Решение № 60314 от 20.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2021 г.

Решение № 60314 от 20.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение № 4069 от 05.06.2019 г. по в. гр. д. № 8074/2017 г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено решение № 73835 от 27.03.2017 г. по гр. д. № 53125/2015 г. по описа на РС – София. Допуснато е касационно обжалване поради "очевидна неправилност" в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от мотивите на обжалваното решение може да се направи извод за отсъствие на въззивна дейност със съдържанието, произтичащо от разпоредбата на чл. 269 ГПК, по отношение на която да е възможно упражняването на касационен контрол за правилността на преценките относно правнорелевантните факти, както и относно спорното право. Жалбоподателят - Д. Д. С. чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно, моли да бъде отменено и спорът да бъде решено по същество. Ответникът - "Делта Хандел" ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното въззивно решение е обезсилено постановеното първоинстанционно решение и делото е върнато на РС – София за ново разглеждане от друг състав на същия съд на действително предявените обективно съединени искове, с които е сезиран. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ, която разпоредба предвижда, че когато работник или служител причини умишлено вреда на работодателя, първият отговаря по правилата на гражданския закон. Приел е за безспорно, че ответницата е работила при ищеца по трудов договор на длъжността "управител на търговски обект", в който търговски обект се е продавало от ищеца на клиенти облекло, като последният твърди, че ответницата му е причинила имуществени и неимуществени вреди, като умишлено предавала на клиенти стоки без да бъдат заплатени, за да бъде сторено това по-късно, когато били обявявани сезонни намаления, при което стоките се заплащали на цени 70 % по-ниско от редовните; издавала т. н. "фиделити карт" на несъществуващо лице-клиент, за да се натрупват по нея бонус-точки от покупките на случайни клиенти и съответно после ответницата да ползва ваучерите от тези точки; позволявала си да не издава касови бележки при покупки на клиентите, с което уронвала доброто търговско име на ищеца, което се изразило в намаляване на оборота му, поради намалели продажби. Прието е, че в с петитума на исковата молба се претендира да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ответницата Д. С. да заплати на ищеца "Делта Хандел" - ЕООД, [населено място], претърпените имуществени и неимуществени вреди, исковите претенции са заявени като частични, както следва: частичен иск в размер сумата от 4372, 50 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от общ дължим размер от 14403, 18 лв., както и частичен иск в размер на сумата от 10627, 50 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от общ размер от 35000 лв., т. е. предявен е частичен иск за заплащане на сумата от 4372, 50 лв. от общ дължим размер от 14403, 18 лв. /претърпени имуществени вреди/, както и частичен иск за заплащане на сумата от 10627, 50 лв. от общ дължим размер от 35000 лв. /претърпени неимуществени вреди/. Първоинстанционният съд е счел, че искът е неоснователен поради основателност на възражението на ответницата за наличието на споразумение /с нотариална заверка на подписите/ от 12.06.2015 г. между страните по делото, според което именно след проведената ревизия от 27.05.2015 г., която е установила вредите на ищеца, страните са са се споразумели, по правилата на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, че имуществените им спорове се уреждат напълно с плащането от ответницата на ищеца на сумата от 3 346 лв., без втория да има към първата каквито и да било други финансови претенции. Съдът е приел, че между страните се е създала облигационна връзка, която няма основание да не бъде зачетена и съответно нарушавана, а такова нарушаване на спогодбата са заявените от ищеца по настоящото дело претенции, което налага извод за тяхната неоснователност изцяло. За да обезсили първоинстанционното решение съставът на въззивния съд е приел, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предмета на делото очертан в обстоятелствената част и петитума на исковата молба на ищеца, което от своя страна е довело до постановяването на недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото да се върне на друг състав на първостепенния съд, които да разгледа заявените в исковата молба обективно съединени осъдителни частични искове с исковата молба. Допуснато е касационно обжалване поради "очевидна неправилност" в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от мотивите на обжалваното решение може да се направи извод за отсъствие на въззивна дейност със съдържанието, произтичащо от разпоредбата на чл. 269 ГПК, по отношение на която да е възможно упражняването на касационен контрол за правилността на преценките относно правнорелевантните факти, както и относно спорното право. В случая въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не е разгледал исковете на предявеното основание, тъй като е съобразил при решаване на спора по същество и прието по делото извънсъдебно споразумение, поради което е обезсилил решението му. При така направените изводи настоящият състав намира, че въззивното решение е постановено при допусната очевидна неправилност доколкото съдът приемайки, че липсва произнасяне по предявения иск, е анализирал доказателства, относими към преценката за основателността на иска, а не за неговата допустимост. Това налага отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе след изпълнение на задълженията си, произтичащи от чл. 266 ГПК във връзка с разясненията по т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и при съобразяване и на задължителните указания по т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, въз основа на което да направи свои фактически и правни изводи по предмета на спора. Правораздавателната дейност на въззивната инстанция е тъждествена на тази на първостепенния съд, вкл. и по отношение квалифицирането на спорното право и затова, когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното пред него решение, той следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание и да изложи собствени мотиви, а ако намери че исковата молба е неясна следва да я остави без движение. Съдът е длъжен да се произнесе по основателността на осъдителните искове /заявени като частични/ като преценката следва да се извършва към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата при първото разглеждане на спора от въззивния съд и за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новият състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения, състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия