Решение № 366 от 22.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1087/2013 г.

Решение № 366 от 22.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1087/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Я. Ю. К. против решение № 100 от 22.03.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1322/2012 г. В жалбата са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се съществено нарушение по чл. 281, ал. 8 НПК и чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Излагат се аргументи и за явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или изменяване на решението и намаляване на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с отлагане на изпълнението по реда на чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. Г.) поддържа жалбата и допълненията, представени към нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което настоява въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 337 от 20.11.2012 г. по н. о. х. д. № 4628/2012 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Я. Ю. К. за виновен в това, на 27.10.2011 г. в [населено място], на публично място, без надлежно разрешително да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло 16, 22 гр. и с 0, 3%, съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол, на стойност от 97, 32 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложил наказание от пет години лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на двадесет хиляди лева. Съдът е определил затворническо общежитие от открит тип и първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Отнел е наркотичното вещество в полза на държавата, зачел е задържането на подсъдимия и в негова тежест е възложил разноските, направени по делото. С решение № 100 от 22.03.2013 г. по в. н. о. х. д. № 1322/2012 г. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд. Касационната жалба с доводи за нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд не е нарушил забраната по чл. 281, ал. 8 НПК, използвайки единствено свидетелските показания от досъдебното производство, които са били инкорпорирани към доказателствените материали, подлежащи на съдебно обсъждане по реда на чл. 281, ал. 4 НПК. След като е преценил, че свидетелските показания от досъдебното производство разкриват противоречия с показанията в съдебно заседание само по незначителни детайли от хронологията на събитието, Софийският апелативен съд е изградил съществените фактически констатации за деянието и авторството на подсъдимия К. въз основа на показанията на св. Ц., депозирани в съдебно заседание, подкрепени от показанията на други свидетели (св. М., св. В. и св. А.), данните от протокола за оглед, веществените доказателства и резултата от експертното изследване. Няма нарушение на принципа за непосредственост по чл. 18 НПК. Свидетелите, чиито показания от досъдебното производство са били прочетени и приобщени към доказателствените материали са били разпитани и непосредствено в съдебно заседание с участието на подсъдимия и упълномощения защитник. Следователно, съдът е осигурил равни възможности на страните да участват активно в разпита на свидетелите. Неприемливо е и оплакването на жалбоподателя за пристрастност на съда, тъй като не бил разгледал хипотези за виновност на други лица и за отсъствието на дактилоскопни следи върху веществени доказателства (плик и везна), респективно, подсъдимият да е бил лишен от справедлив процес, на който той има право по чл. 6 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Суверенно и конституционно закрепено е правомощието на прокурора срещу кого да повдигне и какво обвинение. Съдът е бил длъжен да се произнесе в рамките на обвинителния акт и да реши въз основа на доказателствата дали очертаните факти в обвинителния акт са доказателствено установени и дали те покриват съответния състав на престъпление по Наказателния кодекс, за който подсъдимият К. е имал обвинение. Защитникът твърди и нарушение по 284 НПК с аргумента, че съдът не е предявил на страните полиетиленовата опаковка, придружена от етикет, в която марихуаната е била поставена и запечатана след нейното откриване и изземване при огледа на местопроизшествието. Полиетиленото пликче, което е било използвано за опаковане на откритата марихуана не е веществено доказателство по смисъла на чл. 109 НПК, поради което не са налице последиците, които свързва с това защитникът - съществено процесуално нарушение по чл. 284 НПК. Неприемлив е и доводът за нарушени права на подсъдимия, който не бил присъствал при опаковането на марихуаната (от техническия помощник) и не могъл да възприема случващото се, при положение, че веществени доказателства са били открити и иззети при оглед на местопроизшествието. Връзката на веществените доказателства с подсъдимия К. са били установени по друг доказателствен път - посредством свидетелски показания. Ето защо в рамките на установените фактически положения, изведени без съществено процесуално нарушение, законосъобразно е прието съставомерност на деянието на подсъдимия по чл. 354а, ал. 2 вр. ал. 1 НК както в обективно, така и в субективно отношение. От гледна точка и на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е допуснато нарушение. Доводите на защитата за явна несправедливост на наказанието са ОСНОВАТЕЛНИ. Въззивният съд е взел предвид едно несъществуващо по делото обстоятелство (освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК) и незаконосъобразно го е отчитал при индивидуализация на наказанието. Установените смекчаващи отговорността обстоятелства, признати от въззивния съд, и разгледани заедно с добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия образуват система от многобройни смекчаващи обстоятелства. Преценката им в съчетание с останалите обстоятелства, характеризиращи конкретната тежест на деянието позволява да се направи извода, че и най- лекото предвидено наказание е несъразмерно тежко. Следователно, налице са условията за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Върховният касационен съд счита, че наказание от три години лишаване от свобода с отложено изпълнение за подходящата продължителност от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК напълно съответства на извършеното престъпление, личността на дееца и на целите по чл. 36 НК. В случая целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и без кумулативно наложеното наказание глоба в размер на двадесет хиляди лева, което на основание чл. 55, ал. 3 НК следва да се отмени. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК