Решение № 143 от 1.11.2022 г. на ВКС по н.д. № 20228002200732/2022 г.

Касационното производство е по чл. 346, т. 1 НПК, образувано по жалба на адв.Н. В., повереник на частните обвинители П. А. А., А. М. А., К. П. А. и С. А. С. чрез законен представител А. С. А. срещу въззивно решение № 95 от 13.06.2022 г., на Апелативен съд – гр.Варна, постановено по ВНОХД № 45/2022 г., по описа на съда. В жалбата е релевиран довод за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Р. М. Р. наказА.е, ангажиращ касационното основА.е по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.Изложени са съображения, според които, както основното, така и кумулативното наказА.е, наложени на подс.Р. са зА.жени, тъй като са несъответни на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства.Заявена е липса на мотиви в частта от съдебния акт, касаеща индивидуализацията на наказА.ето.Настоява се още, че последното неправилно е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.В тази връзка се оспорва позицията на инстанционните съдилища, според която е прието, че поведението на подсъдимия непосредствено след деянието е било насочено към оказване помощ на пострадалите.Настоява се, че този извод е формиран при ингнориране показА.ята на свидетелите Х.Х., С.Х. и Д.Л., както и при надценяване на информацията, изводима от обясненията на подсъдимия Р..Несъгласие е изразено и със становището на съдилищата за проявена критичност от страна на подсъдимия, както и с това, че за същия са налице добри характеристични данни като се поддържа, че неправилно тези обстоятелства са включени в кръга обстоятелства, смекчаващи отговорността на Р..На последно място се сочи, че извън внимА.ето на съда е останал опита на подсъдимия да осуети и възпрепядства разследването срещу него, за което свидетелства факта, че е бил установен като участник в инкриминираното ПТП едва след разпознаването му от свидетелите Х. и С.Х. Иска се отмяна на въззивния акт и увеличаване размера на наложените на подс.Р. основно и кумулативно наказА.е. На съдебно заседА.е пред касационния съд повереникът на частните обвинители адв.Стойчев, преупълномощен от адв.В., поддържа касационната жалба по изложените в допълнението нея съображения.Отправя искане за отмяна на обжалвА.я съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, с оглед на което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Адв.А., упълномощен защитник на подсъдимия Р. М. Р. изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставянето й без уважение. Подсъдимия Р. Р. не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на стрА.те в съдебно заседА.е, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.Разгледана по същество е неоснователна. С първоинстанционната присъда №74 от 23.11.2021г., постановена по НОХД №594/2021г., Окръжният съд – Варна е признал подсъдимия Р. М. Р., за виновен в това, че на 07.07.2019г., около 19, 40ч. от разклона на с.Дъбравиново, обл.Варна към главен път 904 по посока с.Горен Чифлик, обл.Варна, при управление на МПС-„Опел Астра“ с рег. № В 7359 СН, нарушил правилата за движение предвидени в чл.50, ал.1 от ЗДвП; чл.46, ал.1 от ППЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ангел П.ов А. и средни телесни повреди на лицата А. М. А. и С. А. С., поради което и на основА.е чл. 343, ал.3, вр. ал.1, б.“б“ и б.“в“ от НК и чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение отложил за срок от пет години. На основА.е чл.343г, вр. чл.343 от НК наложил на подс.Р. Р. наказА.е лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години. Съдът възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия Р.. С обжалваното въззивно решение №95 от 13.06.2022г., постановено по в.н.о.х.д. № 45/2022г., Варненски апелативен съд потвърдил първоинстанционна присъда.Въззивното производство било образувано по жалба на повереника на частните обвинители адв.В., съдържаща оплакване за явна несправедливост на наложените на подс.Р. основно и кумулативно наказА.е, поради това, че са зА.жени. Заявеният с жалбата единствен касационен повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК не е налице. Преди всичко следва да се посочи, че идентични с изложените в жалбата, инициирала настоящото производство съображения, аргументиращи явната несправедливост на наложеното на подс.Р. наказА.е, както основното, така и кумулативното такова, са били поставени на внимА.ето на въззивния съд, който обосновано ги е приел за несъстоятелни.На л.8 -11 от мотивите към проверявА.я съдебен акт, въззивният съд се е зА.мал подробно с възраженията на частното обвинение, излагайки аргументация, която изцяло се споделя от ВКС.В този смисъл, неоснователно се поддържа от касатора липса на мотиви в частта от мотивите, касаеща индивидуализацията на наказА.ето на подс.Р.. На следващо място, ВКС ще отбележи, че явната несправедливост на наказА.ето е налице само при очевидно негово несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, каквато хипотеза не е налице по настоящото дело. Констатацията на проверявА.я съд, че основното наказА.е на Р. следва да бъде индивидуализирано при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства е споделена от касационният съд.Неоснователно е твърдението, че въззивният съд е игнорирал обстоятелства, които отегчават отговорността на подс.Р., съответно е надценил тези, които я смекчават.Прочитът на съдебните мотиви в обжалваната им част установява, че въззивната инстанция в пълнота е обсъдила степента на обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и правилно е заключила, че тези от първата група имат превес.Възражението, че съдът е надценил смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства е несъстоятелно. Касационната проверка установява, че смекчаващите отговорността на Р. обстоятелства са отчетени коректно и са оценени от проверявА.я съд в тяхното действително съдържА.е.Правилно към тази група е съотнесено поведението на подсъдимия непосредствено след деянието, изразяващо се в оказване помощ на пострадалите.Неоснователно се поддържа от касатора, че тази съдебна констатация е изведена при игнориране на сведенията депозирА. от свидетелите Х. и Л., съответно – при надценяване на информацията, съобщена от подсъдимия.Прочитът на показА.ята, дадени от посочената група свидетели установява, че въззивният съд не е интерпретирал погрешно дадените от тях сведения.По- нататък, споделена е и позицията на въззивната инстанция, според която инкриминираното деяние съставлява инцидентна престъпна проява в живота на подсъдимия, което в съчетА.е с останалите смекчаващи отговорността му обстоятелства го характеризира го като лице с ниска степен на обществена опасност. В отговор на твърдението на жалбоподателите, че изразеното от подсъдимия разкаяние е само формално, следва да се посочи, че това тяхно заключение е изведено на базата на субективните им възприятия и в този смисъла няма обективна опора.Още повече, че ВКС е имал повод да посочи в принципен план, че конкретното поведение на подсъдимия в процеса е израз на правото му на защита, гарантирано от НПК, поради което липсата на демонстрирано разкаяние, съжаление или критичност са факти, които не могат да отчегчават наказателноправното му положение.Същевременно, коректно са отчетени отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, които също са оценени в тяхното действително съдържА.е.Не се констатират отегчаващи отговорността на дееца, които да са останали извън внимА.ето на въззивния съд и които да налагат допълнително завишаване на наложената санкция.Доводът, че подсъдимият Р. се е опитал да отклони и осуети разследването не намира опора в доказателствата по делото.Внимателната оценка на всички обстоятелства, свързА. с деянието и самия деец, разгледА. комплексно са оправдали заключението, че за постигане на всички цели по чл.36 от НК и най-вече за поправянето на дееца, не е било наложително същият да бъде отделян от обичайната си среда и да изтърпява ефективно наложеното му наказА.е от 3 години лишаване от свобода. В този смисъл, законосъобразно е преценено от предходните съдебни инстанции, че целите на наказА.ето ще се постигнат и ако наложеното наказА.е не се търпи от подсъдимия ефективно, като приложението на чл.66 от НК ще укаже достатъчно въздействие по отношение на специалната цел. Обществената опасност на деянието принципно не може да бъде отделена от конкретиката на разглежданато престъпление, като бъдат игнорирА. всички останали обстоятелства, посочени в чл.54 от НК, в каквато насока са изложените доводи. Няма основА.е за коригиране и на наложеното на подсъдимия кумулативно наказА.е, чийто размер е законосъобразно определен. В обобщение, в конкретния случай, по-строга наказателно-правна репресия би била неоправдана, с оглед личностния профил на подсъдимия и с нищо не би допринесла за постигане целите, визирани в чл.36 от НК, които при непредпазливите престъпления са свързА. преди всичко със „създаването на условия за утвърждаване на вътрешните задръжки и за надлежно насочване и центриране на внимА.ето, за да се избегне поведение, което може да предизвика нежелА.те от дееца престъпни последици“. / Ненов, Иван. Наказателно право на НРБ. Обща част. София, Наука и изкуство.1972 /. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за неоснователна, поради което счита, че атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от изложените съображения, и на основА.е чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение