Решение № 6569 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1697/2011 г.

Решение № 6569 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1697/2011 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Антон Димитров Бойчев, от гр. Ямбол, против Решение № 249/11.11.2010 г. по адм. дело № 173/2010 г. на Административен съд - Ямбол, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Тодор Димитров Бойчев изразява писмено становище за основателност на касационната жалба. Ответникът - началник сектор Ямбол при РДНСК-Югоизточен район, чрез писмено възражение от пълномощника му - юрисконсулт Василева, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд -Ямбол е отхвърлил жалбата на Антон Димитров Бойчев против Заповед № ДК-02-Я-018/17.09.2009 г. на началника на РДНСК-Ямбол, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Козирка на фасада от юг на жилищна сграда" в УПИ III-2049, кв. 115 по плана на гр. Ямбол, като неоснователна. Прието е, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон- чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Възраженията на оспорващия за наличие на разрешение за строеж № 134/1999 г. за този строеж, респ. за приложение на чл. 113, ал. 1 от Наредба № 5/2001 г. за ПНУТ (отм.), който не изисква такова разрешение за строеж, са отхвърлени също като неоснователни. Решението е правилно. При установеност на правно релевантните факти законосъобразни са изводите на съда, че процесния строеж: "Козирка на фасада от юг на жилищна сграда", построена в УПИ III, кв. 115 на гр. Ямбол, е изграден в отсъствие на одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, каквито се изискват, съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148 от ЗУТ, поради което е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. По делото е категорично установено, че процесната козирка е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като представлява издатина - част от жилищната сграда, по определение от чл. 105 от цитираната по-горе Наредба № 5/21.05.2001 г. за ПНУТ (отм.), в сила към датата на извършване на строежа. От описанието на козирката по вид, материали и начин на изпълнение, съгласно неоспореното по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, законосъобразно е прието, че същата не е леко слънцезащитно устройство по чл. 113, ал. 1 от същата наредба, за което не се изисква разрешение за строеж. Козирката не е и сред строежите по чл. 147, ал. 1 от ЗУТ и чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Поради това и отсъствието на цитираните строителни книжа за строежа, правилно е прието, че е незаконен и заповедта за премахването му като такъв строеж е законосъобразна. Пред настоящата инстанция отново се поддържа довод за наличието на одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж № 134/1999 г., които обхващат и процесната козирка, поради което обжалваното решение е неправилно. Към съображенията на първоинстанционния съд за неоснователност на това възражение, следва да се допълни и следното. Одобрените архитектурни и конструктивни проекти от община-Ямбол, въз основа на които е издадено Разрешение за строеж № 134/1999 г., не съдържат графична част, предвиждаща изграждането на процесния строеж, във вида, в който е изграден. В обяснителните записки към тези проекти е упоменато изграждане на козирка по южната фасада, но същата не е елемент от конструктивния проект, защото е предвидена да бъде изградена като лека метална конструкция, каквато на място липсва. Това е видно от копията на одобрения архитектурен проект на жилищната сграда-фасада от юг, на стр. 172 от първоинстанционното дело, намиращи се в община-Ямбол, което копие се различава по съдържание от представеното такова в касационното производство. На последното липсва заверка от община-Ямбол, поради което не е част от одобрения архитектурен проект, въз основа на който е издадено РС № 134/99 г. Върху одобрения такъв липсва като елемент на одобреното преустройство изграждането на козирка по фасада от юг на жилищната сграда. Като неоснователна касационната жалба подлежи на отхвърляне, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение