Решение № 14271 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13401/2014 г.

Решение № 14271 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13401/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Министъра на вътрешните работи подадена чрез процесуалния представител -юрисконсулт Бориана Пиперкова срещу решение № 10297/23.07.2014 г. по адм. д. № 4896/2014 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което: е отменена по жалба на Иван Стоянов Василев от гр. Бургас, Заповед № К1653 от 13.06.2003 г. на Министъра на вътрешните работи; оставено е без разглеждане искането на Иван Стоянов Василев да бъде възстановен на заеманата от него длъжност и е прекратено производството по делото в тази му част; осъдено е Министерство на вътрешните работи да заплати на Иван Стоянов Василев деловодни разноски в размер на 1000 (хиляда) лева. Излагат се касационни основания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя неправилно решаващият състав е преценил събраните гласни доказателства, които не установяват наличието на принуда. Поддържа се, че съдът е обсъдил неправилно законосъобразността на заповедта за налагане на Стоянов дисциплинарно наказание "порицание", която представлява стабилен административен акт. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и оставяне в сила на Заповед № К1653 от 13.06.2003 г. на Министъра на вътрешните работи. Процесуалният представител на ответната страна счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред съда акт - Заповед № К 1653/13.06.2003 г. на Министъра на вътрешните работи- Иван Стоянов Василев, от гр. Бургас е освободен от служба на основание чл. 253, ал. 1, т. 2 ЗМВР във връзка с § 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване /КСО/. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че съгласно § 3 ПЗР КСО до 31 декември 2003 г., включително, лицата по чл. 6 и 7 от отменения Закон за пенсиите са могли да се пенсионират при условията на разпоредбите на тези членове. Според разпоредбата на чл. 7 от ЗП (отм.) офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба, Главното управление на местата за лишаване от свобода при Министерството на правосъдието и от Специалната куриерска служба на Комитета по пощи и далекосъобщения при уволнение са добивали към онзи момент право на пенсия при 20 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужили като офицери и сержанти в посочените ведомства, независимо от възрастта. В случая Иван Василев е отговарял на тези изисквания. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ППЗМВР (отм.) освобождаването от служба по чл. 253, ал. 1, т. 2 ЗМВР (отм.) е могло да бъде извършено единствено въз основа на писмено искане на държавния служител до органа по чл. 199 от ЗМВР (отм.) чрез началника на съответната служба или структурно звено. В случая формално е налице такова искане, подадено от Иван Василев и обективирано в рапорт вх. № 7610/05.06.2003 г. по описа на РДВР Бургас. Съдът с оглед на събраните по делото гласни доказателства е приел, че този рапорт е бил подаден от Василев под угрозата за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и в случая не са изпълнени изискванията по чл. 250 ППЗМВР. Целта на тази разпоредба е да се даде възможност на държавните служители в МВР, при желание от тяхна страна, да се възползват от възможността да бъдат пенсионирани при по-облекчени условия. Решението е правилно. Съдът е съобразил решение от 4.06.2013 г. на Европейския съд по правата на човека в Страсбург /ЕСПЧ/, постановено по жалба № 7963/05 - дело "Иван Стоянов Василев срещу България", влязло в сила на 4.09.2013 г. С това решение ЕСПЧ е приел, че в производството пред ВАС по адм. дело № 7580/2003 г. тричленен състав на ВАС, и в производството по адм. дело № 6387/2004 г. Петчленен състав на ВАС, е допуснато нарушение на правото на справедлив съдебен процес по чл. 6, § 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, тъй като не било разгледано основното оплакване на жалбоподателя Иван Василев за упражнена върху него принуда да подаде рапорта си за освобождаване от служба. ЕСПЧ е приел, че изясняване на този фактически въпрос по делото е от компетентност на ВАС, като тричленният състав е отказал да събере гласни доказателства в тази насока без да изложи мотиви за това, а касационният състав също не е обсъдил тези оплаквания на Василев. В тази насока правилно съдът е кредитирал събраните в хода на производството гласни доказателства, като непротиворечиви, логични и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. От същите се установява, че не това е било желанието на Василев, а решението му да подаде рапорт е обусловено от упражненият върху него натиск от страна на директора на РДВР Бургас, обективиран в последователни действия по налагане на дисциплинарни наказания с цел налагане на най-тежкото от тях - уволнение. Директорът на РДВР Бургас е осъществил елементите на принуда, като недвусмислено е заявил пред служители на РДВР Бургас волята си да прекрати служебното правоотношение с Василев дори с налагане на дисциплинарни наказания, включително с налагане на най-тежкото - "уволнение". Независимо от обстоятелството, че Директорът на РДВР Бургас не е разполагал с правна възможност да наложи това наказание, то под негово давление е наложено наказанието "порицание", което е най-тежкото, което може да бъде наложено от него или от прекия ръководител на Василев. Безспорно налагането на това наказание би имало значение при преценката за вида на последващи наказания с оглед разпоредбата на чл. 240, ал. 3 ЗМВР (отм.). Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗМВР (отм.), установяването на всички дисциплинарни наказания е било в правомощията единствено на преките началници на извършителите. В тази връзка показанията на свидетеля Владимиров за начина на налагане на наказанието "порицание", при липса на доказателства за извършено нарушение, се подкрепят от приложената към административната преписка справка относно извършена на 21.05.2003 г. проверка във връзка с падналия на 8.05.2003 г. в язовир, находящ се в землището на с. Траяново, общ. Камено селскостопански хеликоптер. Върху същата има поставена резолюция от 28.05.2003 г. "Подп. Ив. Василев - н-к гр. ОП да бъде наказан с порицание за срок от 1 г. за неупражнен контрол над дейността над подчинените си", въпреки, че от съдържанието на справката не е установено извършването на такова нарушение от страна на Василев. Показанията на свидетеля Марев също са в съответствие с останалите доказателства. Този свидетел не е работил в системата на МВР и не е бил подчинен на директора на РДВР-Бургас. От показанията му се установява, че в случай, че Василев не подаде рапорт за пенсиониране, е щял да бъде уволнен дисциплинарно. Свидетелят уточнява, че Иван Василев не искал да се пенсионира, тъй като бил още млад. С оглед на изложеното тричленният състав на Върховния административен съд е направил законосъобразен извод, че спрямо Иван Василев е била упражнена принуда да подаде рапорт за пенсиониране. Обосновано съдът е приел, че принудата може да бъде осъществена и чрез злоупотреба с власт. В случая директорът на РДВР-Бургас е имал правната възможност да въздейства върху законните права и интереси на подчинения му Иван Василев, което е довело до подаване на рапорт за пенсиониране от страна на последния противно на волята му. Без значение в случая е обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства в насока, че директорът на РДВР лично е заявил на Василев, че ако не подаде рапорт за пенсиониране ще бъде дисциплинарно уволнен По делото липсват и твърдения в тази насока. Твърденията на Иван Василев са в насока, че е научил за позицията на директора на РДВР - Бургас от трети лица. С оглед на изложеното се налага извода, че процесната заповед е постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила за издаването й, в нарушение на материалния закон и неговата цел - отменителни основания по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК. При наличието на така установените основания за отмяна на акта, решението е правилно. Не се установяват касационни отменителни основания. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия