Решение № 10686 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 772/2013 г.

ВАСI отделение15.07.2013 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 606/27.11.2012 г. по адм. д. № 577/2012 г. на Великотърновския административен съд Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10686 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 772/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "Сийка Цоева" моли да бъде отменено като неправилно решение № 606/27.11.2012 г. по адм. д. № 577/2012 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 111102603/19.12.2011 г. на ТД на НАП-Велико Търново в частта по ЗДДС, с която за периода м. 1.2007 г. - м. 4.2011 г. е начислен допълнително ДДС за внасяне 62 327,83 лв. с лихви. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА№ 111102603/19.12.2011 г. на ТД на НАП-Велико Търново в частта по ЗДДС, с която за периода м. 1.2007 г. - м. 4.2011 г. е начислен допълнително ДДС за внасяне 62 327,83 лв. с лихви. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на задълженията по ЗДДС на ревизираното лице в РА. Ревизията е проведена по чл. 122 и сл. ДОПК. Правилен е изводът на съда, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, които съставляват основание за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 и 4 ДОПК. Доставчиците са отразили издадените на касатора фактури в дневниците си за продажби и справките-декларации, с което са се задължили към бюджета с начисления по фактурите данък. По всички спорни фактури са получили плащане от касатора. При тази фактическа обстановка правилно съдът е приел, че липсата на подпис на касатора върху някои от фактурите не може да обоснове извод за липса на доставка по неподписаните, но разплатени фактури. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. Правните изводи на административния съд се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Обосновано съдът е приел, че заключението на счетоводната експертиза не изяснява спорни по делото обстоятелства, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 72, ал. 1 и 2 ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по фактурите за доставки, които не е отразило в дневника за покупки и справките-декларации за спорните периоди. Законосъобразен е изводът на съда, че не са оборени констатациите в РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Възражението на касатора, че не са взети предвид издадени ДКИ от "Стинг" АД е неоснователно. Видно от преписката и РД в ДКИ са описани фактури, които не са предмет на РА, тъй като са отразени в счетоводството на касатора. Твърдението за обратното на касатора не е доказано. Обосновано съдът е отхвърлил като неоснователно позоваването на решението по съединени дела С-95/07 и С-96/07, в което е разглеждан случай, различен от процесния. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1