Решение № 7063 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3860/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, депозирана чрез процесуален представител, против Решение 25521/02.12.2024 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 10465 по описа за 2024 г. на този съд. Със съдебното решение по жалба на Е. Е., [ЛНЧ], гражданин на Афганистан, непридружен непълнолетен, е отменено Решение 8751/16.08.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС по чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия, и преписката е върната за ново разглеждане. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК поради постановяването му при нарушение на материалния закон и необоснованост. Обосновава се с липсата на законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Излага, че е съобразен висшият интерес на детето. Представя писмени доказателства справка относно актуалната обществено-политическа обстановка в Афганистан. По подробни съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касация Е. Е., редовно призован, не се явява на проведеното съдебно заседание и не изразява становище. Представителят на ВКП дава заключение за основателност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. С обжалваното съдебно решение е отменено по жалба на Е. Е., непридружен непълнолетен, гражданин на Афганистан, Решение 8751/16.08.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия, и преписката е върната за ново разглеждане. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата по закон форма, но бежанската история не е била преценена достатъчно обективно, като се налагало събиране на още информация за страната на произход. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно, поради което трябва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата на Е. Е. срещу решението на председателя на ДАБ при МС. От данните по делото се установява, че по отношение на лицето са спазени всички гаранции за отчитане на висшия интерес на детето. Назначен е представител от НБПП, както и представител на социалните служби. Видно от мотивите на решението на председателя на ДАБ са обсъдени всички факти и обстоятелства от личната история на кандидата и при преценката на най-добрия интерес на детето е извършена преценка на състоянието на неговите близки, доколкото е отчетено, че неговите роднини продължават да живеят Афганистан. Следователно, така предприетите действия в рамките на административното производство обосновават спазването на необходимата процедура по Закона за закрила на детето с оглед осигуряване защита на интереса на лицето, ненавършило пълнолетие. Необоснован е изводът на съда, че от страна на административния орган не е са обсъдени всички факти и обстоятелства, свързани с личното положение на лицето спрямо държавата му на произход и изложената бежанска история. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретната лична история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Не са изтъкнати обстоятелства, от които да се заключи, че спрямо него са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Посоченият от съда неизяснен въпрос относно доказателства за отношението на талибаните към бившите управляващи, вкл. представителите на изпълнителната и законодателната власт, не е относим към положението на лицето, доколкото не твърди да е имал такова качество. Чужденецът, непридружен непълнолетен, е мотивирал молбата си за международна закрила с това, че в страната на произход леля му е била народен представител, а баща му неин телохранител, като баща му е имал проблеми с талибаните и към момента бил в затвора. Молителят посочва, че не е имал проблеми на религиозна и етническа основа. Не е бил осъждан и не е политически ангажиран. Всъщност въпреки твърденията, че баща му е в затвора, лицето не е обяснило причината, поради която е задържан. Към момента на интервюто майка му, братята му и сестрите му продължават да живеят в Афганистан. На 25.06.2024 г. е изготвена докладна записка с вх. ВР-370, видно от която чужденецът напуска самоволно общежитието на РПЦ София, ПМЗ - Военна рампа и от тогава е в неизвестност. Във формуляра за бърза оценка на най-добрия интерес на детето е посочено, че лицето е заявило желание да отиде в Швейцария. Правилен е изводът на административния орган, че в случая се касае за мигрант, а не за лице, нуждаещо се от международна закрила. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Липсват данни и твърдения Е. Е. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния орган е извършен анализ на предоставената бежанска история и актуална информация относно Афганистан с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Не се установяват данни понастоящем конфликтът в Афганистан да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск за лицето от понасяне на тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС, решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07). Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на лицето се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от тежки посегателства, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото. С оглед изложеното, като е отменил решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет и е върнал преписката за ново произнасяне, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови отхвърляне жалбата на лицето срещу административния акт.