху сумата;

1. определената ТБО за 2004 г. по декл. № 21070021 и лихвата върху тази сума;

1. определената ТБО в размер на 183,66 лв. за 2006 г. по декл. № 2107055 и лихвата върху тази сума.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата, приемайки, че не са налице основанията по чл. 71 от ЗМДТ за освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци на жалбоподателя.

Настоящият състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение в една част като необосновано и постановено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което и неправилно.

Член 71 от ЗМД регламентира, че такса не се събира, когато общината не предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Такса за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива не се събира, когато няма такива.

В чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ законодателят е предвидил задължение за кмета на общината да издаде заповед, в която да посочи границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозването. В конкретния случай по делото не е представена заповед на кмета на община Мадан, издадена по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Административният съд в съдебно заседание, проведено на 20.11.2009 г. е дал указания на ответниците, в това число и на кмета на община Мадан да се представят доказателства за предоставянето на услугите. Въпреки указанията на съда, заповед на кмета на община Мадан за процесните години, издадена на осн. чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ не е представена. Липсата на тази заповед по делото прави недоказано обстоятелството, че в районите, в които се намират имотите на жалбоподателя по процесните декларации, общината е предоставяла услугите-сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Само това обстоятелство е достатъчно да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 71, т. 1 и 2 от ЗМДТ, поради което таксата за тези услуги е незаконосъобразно определена с обжалвания акт.

Не така стои въпросът обаче с таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо. По делото са събрани достатъчно доказателства, че през процесните години на територията на община Мадан е имало депо за отпадъци. Наличието на депо е достатъчно обстоятелство да обуслови дължимостта на таксата.

По изложените съображения, решението на административния съд следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу акта на кмета, с който са определени ТБО, както следва: за 2004 г. - по декларация 21070020 за разликата над сумата от 872,41 лв. и начислената лихва върху тази разлика; по декларация 21070021 за разликата над 17 лв. и начислената лихва върху тази разлика; за 2005 г. - по декл. 21070020 за разликата над 581,61 лв. и начислената лихва върху тази разлика; за 2006 г. - по декл. 21070020 за разликата над 387,74 лв. и начислената лихва върху тази разлика; по декл. № 2107055 за разликата над 55 лв. и начислената лихва върху тази разлика. В посочените части обжалвания акт следва да се отмени като незаконосъобразен. В останалата част решението на административния съд следва да се потвърди.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд,