Решение № 13401 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8870/2011 г.

Решение № 13401 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8870/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Андреевич Златoв, чрез неговия пълномощник срещу решение № 1139/12.05.2011 г. по адм. д. № 219/2011 г. на Административен съд гр. Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение за материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на РДНСК-Североизточен район, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-СИР-79/26.11.2010 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която му е наредено да премахне на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ незаконен строеж "едноетажна пристройка към съществуваща сграда в поземлен имот № 037002, местността "Орехчето", землище на с. Звездица, община Варна като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Така приетите от съда доказателства подкрепят направените от съда фактически констатации. Такава е и фактическата констатация, че жалбоподателят е собственик и извършител на незаконен строеж, тъй като е подменил дървени стени на закупената от него постройка с такива от итонг. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорваната, която да предизвика правната последица премахване. С оглед времеизвършването на строежа и с оглед предназначението на земята, същият не попада в нито една от хипотезите на § 16 ПЗРЗУТ и подлежи на събаряне. В този смисъл ирелевантно е обстоятелството, че строежът е бил предмет на прехвърлителна сделка, тъй като и незаконните строежи могат да бъдат предмет на разпореждане. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, развити и пред първата инстанция, че отразеното в нотариалния акт удостоверение за търпимост обхваща и процесната постройка, тъй като видно от заключението на вещото лице, не е налице идентичност. Що се касае до претенцията за търпимост на изграденото, то теренът е със статут на земеделска земя и както понастоящем, така и съгласно приетия ТУП на гр. Варна /1998 г./ застрояването е недопустимо. Предвид изложеното, като е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Решението е материалнозаконосъобразно и следва да остане в сила. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят отмяна му. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение