Решение № 276 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4494/2018 г.

Решение № 276 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4494/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието против решение № 76 от 16.02.2018 г. по адм. дело № 982/2016 г. на Административен съд – Пазарджик. В нея се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Процесуалният представител на касационния жалбоподател претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Д. Хрисчев, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Пазарджик е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Д. Хрисчев сумата 2970 лева, представляваща обезщетение за времето, през което не е бил на държавна служба поради незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение със заповед № Л-4056/h от 04.10.2016 г., издадена от главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията", ведно със законната лихва, считано от 12.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът, при постановяване на решението, е установил вярно релевантните фактическите обстоятелства и е приложил правилно материалния закон. По делото е установено, че със заповед № Л-4056 h от 04.10.2016 г., издадена от главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията", на Д. Хрисчев - стажант, на длъжност "надзирател ІІ степен" в Арест Пазарджик, към сектор "Арести", втора категория при ОСИН - Пазарджик, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 19 от ЗИНЗС е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта - 05.10.2016 година. С решение № 726/21.12.2016 г. по адм. д. № 821/2016 г. на Административен съд - Пазарджик е отменена заповед № Л-4056 h от 04.10.2016 г. на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията". С решение № 9206/12.07.2017 г. по адм. дело № 2161/2017 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е оставено в сила решение № 726/21.12.2016 г. по адм. д. № 821/2016 г. на Административен съд -Пазарджик. В съответствие с доказателствения материал по делото – приложените писмени доказателства и изслушаната съдебно – икономическа експертиза, съдът точно е определил периода, през който служителят е останал без работа поради незаконното му уволнение. Доводите в касационната жалба за недоказаност на този факт са неоснователни. Видно от удостоверение за декларирани данни и приложената към него справка за актуално състояние на действащи трудови договори за периода от 01.06.2017 г. до 11.08.2017 г. от НАП е, че ищецът е бил в трудови правоотношения от 30.05.2017 г. до 05.06.2017 година. За 6-месечния период след уволнението му, признато за незаконно от съда, няма данни служителят да е работил по служебно или трудово правоотношение. Правилно съдът е приел, че при това фактическо положение са изпълнени предпоставките по чл. 104, ал 1 ЗДСл за присъждане на претендираното обезщетение от ищеца, сега касационен ответник - заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена от съда и за период от шест месеца държавният служител е останал без работа. В съответствие с правилото на чл. 104, ал. 1 ЗДСл и изслушаната по делото съдебно – икономическа експертиза, съдът е приел, че обезщетението, на което има право служителят, се изчислява на база размера на основната му заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно и възлиза общо за 6-месечния период на 2970 лв. Съдът, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е присъдил и дължимата лихва върху следващото се обезщетение, считано от 12.07.2017 г. – датата на влизане в сила на съдебния акт, с който уволнението е признато за незаконно и отменено, до окончателното изплащане на сумата. Касационните доводи за неправилност и необоснованост на решението не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. При извършената служебна проверка от касационната инстанция за правилно приложение на материалния закон е видно, че съдът точно е тълкувал и приложил релевантните нормативни разпоредби. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за разноски, на ответника по касация следва да се присъди сумата 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност не е подкрепено с конкретни аргументи, адвокатският хонорар е в размер близък до минималния и няма основание за редуцирането му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,