Решение № 13339 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11428/2018 г.

Решение № 13339 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11428/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славина Владова Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Образувано е по касационна жалба на Съвета за електронни медии (СЕМ), чрез процесуалния му представител, срещу решение № 10112 от 24.07.2018 г. по адм. д. № 4512/2018 г. на Върховния административен съд, състав на Седмо отделение, с което по жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД (БТК) със седалище в гр. С. е отменено решение № РД-05-10 от 13.02.2018 г. на СЕМ, с което е указано на БТК, като доставчик на медийни услуги, осъществяващ дейност съгласно Удостоверение за регистрация № ЛРР-02-4-155-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование ВИВАКОМ АРЕНА (VIVACOM ARENA), да спазва безусловно принципа на чл. 10, ал. 1, т. 8 от ЗРТ, като гарантира авторските права, уреждайки законосъобразното включване в програмата на музикални произведения. В касационната жалбата се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства. Твърди, че е неправилен извода на съда за допуснати нарушения на административно производствените правила, тъй като в оспореното решение на СЕМ и документите, предхождащи издаването му, се съдържат фактическите установявания, включително мотиви защо не е уважено възражението на БТК. Твърди в тази връзка, че са били налице материално правните предпоставки за издаване на решението на СЕМ, тъй като БТК не е доказала отстъпването на авторските права върху музиката в два филма, излъчени в негова платформа, като обратният извод направен в оспореното съдебно решение е незаконосъобразен. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава решението на СЕМ. Претендира разноски и възнаграждение за един юрисконсулт. Ответникът БТК, чрез процесуалния си представител и с представен отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата. Иска оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното съдебно решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение, тричленният състав на ВАС, е приел, че решението на СЕМ, предмет на производството, е издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на закона. Приел е, че при издаване на решението си СЕМ е допуснал нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, без да са обсъдени възраженията и представените от "БТК" АД в подкрепа на твърденията му писмени доказателства, без административният орган да провери и прецени всички събрани по делото писмени доказателства. Приел е, че тези нарушения са довели и до нарушение на материалния закон. Стигнал е до този извод, тъй като нито в решението на СЕМ, нито в протокола от проведеното на 21.12.2017 г. заседание на съвета са изложени конкретни фактически установявания и доказателства, от които органът е извел заключението си, че дружеството е нарушило принципа на чл. 10, ал. 1, т. 8 от ЗРТ, както и че такъв извод не следва и от приложеният по делото доклад на Дирекция "Специализирана администрация - НЛРПР". Приел е, че в нарушение на производствените правила решението е основано единствено на получен от сдружение МУЗИКАУТОР сигнал и приложените към него доказателства - разменена кореспонденция по електронна поща с дружества за колективно управление на авторски права във Франция и САЩ. Приел е, че представените от БТК с възражение по решението договори, с които е поискано установяване на наличието на права за излъчване на произведенията, не са обсъдени, както и че органът е следвало ако счита, че същите не пораждат право на телевизионно разпространение на процесните музикални произведения, е следвало да изложи ясни съображения защо не кредитира тези доказателства. Поради това е приел и недоказаност на нарушение на права и права, чийто титуляр е единствено МУЗИКАУТОР. Приел е, че изложените подобни аргументи едва в хода на устните състезания по делото, не могат да се кредитират, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, но най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган. Приел е и материална незаконосъобразност на акта, тъй като най-напред при издаване на акта не са представени доказателства, че използването на спорните музикални произведения, включени във филми, е договорено чрез организация за колективно управление на права, като представената кореспонденция между Музикаутор и SACEM и ASCAP (организации за колективно управление на права от Франция и САЩ) също не установява по категоричен начин подобно договаряне. Приел е, че е установено, че SACEM и неговите членове са поверили на Юропакорп изключителното управление на изпълненията си и механичните права. В представените по делото Договор с Юропакорп на дружеството разпространител на филма от "Париж с любов", както и от договора на Юропкорп с авторите на песните и от кореспонденцията с посоченото сдружение, е приел, че е установено, че правата върху две от песните са изчистени на световно ниво, а по отношение на третата тя е оригинална такава от саундтрака на филма. По отношение на музикалните произведения от втория филм "С. светлина" е приел, че от една страна е налице договор, от който може да се направи извод да отстъпени права върху музикалните произведения, от друга е налице отговор на АSCAP, от който се установява, че Американското сдружение не е предоставяло на друга организация, различна от Музикаутор, правото да лицензира в Р. Б. публичното изпълнение на творби от репертоара на сдружението. Приел е обаче, че това противоречие не е изяснено от административния орган, поради и което вмененото нарушение в тази връзка не е било доказано безспорно. Решението е правилно. Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 8 от ЗРТ е обща норма и очертава принципите, от които следва да се водят доставчиците на медийни услуги, като спорния от тях и който е вменен като нарушени на БТК е този по гарантиране на авторските и сродните права в предаванията и програмите. Посоченият общ принцип при вменено нарушение на същия, предполага конкретно и ясно излагане на мотиви относно това какви права са нарушени и по какъв начин. Правилен е извода на тричленния състав, че с оспореното решение на СЕМ такова ясно описание липсва. Това е така освен по изложените от тричленния състав на ВАС мотиви и с оглед посоченото в оспореното решение, че в програмата на ВИВАКОМ АРЕНА са използвани без договор музикални произведения без да са уредени предварително правата за това. За да достигне до този извод административният орган се е позовал само на факта, че БТК осъществява дейността си при липса на договор с организацията за колективно управление на плава – Музикаутор. Правилен е извода за допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК, а именно за издаване на оспореното решение на СЕМ при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая, както и при несъбрани служебно доказателства във връзка с изложените от страните противоположни тези. Оспореното решение на СЕМ е издадено въз основа на доклад на Дирекция "Специализирана администрация - НЛРПР". От този доклад обаче отново не става ясно защо се приема наличието на нарушение на принципа на чл. 10, ал. 1, т. 8 и нарушение, представляващо излъчване на два филма с включени в тях музикални произведения, които не са били с уредени авторски права. Това е така, тъй като видно от посочения доклад в първата му част е изрично посочено, че от представените договори на "А плюс Синема" ЕООД и "А плюс филмс" ЕООД и такива с Юропакорп (дружество за колективно управление на права - Франция) и Крисолта филм енд ТВ лимитид (Великобритания) е видно, че филмите "О. П. с любов" и "С. светлина" се разпространяват с уредени лицензионни права, включително и за музикалните произведения за филмите, които представляват част от тези лицензионни права. Във втората част на доклада е цитирана кореспонденцията на Музикаутор с френско дружество за управление на права SACEM и американско такова – ASCAP, от което прави извод, че от двете сдружения потвърждават, че като цяло телевизионните канали получават лицензите си от сдруженията на авторите за излъчването на целия репертоар, а не според случая (SACEM), както и че само Музикаутор има право да лицензира произведения от репертоара на американското сдружение, включително за филма "С. светлина". Само въз основа на тази кореспонденция СЕМ е приел нарушение на права, без да обсъди представените по делото други доказателства, включително договорите, както и твърдението за директно предоставяне и заплащане на авторски и лицензионни права директно на титуляра. Правилен е извода на тричленния състав, че от оспореното решение на СЕМ, както и от цялата административна преписка не става ясно защо административният орган се е позовал само на кореспонденцията на подателя на сигнала, но не е обсъдил и другите представени доказателства. Видно от цитираното по – горе, което потвърждава и неизясняване на релевантните за спора факти, е налично и противоречие в мотивите на доклада, на който се основава решението на СЕМ, тъй като от една страна е прието наличие на уредени лицензионни права, включително за музикалните произведения във филмите с представените договори, а от друга е стартирало производство за даване на задължителни указания за неизпълнение на принципа за гарантиране на авторските права. Следва да се посочи и че дори да се приеме за меродавна кореспонденцията на Музикаутор за установяване на нарушение на принципа за гарантиране на авторски права, то същата не потвърждава извършено нарушение на авторските права с излъчване на филмите и в частност включените в тях музикални произведения. Това е така, тъй като на първо място видно от кореспонденцията с френското сдружение SACEM е, че Мюзикаутор е отправил директно запитване за това вярно ли е твърдението на разпространителя на филма "О. П. с любов", че авторските и лицензионни права за излъчване на филма са заплатени директно на титуляра. В писмото на SACEM до Музикаутор няма отговор на този въпрос, същият е общ и посочва, че правата за защита на интересите на членовете на френското сдружение за България са предоставени на Музикаутор. Т. е. от отговора не се установява, че не са заплатени авторските права или че са нарушени в частност по отношение на спорния филм. Що се отнася до отговора на американското сдружение на запитването на Музикаутор, то същият не внася яснота по отношение на спорния американски филм "С. светлина" и музикалните произведения в него. Това е така, тъй като отговора на американското сдружение касае друг филм "Студената светлина на деня" и не са представени доказателства, дори няма твърдение, че двата филма спорният "С. светлина" и посоченият от американското сдружение "Студената светлина на деня" са едни и същи филм. Това идва в потвърждение на извода на тричленния състав за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, а именно неизяснени факти и обстоятелства от значение за спора, които съответно са се отразили на материалната законосъобразност на решението на СЕМ. Това е така, тъй като за да бъде отправено задължително указание, следва да е било установено нарушение на принципи, а в настоящия случай нарушение на принципи не е установено. Съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав: