Решение № 10585 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16340/2013 г.

Решение № 10585 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16340/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Илиев Чепилов, с. Мокрище, ул. "Първа" № 51, срещу решение № 642 от 11.11.2013 г. на Административен съд, гр. Пазарджик, постановено по административно дело № 742/2013 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Чепилов срещу акт за установяване на задължения по декларация № АУ000478 от 04.06.2013 г. на орган по приходите в Община Пазарджик, в частта, с която на Чепилов е определен данък върху превозни средства за моторни превозни средства - лек автомобил "Рено Меган", регистрационен № РА 0434ВВ, и лек автомобил "Пежо 306", регистрационен № РА 3836 АХ, за 2011 г. в размер на 28, 82 лв. и лихви 5, 22 лв. и за 2012 г. в размер на 28, 82 лв. и лихви 2, 23 лв.; отменил акта в частта, с която на Чепилов е определена 0, 85 лв. лихва за данък върху превозни средства за лек автомобил "БМВ 525", регистрационен номер № РА 9874 ВВ; осъдил Община Пазарджик за разноски. Касационният жалбоподател счита решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу акта за установяване на задължения по декларация за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилен счита извода на съда, че заплащането на дължимия данък след издаването на акта за установяване на задължения не се отразява на неговата законосъобразност като с това е нарушил чл. 142, ал. 2 АПК във вр. с чл. 155, ал. 2 и чл. 168, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Сочи, че актът се издава на основание чл. 107, ал. 4 ДОПК като след издаването му задълженото лице може да направи възражение за погасителна давност, да плати задължението, да поиска прихващане като решаващият орган извършва проверка и финализира процедурата по чл. 155 ДОПК. Касаторът, след издаване на акта, платил задълженията и решаващият орган вместо да отмени акта поради плащане на задълженията, го потвърдил. Съгласно чл. 168, ал. 1 ДОПК и представените приходни квитанции определеният данък е платен изцяло. Това е факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, който съдът е следвало да отчете и да отмени оспорения акт. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отмени обжалвания акт. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Магдалена Попова, Адвокатска колегия, гр. Пазарджик. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Пазарджик, счита същата за неоснователна. Съдът правилно отхвърлил жалбата, тъй като плащането на установените с акт за установяване на задължения по декларация задължения не е основание за неговата отмяна. Плащането е факт, който се взема предвид към момента на установяване на задължението и би следвало да се отрази при неговото издаване, но плащането след издаване на акта е неотносимо. То е действие, което погасява доброволно установените в акта задължения. Поради това и решаващият орган не е отменил акта, а го потвърдил. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и обосновано. Плащането на задължението след издаването на акта не обуславя неговата законосъобразност. То само изключва възможността за принудително събиране на задължението. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че Иван Чепилов е собственик на моторни превозни средства - лек автомобил "Рено Меган", регистрационен № РА 0434ВВ, и лек автомобил "Пежо 306", регистрационен № РА 3836 АХ, които декларирал по реда на чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). С акт за установяване на задължения № АУ000478 от 4.06.2013 г. на Чепилов били установи задължения за данък за двете превозни средства за 2011 г. в размер на 28, 82 лв. и лихви 5, 22 лв. и за 2012 г. в размер на 28, 82 лв. и лихви 2, 23 лв. На 21.06.2013 г. актът бил връчен на Чепилов. На 2.07.2013 г. той заплатил определения му данък, а на 3.07.2013 г. оспорил акта пред началника на отдел "Местни данъци и такси" в общината. С решение № 13-И-26 от 28.08.2013 г. началника на отдела потвърдил акта. При така установените по делото факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е законосъобразен. Задълженията са установени правилно. Обстоятелството, че същите след издаване на акта са заплатени доброволно, е ирелевантно. Задълженията са били дължими към датата на издаването на акта. Приел, че отмяната на акта в тази част би довела до неустановеност на задълженията и възможност да се иска възстановяване на платените средства. Правилно поради това и административният орган отхвърлил жалбата срещу акта. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата в тази й част. Изводът на съда е правилен. Твърдяните в касационната жалба отменителни основания са две - нарушение на материалния закон - на чл. 142, ал. 2 АПК, и съществено процесуално нарушение - на чл. 168, т. 1 ДОПК. Касаторът счита, че съдът неправилно приложил чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като не отчел извършеното след издаването на акта плащане на установените данъчни задължения. Този довод на касатора е неоснователен. Член 142, ал. 2 АПК, който касаторът счита, че е нарушен, въвежда правилото, че установяването на нови факти от значение за делото, след издаване на акта, се преценява към момента на приключване на устните състезания. Релевантният в случая въпрос е от значение за делото ли са новите факти, които касаторът твърди, че съдът не отчел при преценката си за законосъобразността на оспорения акт. Задължения по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък, се внасят в сроковете, определени в съответния закон - чл. 105 ДОПК. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗМДТ данъкът върху превозните средства е с определен в Закона за местните данъци и такси и наредбата на съответната община по чл. 9 ЗМДТ размер и се плаща на две месечни вноски до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. От доказателствата по делото е безспорно, че към 30.10.2012 г. касаторът не бил внесъл дължимия данък за процесните моторни превозни средства. Данъкът не е бил внесен и към датата на издаване на оспорения акт - 4.06.2013 г. Следователно, доколкото по делото не се оспорва дължимостта и размера на установения данък, към датата на издаване на оспорения акт за касатора е било налице неизпълнено задължение за данък върху превозните средства. Съгласно чл. 178, ал. 1 ДОПК публичните задължения се изпълняват доброволно. Доброволното изпълнение на данъчните задължения преди определения падеж води до погасяване на задълженията, но неизпълнението на данъчните задължения в предвидения в нормативен акт срок води до задължение на данъчния орган да събере дължимия данък. Това означава, че органът трябва да издаде съответния акт и след като актът влезе в сила и ако задължението не е платено доброволно да пристъпи към принудителното му събиране. В случая е налице неплатено в установения в закона срок данъчно задължение, поради което органът пристъпил към установяването му с акт за установяване на данъчно задължение по декларация. Плащането на задължението след законово определения срок не води до незаконосъобразност на акта, който към датата на дължимостта му е установил неизпълнението. Както изрично приел в мотивите си съдът, и както сочи ответникът по касационната жалба в представеното по делото възражение, и прокурорът в своето заключение, отмяната на акта за установяване на задължения по декларация би означавало, че платените от касатора доброволно данъчни задължения са недължими. Но по делото не е спорно, че те са били дължими към датата на издаване на акта и размера им е бил определен правилно. Следователно плащането след падежа на данъчни задължения, дължим към датата на издаване на акт за установяване на данъчни задължения, не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, което съдът е длъжен да отчете. Това е изпълнение на възникнало по закон задължение, което актът само установява и поставя началото, след влизането си в сила, на процедурата по принудително събиране, ако междувременно задължението не е погасено доброволно, както е в настоящия случай. С оглед на изложеното доводът на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон е неоснователен. Съдът правилно приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. Касаторът твърди, че съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не спазил разпоредбата на чл. 168 АПК. Първо, чл. 168 ДОПК не е процесуалноправна норма. Никакво производство нормата не регламентира. Тя регламентира начина на погасяване на публичното вземане, каквото с оглед на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК е процесното задължение. Съдопроизводствените правила са тези, които регламентират правата и задълженията на участниците в съдебното производство. Такава норма касаторът не сочи първоинстанционният съд да е нарушил, а съдът, при извършената проверка не установява каквото и да е нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно приложил материалния закон и не допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това решението му е правилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд