Решение № 669 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2590/2019 г.

Решение № 669 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2590/2019 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "Хелт енд Уелнес АДСИД" в несъстоятелност, подадена чрез синдик Б. Кеворкян, против решение № 1922/16.10.2018 година, постановено по адм. дело № 1868/2018 г. на Административен съд - Варна. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Директор на Басейнова дирекция "Черноморски район" оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалба от "ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС" АД /в несъстоятелност/ ЕИК 175130852, представлявано от синдик Б. Кеворкян, срещу Решение № 45/26.04.2018 г. издадено от директор на Басейнова дирекция "Черноморски район" /БДЧР/, с което на основание чл. 79а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закон за водите /ЗВ/ е отнето Разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения № 21590112/11.05.2012 г. издадено от директора на БДЧР, изменено с Решение № 1042/29.01.2013 г. на директора на БДЧР, за водовземане от подземни води, чрез водовземно съоръжение – Тръбен кладенец ТК "ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС" АД – КК "Св. Св Константин и Елена", общ. Варна, обл. Варна, с цел и обект на водовземането: за други цели – поливане на зелени площи и измиване на площадки за нуждите на Хотелски комплекс "Сана парк", находящ се в гр. Варна, КК "Св. Св Константин и Елена" издадено на "ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС" АД – в несъстоятелност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил от фактическа страна, че Разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения № 21590112/11.05.2012 г. е издадено от директор на БДЧР, изменено е с Решение № 1042/29.01.2013 г. на директор на БДЧР, титуляр на разрешителното е "ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС" АД, целта на разрешителното е – други цели /поливане на зелени площи и измиване на площадки/, водовземното съоръжение е Тръбен кладенец "ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС" АД, КК "Св. Св. Константин и Елена" с дълбочина 50 м., намиращ се в УПИ ІІ-139, кв. 11 по плана на КК "Св. Св. Константин и Елена", общ. Варна, обект на водоснабдяване – хотелски комплекс "Сана парк" в КК "Св. Св. Константин и Елена". Разрешителното е с срок на действие от 11.05.2012 г. до 30.08.2022 г. Извършена е проверка на обект – хотелски комплекс "Сана парк", съставен е Констативен протокол № 213/8.06.2016 г. от главен специалист при БДЧР в присъствието на двама свидетели присъствали на проверката. Установено е в момента на проверката, че показанията на водомера са 6911 куб.м С писмо вх. № 26-00-653/30.06.2016 г. по описа на БДЧР от "ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС" АД са представени: Доклад по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ за 2015 г., Декларация по чл. 194б от ЗВ за 2015 г. и отчети за ползваните количества вода за периодите 1.07.2015 г. – 31.12.2015 г. в размер на 2871 куб.м. и 1.01.2016 – 30.06.2018 г. в размер на 0 куб.м. От представените отчети се установява, че от 1.11.2015 г. дружеството не е извършвало водовземане, поради това, че показанията на водомера от 30.10.2015 г. до 30.06.2016 г. са 6911 куб.м. Изготвени са: 1. Доклад на 8.06.2016 г. от гл. специалист при БДЧР, в който е посочено, че не е представен доклад за изпълнение условията в разрешителното за 2015 г., не е представена декларация по чл. 194 б от ЗВ, не са платени таксите за водоползване в размер на 1430,56 лева за 2015 г. и са посочени дължимите такси за предходни години; 2. Доклад на 21.03.2017 г. от гл. експерт при БДЧР за водовземане на минерални води, който не е относим към настоящия случай; 3. Доклад на 21.03.2018 г. от гл. експерт при БДЧР за водовземане на минерални води, което не е относим към настоящия случай. Въз основа на посочените фактически установявани, които не се оспорват от касационния жалбоподател съдът е направил обоснован и правилен извод за неоснователност на обжалването и законосъобразност на обжалвания адимнистративен акт. Според чл. 79а, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за водите, органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от следните условия неизползване на изградена водностопанска система за срок една година; осъществяване на водовземане и/или ползване извън целите, посочени в разрешителното нарушаване условията на разрешителното; По делото е било установено, че че жалбоподателят не е ползвал изградената водностопанска система за срок повече от една година, Административният орган и решаващият съд правилно са приели, че е налице предпоставката по чл. 79а, ал. 1, т. 1 от Закона за водите за отнемане на разрешителното. Жалбоподателят не е изпълнил и задължението си за представяне на доклад за изпълнение на условията в издаденото разрешително в срок до 31.03.2017 г. да се отчете за 2016 г. и в срок до 31.03.2018 г. да се отчете за 2017 г., като не е спазил изискването на чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите. Не е подал декларации с информация за определяне на дължимата такса за 2016 г. и за 2017 г. Налице са били предпоставките на чл. 79а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за водите, за отнемане на разрешителното за водовземане от подземни води поради неспазване на условията за ползване, предвидено в самото разрешително. С оглед на горното, решението на АС - Варна следвада се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд