Решение № 12425 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5156/2010 г.

Решение № 12425 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5156/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от Йорданка Иванова Янева от гр. Варна - чрез пълномощника й адвокат Дарина Кирова, срещу решение № 46/11.01.2010 г., по адм. дело № 2929/2008 г. на Административен съд - Варна, II състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на областния управител на област Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на кв. Виница, гр. Варна, без да е обособен имот за реституираните собственици - наследниците на Иван Йорданов Христов, за нива от 3 дка, възстановена им в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ съгласно решение № 988/10.09-2003 г. на ОСЗГ - Варна, независимо от наличието на свободна площ от нея, отговаряща на условията за това по чл. 28 ППЗСПЗЗ. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, като необоснован и постановен в нарушение на приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което моли настоящия състав да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - областен управител на област с административен център Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ирена Петрова Георгиева, моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна по изложени съображения за правилността на първоинстанционното решение. Заинтересованите страни Стефан Иванов Стефанов, Виолета Иванова Стефанова, Радка Станева Иванова, Снежана Димитрова Иванова и Иван Димитров Иванов, всички от гр. Варна изразяват становище за основателността на подадената касационна жалба и молят настоящия състав да отмени заповедта на областния управител, в оспорената в първоинстанционното производство част. Останалите заинтересовани лица - Петра Димитрова Недева, Румен Стефанов Цветанов, Жечо Пенев Михалев, Добринка Атанасова Пенева, Стоянка Тодорова Банева, Николина Пеева Христова, Васил Кирилов Василев и Тодорка Кирилова Василева, всички от гр. Варна, не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалбата на Йорданка Иванова Янева, срещу заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на областния управител на област Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", в землището на кв. Виница, гр. Варна. Жалбоподателката претендира отмяната й в частта, в която от земеделска земя с площ 3 дка, възстановена на наследниците на Иван Йорданов Христов в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, са проектирани имоти за изкупилите ги ползватели, без от оставащата свободна площ, да е обособен такъв за реституираните собственици. Твърди се, че от имота, възстановен съгласно решение № 988/10.09.2003 г. на ОСЗГ - Варна е останала незаета площ, разположена южно от новообразувани имоти № № 524 и 523 и източно от имоти № № 546 и 549, граничеща с път и отговаряща на изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ и ЗУТ за обособяването й в самостоятелен новообразуван имот. За да отхвърли жалбата, административният съд по същество е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито такива на приложимия материален закон. Така по мотиви, че от имота остават две свободни части - с площи съответно от 328.8 кв. м и 279.6 кв. м, от които включително при обединяването им в общ имот с площ 567 кв. м, не може да бъде образуван имот за реституираните собственици, тъй като представляват залесена територия - гора, от съда е направен извода за неоснователност на оспорването. Постановеното решение е необосновано и неправилно. Между страните по делото не е имало спор и от данните по делото се установява, че Йорданка Иванова Янева попада в кръга на наследниците по закон на Иван Йорданов Христов, на които е признато правото на собственост върху нива с площ 3 дка в м. "Кюмюрджи али" в землището на кв. Виница, гр. Варна, възстановима в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Съобразно заключенията на вещото лице по допуснатите по делото задачи на първоначалната и допълнителна съдебно - технически експертизи, съдът е приел за установено следното от фактическа страна: възстановеният на наследниците на Иван Йорданов Христов имот съгласно решение № 988/10.09.2003 г. на ОСЗГ - Варна, по помощния план на СО "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" съставлява стар имот № 3634, върху части от площта на който по ПНИ са отредени имоти за бивши ползватели, изкупили ги при условията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, от които няма оставащи разлики над 600 кв. м; от площта на същия имот остават две свободни части, разделени от път, от които не са обособени имоти по ПНИ за реституираните собственици; така от площта на стар имот № 3634, за наследниците на Иван Йорданов Христов /жалбоподателката и част от заинтересованите страни, конституирани в първоинстанционното производство/ няма отредени имоти по одобрения с обжалваната заповед ПНИ, включително и от оставащите свободни площи южно от новообразуван имот № 524 и източно от имоти № № 546 и 549 по ПНИ; първата от тях е от 323.8 кв. м, при граници: на север имот № 524, на югоизток и северозапад - път с лице около 35 м, и според вещото лице представлява залесена територия предвид отразяването й в графичната част към плана, като иглолистна гора със сигнатурата "ела", а втората - от 279.6 кв. м, при граници: на запад имоти № № 546, 549 и 4546, на североизток и югоизток - път с лице около 47 м. Според допълнителното заключение съществува вариант, при който в резултат проектирано изместване на пътя, може да се образува обща площ 567 кв. м от двете оставащи свободни части от стар имот 3634, с което да бъде изпълнено изискването за площ по чл. 19 ЗУТ относно имотите, попадащи в селищни образувания, но тъй като и тази територия би имала начин на трайно ползване - иглолистна гора /горски фонд/, от вещото лице е направен извод, че от оставащите свободни площи от реституирания на наследниците на Иван Йорданов Христов имот в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, не би могъл да бъде проектиран имот в съответствие с изискванията по чл. 28 ППЗСПЗЗ. Последният извод по съществото си е правен, следователно е извън компетентността на вещото лице. Независимо от това е възприет от решаващия състав, без в негова подкрепа да са изложени каквито и да било съображения. Още повече, че въз основа на него от съда необосновано е прието, че обособяването на имот по ПНИ за реституираните собственици е невъзможно. С оглед мотивите на решението следва да се отбележи, че иначе правилно решаващият състав е приел, че отреждането на имот за бившите собственици не следва да се съобразява с изискванията на чл. 19 ЗУТ - в случая е приложима специалната разпоредба на чл. 28, ал. 7 и ал. 9, предл. последно ППЗСПЗЗ. Но предвид това и установеното наличие на свободни части от имота с размери, надвишаващи 250 кв. м /минимума площ, от която се отрежда имот за бивши собственици съгласно последните разпоредби/ и транспортен достъп, съобразен с изискването на чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ, небоснован се явява направеният краен извод, че при одобряването на оспорената част от ПНИ, не са допуснати нарушения на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Наред с горното, административният съд неправилно е приел, че отбелязването в графичната част на този план на налични дървета, изключва възможността от свободната част, с площ 323.8 кв. м, от имот възстановен в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, да бъде отреден имот за бившите собственици. Последното схващане противоречи на чл. 2 от Закона за горите /ЗГ/, обективиращ легални определения на понятията "гора" и "горски фонд" по смисъла на този закон, като земя заета от горскодървесна растителност с площ не по - малка от 1 дка, съответно - като територия, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра. От съда не е съобразено обстоятелството, че в случая площта е далеч под 1 дка, нито изричното правило на чл. 2, ал. 3 ЗГ, изключващо от горски фонд земите, които са урбанизирани, отделните урегулирани имоти по ЗУТ и земеделските земи. След като не би могло да се приеме, че оставащите свободни площи от имот, правото на собственост върху който е признато в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, попадащ в урбанизирана територия - селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", са включени в горския фонд, необоснован е направеният извод, че последното обстоятелство препятства обособяването на новообразувани имоти за реституираните собственици, независимо от изпълнението на специалните изисквания за това по смисъла на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Приемайки обратното съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, след отмяната на първоинстанционното решение, настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отмени заповедта на областен управител на област с административен център Варна в обжалваната част, като издадена в противоречие с правилото на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ и върне преписката на административния орган за ново произнасяне относно възможността за отреждане на имот за реституираните собственици при спазване на законовите изисквания. Предвид изхода от спора и тъй като от касатора не е направено искане за присъждане на разноски, съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение