Решение № 2622 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6780/2022 г.

6207 final от 05.09.2014 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 ДОПК, по отношение на Сий Форт ЕООД е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер на 110 398 лв. - главница и 60 482,57 лв. - лихви. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че АУПДВ е издаден в производството по изпълнение на влязло в сила Решение на Европейската Комисия С

6207 final от 05.09.2014 г., относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) и SA. 26217 (2011/C), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Решението на ЕК е постановено с оглед на констатирано нарушение на чл. 108, § 3 ДФЕС, а именно неизпълнение на задължението на Република България като държава членка да уведоми ЕК (неспазване на процедурата по нотификация) при предоставянето на държавна помощ във връзка с определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия, между държавата, като техен собственик, и частноправни субекти в периода от 1 януари 2007 г. 27 януари 2009 г. Към него е приложен списък на бенефициерите, в който е посочен и жалбоподателят. Съгласно фактите по делото, между Държавна агенция по горите (ДАГ) и Сий Форт ЕООД е сключен договор за замяна на недвижим имот 339/27.07.2008 г., по силата на който ДАГ прехвърля на дружеството правото на собственост върху имоти и земи от горския фонд с площ от общо 221 119 дка частна държавна собственост (имоти с 411103 и 411104, находящи се в землището на местността Обреща , гр. Вършец) срещу десет имота от страна дружеството с обща площ 228 909 дка, описани в договора. Със заповед 961/20.05.2008 г. на председателя на ДАГ на основание чл. 15б от Закона за горите е наредено извършване на замяната на имотите. Тъй като държавният имот е определен с по-ниска стойност, на основание чл. 15б, ал. 6 ЗГ е посочено, че държавата не дължи заплащане на разликата в размер на 24 283 лв. След проведена обществена поръчка за избор на правоспособен оценител, през 2018 г. дружеството Агролеспроект ЕООД изготвя оценителски доклади относно пазарната стойност на имотите по сключения договор. Според съображенията на оценителя, при недостатъчна информация за пазарни аналози в горски територии са използвани такива за земеделски имоти и е наложително отчитане на тенденциите в търсенето след 2005 г. Съгласно използваната методика за изчисление на размера на държавната помощ и при съобразяване на административната цена на имотите, е определена за възстановяване сумата от 110 398 лв. Жалбоподателят е бил уведомен за откритото производство по издаване на АУПДВ с писмо, получено на 25.11.2019 г. В предоставения 14-дневен срок е получил възможност възражения и да представи доказателства, която не е упражена от негова страна. По делото са приложени доказателствата от административната преписка, копия на оценителските доклади, използвани в административното производство и е допусната съдебно-оценителна експертиза (СОЕ). Заключенията на вещото лице основно и допълнително не са кредитирани от съдебния състав по съществото на спора, където са направени и изводите липса на независимост при изготвяне на оценителските доклади поради свързаност между Агролеспроект ЕООД и едноличният собственик на капитала МЗХГ. От правна страна административният съд е приел, че оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган при спазване на изискванията за форма по чл. 39, ал. 1 ЗДП, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалноправните разпоредби на закона. В обжалваното съдебно решение са изложени подробни мотиви относно понятието държавна помощ съгласно § 1, т. 7 ДР ЗДП във вр. с чл. 107, § 1 ДФЕС, основанието и реда за възстановяване на неправомерна и несъвместима помощ. Разгледан е въпросът за определянето на жалбоподателя като предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС. Според съда правилно издателят на АУПДВ третира оспорващото дружество като предприятие, въпреки че в акта липсват мотиви в тази насока. В подкрепа на тълкуването от съда са изтъкнати конкретни позиции и аргументи от практиката на СЕС. На следващо място в обжалваното решение е прието, че АУПДВ липсва и анализ по приложението на правилата de minimis съгласно Регламент (ЕС) 1407/2013 г. на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС към помощта. В съображенията от решението на ЕК са дадени ясни указания, които е следвало да бъдат съобразени от издателя на АУПДВ. В това отношение в бележките под линия в решението на ЕК се отбелязва изрично, че само 45 от 104-те случаи, в които е било предоставено предимство, последното е надминавало прага de minimis. Съдът е отхвърлил като неоснователен доводът на жалбоподателя за изтичането на давностния срок по ДОПК, позовавайки се на мотивите в решението на СЕС по дело С-627/18. В процесния случай решението на ЕК е издадено в рамките на 10 годишния давностен срок по чл. 15 от приложимия по време Регламент (ЕО) 659/99, отменен с Регламент 2015/1589. Предвид изводите за допуснати нарушения АУПДВ се явява незаконосъобразен, но естеството на спора не позволява решаването му от съда по същество. Поради това е дължимо изпращане на преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение от Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно в отменителната част. Установените от решаващия състав факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите по приложението на материалния закон са правилни, за което обстоятелство на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Наведените оплаквания в касационната жалба са неоснователни. Обосновано първоинстанционният съд приема, че спорът по делото е изцяло правен и засяга приложението на правилата относно държавната помощ по смисъла на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС. В тази връзка изложените мотиви от съда се споделят като издържани, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към тях. С оглед на доводите на касатора е необходимо по същество да бъде допълнено и прецизирано следното:

final/05.09.2014 г., съгласно които, това са участвалите физически и юридически лица в 132-те сделки за замяна с българските органи през разглеждания период или всички потенциални бенефициери. От тази група българските органи следва да изключат тези физически и юридически лица, които не отговарят на критериите за предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора, както и тези лица, които от сделките за замяна, в които са участвали, са получили предимство, целият размер на което не надвишава праговете, установени в Регламента за минималната помощ (помощта de minimis ), стига тези сделки да съответстват и на другите условия, определени в този регламент. Останалите физически и юридически лица, които са участвали в сделки за замяна, следва да се считат за бенефициери на неправомерно приведена в действие държавна помощ, от които българските органи трябва да възстановят полученото в резултат на тези сделки предимство. Въз основа на оплакванията в р. I, т. 3 от жалбата изглежда, че касаторът е запознат със задължението за изключване на определени лица от кръга на анализираните сделки за замяна в периода между 1 януари 2007 г. и 27 януари 2009 г. съгласно Решението на ЕК и приложения към последното Списък на бенефициерите. Следователно само по себе си соченото обстоятелство, че жалбоподателят е включен в поименния списък, е недостатъчно за разрешаване на правния спор по делото. В мотивите на АУПДВ РД05-27/13.03.2020 г., издаден от МЗХГ, безспорно не се прави разграничение между изразите потенциални бенефициери и действителния брой на лицата, които следва да се идентифицират като бенефициери и респективно, само спрямо тях да бъдат предприети действия за възстановяване на полученото. За разлика от това, въпросът е обсъден обективно и задълбочено от първоинстанционния съд. Изрично в съображения 154 и 155 от Решение на ЕК

final/05.09.2014 г. се отбелязва, че в случаите, когато отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС към помощта de minimis , това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по чл. 107, § 1 от Договора, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. Приетото е в съответствие с правото на Съюза и чл. 3 от цитирания регламент. Произнасянето по тези въпроси е било необходимо в случая, преди да се пристъпи към количественото определяне на помощта (т. 7.2, р. 7 ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ от Решението на ЕК), съгласно реда и методите за оценка на реалните пазарни цени на парцелите към момента на предоставянето ѝ. Неоснователно е оплакването на касатора по предварителния въпрос, съгласно съображение 125 от Решението на ЕК, свързан с преценката дали Сий Форт ЕООД се определя като предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС. С протоколно определение от 21.03.2023 г., потвърдено с определение 6754/21.06.2023 г. по адм. д. 5082/2023 г. на ВАС, Петчленен състав, производството по делото е спряно до приключване на дело С-325/22 на СЕС, образувано по преюдициално запитване от АС-Варна по адм. д. 1785/2020 г. Поставените въпроси са преценени като относими за разрешаване на правния спор и точното приложение на правото на ЕС. С решение на СЕС от 19.10.2023 г. са дадени следните отговори: