Решение № 10242 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4166/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на „Люко 2011“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез адв. Вълов и адв. Цанов, срещу решение №41809 от 14.12.2025 г., постановено по адм. дело №5946/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за прогласяване нищожност на заповед № РКП21-РД56-233/17.11.21г на главния архитект на район „Красно поляна“ при Столична община. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира отмяната му ведно със законните последици. Ответникът главен архитект на район „Красно поляна“ при Столична община, чрез гл.юрк. Василева, ангажира становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и правилност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски-юрк.възнаграждение. Ответникът „Хидромонтаж“ЕООД, чрез адв.Тачева, в писмен отговор по жалбата, излага доводи за недопустимост на решението ,поради липса на активна процесуална легитимация за оспорващото дружество и алтернативно- неговата законосъобразност. Останалите ответници не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваните решения и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се остави в сила решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството за прогласяване нищожност на заповед № РКП21-РД56-233/17.11.21г на главния архитект на район „Красно поляна“ при Столична община, издадена по реда на чл.135 ЗУТ, с която е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ І-458,459,332,479 „за складова база и офиси“, кв.1а, м.Трудови войски-с.Суходол, район „Красна поляна /нов УПИ І-194 „за складова база и офиси“/. Прието е, че при издаване на заповедта не са допуснати пороци на процедурата, които да са съществени до степен да се отразят на валидността на заповедта. Изложени са мотиви за спецификата на производството по чл.135 ЗУТ и издадената в това производство заповед, като е прието, че преценката на административния орган в това производство се ограничава само до съответствие на разрешеното изработване на изменението на ПУП с действащия ОУП, която правилно е извършена. Установено е още, че административното производство е приключило с влязла в сила заповед за одобряване на разрешеното изменение на ПУП /заповед № РКП23-РА50-1/10.02.23г./, което игнорира възможността за преценка на правното основание по чл.134 ЗУТ, тъй като е преминал съдебен контрол за законосъобразност. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Предмет на съдебния контрол в първоинстанционното производство е валидността на заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, допускаща изработване на проект за изменение на ПУП, а не последващо издадената и влязла в сила заповед за одобряване на проекта / крайния акт в производството/ за изменение на ПУП. В тази връзка се явяват несъответни на производството по чл.135 ЗУТ доводите на дружеството-жалбоподател за наличие, респ. липса на основанието по чл. 134, ал. 2,т.6 от ЗУТ за изменение на ПУП, тъй като на тази фаза от производството не е изискуемо посочването на основанието на изменение на плана по чл.134 ЗУТ. В този смисъл е постоянната съдебна практика на Върховният административен съд, която приема, че правното основание за изменението на ПУП е императивно изискуемо само при издаване на последващата заповед за одобряване на изменението на плана, тъй като проекта подлежи на корекции и преработка в производството по неговото одобряване. Производството по изменение на ПУП на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ е двуфазно, като първата фаза приключва с издаване на заповед за разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП /процесната заповед/, а втората – със заповед за одобряване на проекта за изменение на ПУП. Изискванията на ЗУТ за преценка от административния орган на наличието на съответните предпоставки за издаване на двете заповеди, респ. постановяване на отказ, също са различни, като обхвата на тези при одобряване проекта за изменение на ПУП е по-широк. Следователно, производството по чл. 135 от ЗУТ по разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП е предварителна процедура, в която административният орган дължи проверка единствено дали е налице надлежно сезиране, според вида на заявеното изменение на ПУП, и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. Безспорно е установено по делото, че описаната по-горе втора / същинска / заповед не само е издадена, а същата е била предмет на съдебен контрол и е влязла в сила. Този факт сочи на липса на надлежен предмет на оспорване - отпаднал правен интерес за дружеството-жалбоподател. Този извод следва от трайната съдебна практика на ВАС, която възприема заповедта по чл.135 ЗУТ като акт, подлежащ на съдебен контрол, но само при наличие на правен интерес и то с оглед заложеното в ал.6, чл.135 ЗУТ „спиране приложението на действащия план“. В тази връзка с активна процесуална легитимация да обжалват заповедта разполагат само собствениците /съсобствениците/ на УПИ-ти в обхвата на разработката, които поради спирането на действието на плана не могат да реализират предвижданията за застрояване или регулационно изменение. Заповедта по чл.135, ал.3 ЗУТ губи самостоятелният си характер с влизане в сила на последващата заповед, с която се одобрява на основание по чл.134 ЗУТ изменението на плана, тъй като процедурата е финализирана с издаване на крайния акт, който е надлежно съобщен и оспорен по съдебен ред. Следователно правото на защита на оспорващия не е нарушено, тъй като същият не претендира незаконосъобразност на заповедта по чл.135, ал.3 ЗУТ, а нейната нищожност, а след влизане в сила на последващата заповед, процесната заповед подлежи на проверка за законосъобразност като част от процедурата по одобряване изменението на ПУП. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Разноски се претендират от ответника главен архитект на район „Красно поляна“ при Столична община, поради което и предвид изхода на делото, в полза на Столична община следва да се присъди юрк.възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 евро /сто евро/, определено по реда на чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,