Решение № 7359 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2320/2017 г.
ВАСI отделение13.06.2017 г.докладчик т Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8324/23.12.2016 г. по адм. д. № 4168/2016 г. на Административен съд - С. град. ОСЪЖДА "Турна 91" ООД да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-С. 1931 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7359 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2320/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Турна 91" ООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 8324/23.12.2016 г. по адм. д. № 4168/2016 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22221415003453-091-001/18.01.2016 г. на ТД на НАП-С. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен изцяло. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - С. моли решението като правилни да бъдат оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 1931 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22221415003453-091-001/18.01.2016 г. на ТД на НАП-С. в частта, потвърдена при обжалването по административен ред, за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 6 - 8.2014 г. общо 40 898,08 лв с 5802,52 лв лихви по фактури на "Астарго" ЕООД, "Екобул къпс" ЕООД и "Алфа трейд 11" ЕООД на основание чл. 6, чл. 9, чл. 25, ал. 2, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на строителни услуги не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Законосъобразно съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури на тримата доставчици, които имат основна дейност търговия на дребно, търговия на едро и дейност на питейни заведения. В актовете обр. 19 са описани СМР, чието изпълнение изисква полагане на труд от строителни работници, с каквито доставчиците не разполагат. Правилен е изводът на съда, че не следва да се приемат за достоверни представените с жалбата по административен ред споразумения с "Екобул къпс" ЕООД и "Алфа трейд 11" ЕООД, че извършените от тях СМР ще бъдат приети, след приемане на същите СМР от възложителите по договора с ревизираното лице, които са причина за съставени протоколи за приемане на СМР с дати след предаване на СМР от ревизираното лице на неговите възложители. Вещото лице от техническата експертиза е дало заключение, че ревизираното лице не е могло да изпълни възложените му СМР със своите работници, който извод не е обоснован. Видно от приложение 4 към техническата експертиза вещото лице е включило в изчисленията дейности извършени през м. 5.2014 г., които не могат да бъдат приети за изпълнени от тримата доставчици в периода м. 6 - 8.2014 г. В РД е констатирано, че ревизираното лице, което по данни в търговския регистър има за основна дейност строителство на сгради, в ревизирания период е разполагало с 26 строителни работници на длъжности - шофьор, снабдител, машинист пътно-строителни машини, монтажник, заварчик, електроженист, инспектор безопасни условия на труд и други. Ревизираното лице разполага и с необходимите товарни автомобили, ремаркета, специален автомобил, багер, валяк, трактор и къртач за изпълнение на възложените му от неговите възложители СМР. Дори и да се приемат изчислените от вещото лице 1083 човекодни строителна работа за изпълнение на възложените на ревизираното лице СМР при 20 строителни работници /като се изключи административния персонал/ резултатът е 54 дни, в които ревизираното лице е могло само да изпълни възложените му работи. Изводът на техническата екпертиза за невъзможност ревизираното лице със своите работници да изпълни възложените му работи като необоснован правилно не е възприет от съда. Правилно съдът се е позовал на клаузите в договорите за обществени поръчки между ревизираното лице и неговите възложители, според които при изпълнението на СМР могат да се включват само обявените към договора подизпълнители, на което изискване тримата доставчици не отговарят. Законосъобразен е изводът на съда, че счетоводните записвания на ревизираното лице не са достатъчни, за да установят осъществяване на доставките на СМР от доставчици, които не разполагат с квалифициран персонал за изпълнението им. Неоснователен е доводът на касатора за приложение на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. П. основна дейност на ревизираното лице строителство на сгради, наличие на достатъчно работници и машини да изпълни възложените му строителни работи, да наема трима доставчици с основна дейност търговия на едро и дребно, и дейност в питейни заведения, неразполагащи с машини и строителни работници за изпълнение на каквато и да било строителна дейност, не е белег за добросъвестност. Решението на съда е съобразено с трайната практика на СЕО и СЕС по дело С-152/02 и др., че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактура, по която доставката на стоки или услуги е осъществена от издателя на фактурата, което в настоящия процес не е доказано, както обосновано е приел съдът. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 1931 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,