Решение № 8703 от 11.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 547/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка във връзка с чл. 18, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.). Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Р., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Стара Загора, [улица], подадена чрез пълномощника адв. Н. Младенов от АК Стара Загора, с която се обжалва Решение 403/21.11.2023 г., постановено по адм. дело 309/2023г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. Н. Р. от гр. Стара Загора против Задължително предписание П/Д-СТ-002/22.03.2023 год. на директора на Дирекция Социално подпомагане - гр. Стара Загора. Наведените в касационната жалба възражения относно допуснати нарушенияна материалния закон са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу издадения административен акт. Ответникът директор на Дирекция Социално подпомагане Стара Загора, чрез пълномощника ст. юрисконсулт С. Терзиева в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Задължително предписание П/Д-СТ-002/22.03.2023 год. на директора на Дирекция Социално подпомагане /ДСП/ гр. Стара Загора, с което по отношение на Г. Р., в качеството му на родител на детето Н. Г. Р., на основание чл. 21, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), във вр.с чл.18, ал.4 от Правилника за приложението му, е предписано да не допуска разпри, побоища и скандали в присъствието на детето си и да не отправя обиди и обвинения по отношение на другия родител; да не коментира пред детето качествата на другия родител, поведението и личния му живот; да спазва добър тон при комуникацията с майката и да не допуска нарушаването на авторитета й като личност и родител /да не се използват обидни епитети, подценяващи или подигравателно отношение, нецензурни думи и др./; да подготвя детето за всяка предстояща среща с майката под подходящ и позитивен начин, като вземането и връщането на детето да става в спокойна обстановка, в положителна емоционална среда, без напрежение между него и съпругата му /да не проявява агресия към другия под каквато и да е форма/; да уведомя предварително другия родител, когато предприеме важни решения по отношение на детето и той да има яснота какво се случва с детето; да се обръща лично един към друг, когато възникнат допълнително въпроси, свързани с определянето на правила и граници на детето, решения за закупуване на скъпоструващи подаръци, упражняване на хобита или записване на уроци и курсове, които неща не са изрично регламентирани в съдебното решение за упражняването на родителските права и режима на контакти, а не да предава съобщенията един на друг чрез детето; да не прехвърля отговорността на детето само да решава, когото те като родители следва да вземат общи решения и да не му делегират несвойствени за възрастта му права, задължения и отговорности; да изпълнява предприетите по закона за закрила на детето мерки и да съдейства при осъществяване на дейностите по закрила на детето; да ползва услугите в ЦОП/КСУДС за психологично и семейно консултиране и да се явява редовно на насрочваните от специалистите срещи с него и детето, както да изпълнява решението на съда относно режима на контакти на майката със сина. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че Дирекция Социално подпомагане гр. Стара Загора е започнала да работи по случая на малолетното дете Н. Г. Р. от 09.06.2022 год., във връзка с подадена жалба от майката Ж. Р., че е била жертва на тормоз от страна на бащата на детето Г. Н. Р., поради което поискала социална закрила. Такава ѝ е била предоставена и същата е настанена в дом заедно с детето Н. Р.. Във връзка с този конфликт е заведено гражд. дело 2327/2022 год. по описа на Районен съд - Стара Загора за домашно насилие, приключило с помирение, при което Г. Р. се извинил за случилото си, а Ж. Р. е приела извиненията на съпруга си. На 20.09.2022г. след възникнал конфликт с майката, Н. Р. отишъл да живее при баща си. Междувременно е заведено дело за прекратяване на сключения граждански брак между Г. Н. Р. и Ж. С. Р., приключило с Решение 1010/24.11.2022 год., постановено по гр. дело 4002/2022 год. по описа на Районен съд - Стара Загора, по силата на което упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата. С решението е определен и режим на контакти на детето с майката - всяка първа и трета седмица, евентуално пета ако има такава. При осъществяването на такъв контакт на 17.12.2022 год. отново възникнал конфликт между майката и детето, приключил с нанасянето на няколко шамара от страна на майката. По повод подаден сигнал от касатора в настоящето производство до полицията е извършена проверка, при която са установени причините за възникналия скандал - майката е взела телефона на детето, което провокирало Н. Р. и той съборил елхата, започнал да хвърля предмети, а майката му ударила няколко шамара. Във връзка с така установеното на двамата родители са изготвени протоколи за предупреждения по чл.65 от ЗМВР и им е разяснена наказателната отговорност по чл.144 и чл.323 от НК. Във връзка с посочения случай по подадена искова молба от Г. Н. Р. против Ж. С. Р. до Районен съд - Стара Загора с правно основание чл.12 и следващите връзка с чл.8, т.2 