Решение № 7170 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3841/2011 г.

Решение № 7170 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3841/2011 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на Областния управител на област Стара Загора и агенция "Пътна инфраструктура" против решение № 23/25.01.2011 г. по адм. дело № 406/2010 г. на Административен съд - Стара Загора, в частта, с която е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-09-597/06.08.2010 г. на Областния управител на област Стара Загора и е осъдена областна администрация да заплати на оспорилите заповедта лица съдебни разноски в размер на 685 лева. С касационната жалба на областния управител от 04.02.2011 г. се поддържа, че съдът не е съобразил правилното тълкуване на чл. 39, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и че не е основателно с оглед характера и действието на акт за принудително отчуждаване, действието му да се поставя под съмнение спрямо актове на собственост, чието издаване предхожда момента на отчуждаване. Касационната жалба на агенция "Пътна инфраструктура" е текстово и смислово идентична с касационната жалба на областния управител, което прави ненужно преповтарянето на касационните възражения. Ответните страни - Петко Грозев Петков и Божана Георгиева Петкова, представлявани от адв. Желязков, възразяват против основателността на касационните жалби и молят да бъдат оставени без уважение. Посочва се, че ако бъде допуснато оспорваната заповед да влезе в сила, то това ще доведе до невъзможност да бъде получено обезщетение за отчуждения имот. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Поддържа, че тъй като няма данни да е изплатено дължимото на ответниците обезщетение за отчужденият им имот, както и да е преведено по сметка на областния управител в хипотезата на чл. 39а от ЗДС (ред. ДВ, бр. 33/30.04.2009 г.), то не са изпълнени условията на закона, за да се приеме, че процесния имот е отчужден респ. същия се владее на правно основание и не са налице предпоставките на чл. 80 от ЗДС. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са редовно подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страна и са процесуално допустима. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ при следните съображения. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № РД-09-597/06.08.2010 г. на Областния управител на област Стара Загора, с която е разпоредено изземване от Петко Грозев Петков недвижим имот - публична държавна собственост, с площ от 56,05 кв. м, определен от координатния регистър на чупките така: по ос Х - 4624118,857, 4624114,551, 4624112,050 и по ос Y - 9438810.706, 9438825.508, 9438808.309, представляващ реална част от имот с № 095002 по КВС на село Загоре с ЕКАТТЕ 30119. Въз основа на събраните доказателства в хода на административното и съдебно производства съдът е приел за установено, че процесният имот е бил обект на отчуждително производство по реда на ЗДС с участието на община Стара Загора като собственик, но тъй като жалбоподателите се легитимират като собственици чрез НА № 180/1994 г., чиято материална доказателствена сила не е оборена, то следва да се приеме, че съществува спор за материално право. Посочено е, че щом има спор за права, то областния управител не е разполагал с право да издаде заповедта си по чл. 80 от ЗДС, тъй като не е безспорно правото на собственост от страна на държавата. Съдът е приел, че в настоящия казус въпросът дали отчуждителната процедура е завършена или не е, няма значение за законосъобразността на оспорваната заповед. Решението е правилно. Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДС, споровете за материално право се решават по съдебен ред. От своя страна, съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗДС, имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. Елемент от хипотезата на цитираната разпоредба е изземвания имот да е държавна собственост. Следователно и с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, от страна на издателя на акта трябва да бъде установено, че имотът (обект на заповедта за изземване) е държавна собственост. Видно от заповед № РД-09-597/06.08.2010 г., областния управител е мотивирал нейното издаване с факта, че имотът, заключен между описаните координатни точки, е публична държавна собственост по силата на решение на Министерския съвет на Република България № 610 от 04.07.2005, с което същия е бил отчужден за изграждането на ЛОТ 2 на автомагистрала "Тракия". С оглед обаче, на направеното възражения от страна на Петкови, че същите като собственици на имота от 1994 г. не са били адресати на акта за отчуждаване, то е налице спор за собственост за изземваната територия, който следва да бъде разгледан по общия гражданско-процесуален ред. Що се касае до възраженията на касаторите, спрямо тълкуването на чл. 39, ал. 1 от ЗДС и действието на акта за принудително отчуждаване, то същите следва да бъдат разгледани именно в спора за собственост, а не в настоящото съдебно производство. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,