Решение № 15710 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8569/2009 г.

Решение № 15710 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8569/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Васил Григоров Василев от гр. Варна, против решение № 278/15.04.2009 год., постановено от Окръжен съд - Варна по адм. дело № 2131/2006 год., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-10-43 от 25.08.2006 год. на Началник РДНСК - Варна, издадена на основание чл. 156 ЗУТ, за отмяна на разрешение за строеж № 179 (ГИ) 16.08.2006 год. на Главния архитект на община - Варна, за строеж: "В и К отклонение за семеен хотел и ресторант в УПИ ХI-1475" по плана на в. з. "Траката", гр. Варна. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От ответника - Началник на РДНСК - Варна не е депозирано възражение в срока по чл. 232 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Видно е по делото, че за гореописания строеж е било издадено разрешение № 179 (ГИ)16.08.2006 год. на Главния архитект на община - Варна, отменено с процесната заповед на Началника на РДНСК - Варна, издадена на 25.08.2006 г., тъй като за обекта, в нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 3 ЗУТ, не е бил представен проект за безопасност и здраве, не са изяснени собствениците на имота, в който е предвидено разполагане на септична яма, инвестиционните проекти са одобрени без да е представен предварителен договор с експлоатационното дружество В и К за присъединяване към мрежата, липсват инженерни изчисления по отношение на техническите характеристики на водопровода, канализационните клонове и септичната яма, не е представено разрешително за ползване на воден обект при заустването на водите от дъждовната канализация и др. Тази заповед съдът е потвърдил с оспореното решение. В хода на процеса е било назначено вещо лице, което, при подробно поставена задача, е изготвило съдебно-техническа експертиза, възприета от решаващия състав. С доводите в касационната жалба не се променя гореописаната, правилно изяснена фактическа обстановка, което я прави неоснователна, касационни основания за отмяна на решението не са налице. Жалбата не е придружена с нови доказателства, които да опровергаят изводите на вещото лице, в които, пункт по пункт са посочени липсващите към преписката документи. По категоричен начин е установено в хода на процеса, че издаденото на 16.08.06 год. разрешение за строеж действително е незаконосъобразно, тъй като липсва заверка и предварителен договор с "В и К" ООД, не е бил изготвен протокол № 2а от Наредба № 3 за откриването на строителна площадка и даване на строителна линия, няма становище на съответната Басейнова дирекция по чл. 41, ал. 1 от ЗВ, липсват посочените вече инженерни изчисления, не е извършена от консултанта оценка за пълнота и съответствие, изисквана по чл. 142, ал. 5, т. 5 ЗУТ. Съдът се е съобразил с описаните обстоятелства по делото и правилно е приел като несъобразени разпоредбите на чл. 143, ал. 1, т. 3, чл. 144, ал. 1 и ал. 2, чл. 182 , вр. с чл. 193, ал. 4 и чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, по отношение на издаденото разрешение за строеж № 179/2006 год. на Главния архитект на община - Варна. Твърдението в жалбата, че са представени всички необходими доказателства не е доказано, тъй като цитираните от експерта изисквания за представяне на съгласувателни документи, предварителен договор за присъединяване, становище на Басейновата дирекция и пр., не са налице към датата на представянето на заключението в съда - 18.02.2009 год. Показателен е и фактът, че заключението не е било оспорено от страните и същото с основание е залегнало в мотивите на решението. Вярно е, че 25.08.2006 год., Началникът на РДНСК - Варна е издал и заповед № ДК-09-28-С, с която е наредил спирането на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225 ЗУТ, поради липса на одобрени проекти, строително разрешение, протокол за строителна линия и ниво (констативен акт № 85 от 08.08.2006 год., приложен на л. 18 по делото). По жалба срещу нея е било образувано адм. дело № 2117/2006 год., с решението, по което - № 454/03.07.2008 год., Варненският окръжен съд е отменил административния акт. Мотивите му са обосновани с факта на представени към датата на издаването на заповедта "разрешение за строеж, одобрени проекти и строителни книжа", както и с оглед възприетата съдебно-техническа експертиза, установила, че строежът е изпълнен изцяло в съответствие с тях, без отклонения и цялата инфраструктура (настилки, озеленяване, изолации) е възстановена. На основание чл. 188, ал. 3 ГПК, вр. чл. 45 ЗАП, за описаните факти е прието, че следва да бъдат взети предвид. Така постановеното решение е оставено в сила с решение № 5379/27.04.2009 год. по адм. дело № 12877/08 год. на ВАС. С оглед наведените от касатора оплаквания следва да се подчертае, че двете дела имат различен предмет и засягат законосъобразността на два различни административни акта, издадени от един и същ орган, в един и същи ден. И докато обезпечителната мярка и двете съдебни инстанции са счели за неоправдана, (с оглед представянето на одобрените проекти и разрешението за строеж, издадени след датата на проверката, но преди тази на заповедта, с данни за съответствие на извършеното към момента строителство със строителните книжа), то на съвсем други основания е издадена процесната заповед, отнасяща се до законосъобразността на същите тези строителни книжа. В мотивите на акта приложените от Василев: заявление, скица от 14.08.2006 год., комплексен доклад, технически проект и заповед за право на прокарване на канализация с дължина на трасето 253.40 м са отчетени, но са посочени и липсващите такива, които всъщност са обосновали издаването на заповедта. С оглед тези съображения, решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,