от Закона за защита от домашното насилие, е постановено Решение 200/15.03.2023 год., съгласно което Ж. Р. е задължена да се въздържа от домашно насилие, наложена ѝ е глоба в размер на 200.00 лв. и е постановено да се издаде заповед за защита. При извършена служебна проверка първоинстанционният съд е установил, че това решение е оставено в сила с Решение 205/12.06.2023 год., постановено по въззивно гр. дело 286/2023 год. по описа на Окръжен съд - Стара Загора. Съгласно режима за контакти, майката е следвало да се види със сина си на 29.12.2022 год., но не е успяла, което се установява от писмо на Първо РУ при ОД МВР - Стара Загора. Такъв контакт не е успяла да осъществи и на 19.01.2023 год., за което е подаден устен сигнал до ДСП Стара Загора, а впоследствие и писмен такъв. За случилото се е сигнализирана и полицията. Ж. Р. е завела в тази връзка изп. дело 49/2023 год. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Стара Загора. По делото е изслушана съдебно-психологична експертиза, изготвена по отношение на детето, от която е установено развитието на синдром на родителската отчужденост и конфликт на лоялността. Във връзка с процесния случай са изготвени множество протоколи социални доклади, планове за действия, протоколи от проведени срещи между социалните работници и родителите на детето Н. Г. Р.. По така установеното от фактическа страна между страните не е налице спор. Касаторът оспорва мотивите на първоинстанционния съд, свързани с наличието на предпоставките за издаване на процесното задължително предписание, визирани от чл.21, ал.1, т. 3 от ЗЗДет. и чл.18, ал.1 ал.4 от ППЗЗДет. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на оспорения административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на обжалвания административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на пълноценна преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че задължителното предписание е издадено от компетентен административен орган и в кръга на неговите правомощия и същото е в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и правилника за приложението му. От събраните по делото гласни и писмени доказателства е установено нарушаване на режима на лични отношения между детето и майката, определен от съда. Задължителното предписание е обосновано с предприетата по случая мярка на закрила по чл.23, т.2 от Закона за закрила на детето, с влошените отношения между двамата разведени родители и идентифициран риск от синдром на родителско отчуждение и конфликт на лоялността, което се установява от приетата по делото съдебно-психологична експертиза на детето. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от ППЗЗДет., целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. От ал.2 на същата разпоредба е видно, че мерките, предвидени в чл. 23 от Закона за закрила на детето, се прилагат съгласно изготвения план за действие. Несъмнено поведението на касатора е в разрез с изготвения план, доколкото същият предвижда спазване на определения от съда режим на лични отношения. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, съдебното решение, с което е определен режим на контакти на детето с майката е задължително както за майката, така и за бащата и детето. Доколкото детето живее при бащата, на когото е възложено упражняване на родителските права, именно той е длъжен да му обясни задължителния характер на постановените съдебни решения, включително и за постановеният режим на лични контакти с майката, респективно да съдейства за реализирането на тези лични контакти. Разпоредбата на чл.18, ал.1 от ППЗЗДет. предвижда издаване на задължително предписание при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая . Несъмнено в настоящия случай е установен отказ от сътрудничество от страна на бащата, което е предпоставка за негативно повлияване по отношение психо-емоционалното състояние на детето. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционното решение, че разпореденото с оспореното задължително предписание към родителя дължимо поведение (обективирано в 10 пункта), е свързано с различни аспекти от потребностите на детето от грижи, възпитание, психологическа и емоционална подкрепа, възстановяване на контактите между майката и детето и осигуряване на възможност тя да бъде част от живота му. В този смисъл издаденото задължително предписание е насочено към предотвратяване на рисковите фактори, каквито са били налице за развитието на непълнолетния Н. Р., свързани с преодоляване на несигурността и стреса у детето, породени от раздялата между родителите и развилите се впоследствие конфликтни отношения между тях, както и за запазване на емоционалната връзка между майката и детето, поради което се явява съответно на преследваната от закона цел и при съблюдаване интересите на детето. Предвид изложеното, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, съобразно които задължителното предписание е издадено при наличие на материалноправна предпоставка за това. Изложените от административния орган юридически факти, изведени като мотиви в акта, се субсумират в хипотезиса на нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи разпоредените правни последици. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,