Решение № 16827 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9254/2011 г.

Решение № 16827 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9254/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по обща касационна жалба на Верислава Младенова Ралчевска и Любомир Каменов Петров, двамата от гр. София, срещу решение № 2566 от 27.05.2011 г. по адм. дело № 1968/2011 г. на Административен съд - София град. Общата касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. От данните по делото е видно, че касационните жалбоподатели са родители на детето Станислав, родено от първата жалбоподателка на 7.08.2009 г. Живеели са съвместно (на съпружески начала) и заедно са се грижили за детето в продължение само на няколко дни - до момента, в който майката е изпаднала в психическо разстройство на личността, поради което е била настанена на лечение и бащата, по причина, че не е могъл да полага необходимите грижи за няколкодневното дете, е поискал то на бъде настанено в специализирана институция. Това искане на бащата е било уважено. Със заповед № 09-79 от 9.09.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Сердика" (ДСП Сердика) - гр. София детето е временно настанено в Дом за медико-социални грижи за деца "Св. Параскева" - гр. София, а с решение от 16.04.2010 г. по гр. д. № 11038/2009 г. на Софийския районен съд Станислав е настанен в същата специализирана институция до навършване на 3-годишна възраст или до промяна на обстоятелствата. Промяна на обстоятелствата не е настъпила, според административния орган и според Административен съд - София град - майката Верислава Младенова Ралчевска не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата (психоза), но е изпаднала в трайно личностово разстройство, което се потвърждава и от сега представената с касационната жалба епикриза от Център за психично здраве "Проф. Н. Шипковенски" ЕООД, гр. София, която завършва така: "Обсъдено бе и представяне на ТЕЛК за преценка на трудоспособността и евентуално пенсиониране." Бащата Любомир Каменов Петров продължава да бъде безработен, а двамата с майката Верислава Младенова Ралчевска нямат собствено жилище, което при липсата на доходи у двамата означава, че не могат да си позволят да живеят съвместно дори на квартира. В социалния доклад с изх. № 241-0840 от 17.12.2010 г. на ДСП Сердика (адресиран до директора на РДСП - гр. София) е посочено, че двамата родители живеят в Дом за временно настаняване. При тези данни директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - София град е издал заповед № СО-РД 01/1994 от 22.12.2010 г., с която на основание чл. 83, ал. 2 и чл. 84, ал. 2 и 6 от Семейния кодекс (СК) е разпоредил детето Станислав на основание чл. 84, ал. 2 СК да бъде вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване. В мотивите на заповедта като предпоставки за разпореденото вписване са посочени: а) шестмесечният срок по чл. 93, ал. 2 СК е изтекъл; б) родителите без основателна причина не са поискали прекратяване на настаняването или промяна мярката на закрила и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗД). С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на двамата родители срещу тази заповед със следните мотиви: "Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, който е спазил процесуалните изисквания за форма на акта и правилно е приложил относимите материалноправни предпоставки на СК и на ЗЗД. Ответникът (директорът на РДСП) чрез представените доказателства установи съществуването на фактическите основания за издаване на заповедта и изпълнението на законовите изисквания. Взел е предвид данните, изложени в изготвения социален доклад ... в който подробно е изследвано състоянието на родителите, условията, при които е отглеждано детето непосредствено след раждането му, както и всички обстоятелства, които са от съществено значение за преценяване на възможността на детето да бъдат осигурени необходимите грижи." Решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според чл. 84, ал. 2 и 6 от Семейния кодекс (СК) директорът на РДСП издава заповед да бъде вписано в регистъра за пълно осиновяване дете, което е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно Закона за закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал в 6-месечен срок от датата на настаняването неговото прекратяване или промяна на мярката за закрила. В мотивите към постановеното от него решение Административен съд - София град е изложил следното становище, което напълно се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение: "Наличието на установения в СК шестмесечен срок без съмнение е продиктуван от стремежа на законодателя да защити максимално интересите на децата предвид възможността за осиновяване. В същото време преценяването на това, кое бъдеще за така наречените "деца в риск" е по-благоприятно за тях - осиновяване или отглеждане от биологичните родители - винаги поставя и редица въпроси от морално естество. С оглед принципите на равнопоставеност и пропорционалност (съразмерност), законът е предвидил специални изисквания, които бяха споменати по-горе. Така дори по някаква причина родител формално да е пропуснал 6-месечния срок да поиска промяна на мярката за закрила на детето, компетентният административен орган е длъжен да изследва дали пропускането не се дължи на основателни причини. В подписаните жалби от родителите до горестоящия административен орган (л. л. 15, 17) изрично е изразено несъгласие да бъде вписано детето в регистъра. Като причина да не бъде поискано прекратяване на настаняването в специализираната институция бащата е посочил заболяването на майката и липсата на доходи. Поискано е продължаване на срока за отглеждане в дома." За съжаление Административен съд - София град е спрял до тук и не е дал отговор на съществения въпрос - заболяването на майката и обстоятелството, че бащата е безработен дали са основателна причина, поради която те не са поискали прекратяване на извършеното по административен ред настаняване на детето в специализирана институция. Не е дал отговор и на въпросите, неразривно свързани с този - а) лечимо ли е заболяването на майката и ако е лечимо в какъв период от време може обосновано да се очаква нейното пълно възстановяване или поне до степен, която все пак позволява тя да полага необходимите на детето майчини грижи, и б) трайна ли е вече безработицата на бащата или съществуват обстоятелства, които обуславят извода, че с известна помощ от съответните институции той може да преодолее това състояние. В хода на съдебното производство по гр. д. № 11038/2009 г. на Софийския районен съд е била назначена съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице по която е представило подробно аргументирано писмено заключение, че "Верислава Ралчевска не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата - психоза", но диагнозата при нея е личностово разстройство от кръга на емоционално нестабилните в съчетание с употреба на ПАВ (психо-активни вещества; в случая - марихуана и амфетамини), което е "трайно състояние и не подлежи на сериозни колебания, но и медикаментозно лечение трудно може да го коригира." Все пак вещото лице доц. д-р Владимир Тодоров Велинов е посочил, че все пак може при определени условия да се очаква възстановяване - "подходящи методи за преодоляване на ли (ностовото разстройство могат да бъдат продължителни и упорити дейности за психосоциална рехабилитация." Крайното становище на това вещо лице е било, че при Верислава Ралчевска "личностовото разстройство от емоционално нестабилния кръг в съчетание с описаните (при нея) когнитивни параметри (от лат. cognitio - познание; т. е. тези параметри са внимание, вербална памет, лицева памет, гладкост на изказа, време на реакция и т. н. "функции" на личността) водят до социална некомпетентност и силно я затрудняват да се грижи пълноценно за себе си или за друг човек, а още повече за няколкомесечно бебе." Въз основа на това експертно заключение Софийският районен съд е приел, че "майката на детето не е в състояние да се грижи за него". И след като е приел и че "въпреки заявената воля от страна на бащата да полага грижи за детето, същият следва да е в състояние да му осигури дом, както и да задоволи потребностите му от храна, облекло и т. н., което за момента не се установява да е възможно", Софийският районен съд е настанил детето в специализирана институция до навършване на 3-годишна възраст или до промяна на обстоятелствата. Така към датата на оспорената сега заповед на директора на РДСП е бил дължим отговор на въпроса има ли промяна на обстоятелствата. На всичките изброени по-горе въпроси директорът на РДСП не е дал отговор. Отговори на тези въпроси не могат да бъдат извлечени от съдържанието на социалния доклад, който отразява обстоятелства от 2009 г. Необходимо е било длъжностните лица от ДСП Сердика да направят ново проучване и да изложат нови констатации, въз основа на които да се дадат убедителни отговори на въпросите: има ли промяна на обстоятелствата, които на 16.04.2010 г. са мотивирали Софийския районен съд да настани детето в специализирана институция и ако няма промяна - нито към добро, нито към по-лошо - в тези обстоятелства дали те не са основателна причина двамата родители да не поискат отмяна на настаняването или промяна на мярката. На тези въпроси отговори следва да бъдат дадени, защото вписването на детето в регистъра за пълно осиновяване вече поражда реалната възможност да бъде прекъсната връзката между детето и жалбоподателите като негови биологични родители. Необходимостта от такова прекъсване следва да бъде задълбочено, а не формално аргументирана и това е задължение на социалните работници. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспорената от касационните жалбоподатели заповед на директора на РДСП се отмени като незаконосъобразна и делото да се изпрати като преписка на този административен орган за решаване по същество на въпроса следва ли детето Станислав да бъде вписано в регистъра за пълно осиновяване, като съобрази указанията по тълкуването и прилагането на чл. 84, ал. 2 СК, дадени по-горе с тези мотиви. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,