Решение № 6403 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 554/2011 г.

Решение № 6403 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 554/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Велико Търново срещу решение № 433 от 29.11.2010 г. по адм. д. № 539/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата Петя Петкова Димова от гр. Велико Търново не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 433 от 29.11.2010 г. по адм. д. № 539/2010 г., Административен съд - гр. Велико Търново е отменил Решение № 23 от 25.06.2010 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане № О-04-041-02-00023682 от 14.05.2010 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр. Велико Търново. Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразено с отразеното в мотивите към съдебното решение. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Органите на НОИ са отказали на изплащането на Петя Петкова Димова от гр. Велико Търново на обезщетение за отглеждане на малко дете, на основание чл. 53 от КСО. Административният орган е приел, че в периода на изплащането на обезщетението майката не трябва да упражнява трудова дейност във фирмата, а да сключи с друго лице договор за прокура, съгласно чл. 21, ал. 1 от Търговския закон. Тази теза не намира нормативна опора. Действително съгласно чл. 53 КСО обезщетение за отглеждане на малко дете се изплаща на майката, ако тя не осъществява трудова дейност. Димова е декларирала пред касатора, че за периода 22.02.2010 г. до 9.02.2011 г. няма да упражнява трудова дейност и ще се възползва от правото си на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда. Наред с тази декларация е представила и всички необходими документи. С нотариално заверено пълномощно от 28.04.2010 г. лицето е натоварило Радослав Валентинов Димов от гр. Велико Търново с правата на търговски пълномощник по смисъла на чл. 26, ал. 1 от Търговския закон. В абзац предпоследен на пълномощното изрично е вписано, че се потвърждават всички правни и фактически действия, извършени от упълномощения от 22.02.2010 г. до датата на издаване на това пълномощно. В последното са отразени действията, които търговския пълномощник може да извършва. Цитираното пълномощно отговаря и на изискванията на чл. 26, ал. 1, предложение последно от ТЗ - упълномощаването е извършено писмено, с нотариално заверен подпис. В случая дали Димов се е подписвал, като е прибавял към фирмата своето име и добавката, че е пълномощник, т. е. при оформянето на документи на фирмата, дали е действал според изискванията на чл. 26, ал. 4 от ТЗ, е въпрос който не може да доведе до негативни последици за Димова на плоскостта на осигурителните правоотношения. Действително съществува разлика между правната фигура на прокуриста и на търговския пълномощник. Съгласно чл. 21, ал. 1 ТЗ прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му. Упълномощаването на прокуриста, учредяването на прокура, трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър, заедно с образец от подписа на прокуриста. За да ползва отпуската си отглеждане на малко дете и съответно да получава обезщетение по чл. 53 КСО Димова е трябвало да не работи във фирмата, а под каква форма ще се осъществява управлението на "Енердпи" ООД в периода на нейното отсъствие е въпрос на преценка на съдружниците, които в случая са избрали правната фигура на търговския пълномощник, а не на прокуриста. Изискването на органите на НОИ гр. Велико Търново за периода на отсъствието задължително да е учредена прокура не намира нормативна опора. С оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, в редакцията която е била в сила през процесния период, Димова не е трябвало да подава декларация до компетентната териториална дирекция на НАП за прекъсване на дейността. Според последното предложение на цитирания текст, декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО. Стигайки до извода, че Димова има право на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО и че отказа за изплащане на обезщетението е незаконосъобразен, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от посоченото естество в решението, предмет на съдебен контрол, липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,